Тютюн
Шрифт:
„Стига си дрънкал“ — с досада помисли Борис Той подозираше, че арменецът беше свикал съвещанието, за да опита почвата за фронт срещу Немския папиросен концерн. Торосян наистина продаваше чрез Коен долнокачествените си партиди на концерна, но това нямаше да попълни загубата на американския и френския пазар, ако немците монополизираха търговията с България.
Борис се ръкува с останалите мъже и седна в едно кресло между тях. Повечето стиснаха ръката му с лицемерна любезност. Те приличаха на вълци, готови да се изядат взаимно, но понякога се случваше така, че имаха общи интереси и тогава действуваха задружно. Това ставаше най-вече,
— Какво предпочиташ, Морев?… Коняк, мастика ли сливова с четиридесет билки?
— Сливова с билки!… — отговори Борис. — И приказки без билки, за да свършим по-скоро.
Седящия до него Коен се изсмя високо. Въпреки мрачните изгледи за евреите той си оставаше в добро настроение. Всичкото е да бъдеш предвидлив. По сложни пътища Коен беше започнал да прехвърля капиталите си в чужбина и работата вървеше успешно.
Торосян напълни чашката. Борис отиде да си я вземе, тъй като от тези съвещания беше отстранено дори ухото на слугите и милионерите си прислужваха сами Когато Борис се върна на мястото си, евреинът продължаваше да се смее. Той бе симпатичен, рус, с червено като рак лице и сини очи. Върху плешивото му теме имаше няколко грижливо вчесани косъма.
— Приготви се да слушаш арменски вицове за Немския папиросен концерн — рече Коен.
— Нямам намерение да го слушам докрай.
— И аз също. Трябва да изляза към един часа.
— Но за тебе вицовете могат да се окажат интересни — произнесе Борис.
— Само забавни!… — засмя се Коен. — Торосян просто ще каже, че Немският папиросен концерн е приготвил бесилки за всички, и ще ви предложи да се самоубиете сами… Но това не е интересно. Смешното е, че той предварително е уверен в неуспеха на акцията си.
— Но тогава защо ни губи времето?
— За да се напръска с одеколон, преди да стане френски поданик!… Тоя опит да защити интересите на Франция пред десетина глупци, които са се събрали тук, ще стане известен в Ке д’Орсе, а Ке д’Орсе ще натисне директорите на compagnie generale des tabacs да купуват източни тютюни от Гърция и Турция чрез Торосян… Ясно ти е, нали?… Той е вече открил филиали на фирмата си в Кавала и Цариград.
— Ще го вземат дяволите… — гневно произнесе Борис.
— Аз ти казах, че е забавен!…
— Отивам си веднага.
— Не още. Чакай да се посмеем.
— На кого?
— На нашите дръвници, които след малко ще се разпенят в полза на немците… Сега всички са станали патриоти… Хитлер ще даде на България Беломорието, Македония, Протоците, Цариград… даже колонии!
Коен се разсмя изведнъж.
— Защо?… Невъзможно ли е?… — сухо попита Борис.
Евреинът го погледна учудено.
— Ти си умен човек, Морев!… — каза той. — Благодаря за услугите, които ми направиха твоите хора, и от сърце желая да ме заместиш в доставките на Немския папиросен концерн… Но позволи ми да ти кажа, че България отива към гибел.
Настъпи мълчание, в което се чуваше само гласът на Торосян. Арменецът
— Може би разсъждаваш субективно — произнесе Борис.
— Да, може би — каза търговецът.
— Идва ли Барутчиев при тебе? — внезапно попита Коен.
— Да. Тази сутрин.
— Е?… Какво?
— Постигнахме съгласие, но не зная доколко е искрен.
— Натискай го безпощадно — рече Коен. — Той е в ръцете ти.
Борис отпи от ракията с четиридесет билки. Тя му се стори противна.
— Боя се от Кршиванек — рече той.
— Кршиванек е обикновен мошеник от австрийската режия — небрежно произнесе Коен. — И немците рано или късно ще узнаят това. Но той може да стане много опасен, ако изтървете Лихтенфелд и Прайбиш.
— Лихтенфелд е вече изтърван — мрачно осведоми Борис.
— Видиш ли? — В гласа на търговеца трепна съчувствие. — Как е станало това?
— Предполагам, че Зара го е спечелила за Кршиванек.
— Но Зара, доколкото ми е известно, се мотае из немската легация и събира сведения за вас?
— Тя е любовница на Кршиванек — сухо каза Борис, — Научих това вчера.
Шушукането между Борис и Коен — те бяха седнали малко по-настрана от другите — обърна внимание на всички, но най-много на Торосян.
— Срещу кого заговаряте? — любопитно попита арменецът.
— Срещу коняка ти — високо отговори Коен. — Ракията е отвратителна.
— Тогава ще докарам бара до вас. Измъчен от любопитство, но с безобидно хилене, Торосян дотътра бара при тях.
— Искате ли да почнем? — попита той.
— Стига си приказвал и почни най-сетне! — каза някой.
Коен се намести удобно в креслото с вид на човек, който се готви да гледа представление, а Борис обиколи с поглед лицата на присъствуващите. Повечето бяха сурови, безчувствени лица. Две или три имаха толкова тъп и ограничен израз, щото Борис изпита необяснима омраза към тях и се попита какво всъщност беше помогнало на тия хора да се издигнат. Той се утеши с мисълта, че това бяха обикновени простаци, които печелеха случайно и щяха да се удавят бързо в предстоящата криза. Само лицата на Коен и на Барутчиев стария говореха за култура и широк ум. Торосян приличаше на ментарджия по панаирите, а върху лицата на всички останали прозираха издайнически липсата на комбинативни способности и наклонност към груби мошеничества.
Отегчен и малко уединен от другите, с восъчно лице и хлътнали очи, седеше Барутчиев старият. Шумът го бе изморил. По тялото му минаваха вълни от горещина, които се редуваха с обливане от студена пот, а тютюневият дим го дразнеше и задушаваше. Но той не искаше да помоли колегите си да не пушат, тъй като с това щеше да издаде влошаването на болестта си и да им позволи да злорадствуват. А той безспорно заслужаваше да е здрав и да бъде пръв между тях. Акциите на „Източни тютюни“, една банка, един вестник и цялата демократическа партия бяха в ръцете му. Той усещаше приближаването на кризата, но страдаше от безразличие и оставаше бездеен. В складовете му лежаха огромни количества непродаден тютюн. Боеше се от пътуването в чужбина, от напрежението на преговорите, от настинка, бронхит и бързо влошаване на болестта си. Някаква особена умора притъпяваше остротата на мисълта му и го караше да се залъгва, че спадането на цените не беше признак на криза, а само нервност след събитията в Германия.