Версия Пеликан
Шрифт:
На моравата пред Белия дом се появи репортер на Ен Би Си и запълни празнините в информацията. От полицията няма съобщение, но за момента, изглежда, няма и заподозрени, нито пък някакви улики. Да, и двамата съдии са били под охраната на ФБР, откъдето няма коментар. Да, кино „Монтроуз“ се посещава предимно от хомосексуалисти. Да, срещу двамата е имало много заплахи, особено срещу Розенбърг. И може би преди разследването да приключи, списъкът на вероятните извършители ще стане твърде дълъг.
Калахан загаси телевизора и пристъпи към балкона. Утринният въздух ставаше все по-тежък.
— Заподозрени няма — измърмори
— Идват ми наум поне двайсетина — заяви Дарби.
— Да, ама от къде на къде в такава комбинация? Розенбърг е ясен, но защо пък Дженсън? Защо не Макдауъл или Янт? И двамата са много по-последователни либерали от Дженсън. Просто няма логика. — Калахан седна на един плетен стол до балконската врата и разроши коса.
— Ще ти донеса още кафе — рече Дарби.
— Не, не. Събудих се вече.
— Как ти е главата?
— Щеше да е добре, ако бях поспал още три часа. Май ще отменя лекцията. Не съм в настроение.
— Страхотно.
— По дяволите, не мога да повярвам. Този глупак сега ще определи двамата нови кандидати. Това означава, че осем от деветте съдии ще бъдат избрани от републиканците.
— Е, трябва първо да бъдат одобрени.
— Няма да си познаем Конституцията след десет години. Ама че гадория.
— Затова и ги убиха, Томас. Някой или някои искат друг Върховен съд, съд с абсолютно мнозинство на консерваторите. Изборите са догодина. Розенбърг е, или беше, на деветдесет и една. Манинг е на осемдесет и четири, Янт на осемдесет и нещо. Може да умрат скоро, но може и да живеят още десет години. Може следващият президент да е демократ. Защо да се поемат рискове? По-добре да ги убием сега, една година преди изборите. Звучи напълно логично, ако човек е настроен да мисли така.
— Защо тогава Дженсън?
— Той беше едно недоразумение. И очевидно е бил по-лесна жертва.
— Да, но той си беше в общи линии твърде умерен, с някой друг завой наляво от време на време. И беше предложен от републиканец.
— Искаш ли един коктейл? Водка с доматен сок и резенче лимон?
— Защо не? Ама след малко. Сега се опитвам да разсъждавам.
Дарби се облегна назад, отпи от кафето и се загледа в слънчевата светлина, струяща откъм балкона.
— Помисли си само, Томас. Моментът е просто идеално подбран. Нови избори, определяне на кандидатури, политика и тъй нататък. А сега си помисли за насилието и всичките ония радикали, фанатици, противници на аборта и хомосексуализма, арийци и нацисти, помисли си за всичките ония организации, които са в състояние да извършат убийство, и за всичките заплахи срещу Върховния съд. Абсолютно подходящ момент някоя неизвестна, невзрачна групичка да ги премахне с един удар. Отвратително е, но моментът е просто идеален.
— И коя е тая групичка?
— Кой може да знае?
— Подземната армия?
— Човек трудно може да нарече точно тях невзрачни. Те убиха съдията Фернандес в Тексас.
— Като че ли използват бомби, а?
— Да, специалисти са по пластичните експлозиви.
— Отпадат.
— Сега-засега никой не отпада. — Дарби се изправи и завърза халата си. — Хайде, ела. Ще ти направя един хубав коктейл.
— Само ако ми правиш компания и пиеш с мен.
— Ти си професор, Томас. И можеш да си отменяш лекциите, ако пожелаеш. Аз съм студентка и…
— Това ми е ясно.
— Не
— Ще те скъсам на конституционно право, ако не зарежеш лекциите и не се напиеш с мене. Имам цяла книга със становищата на Розенбърг. Хайде да ги прочетем и да пием водка, после вино, после каквото намерим. Вече усещам как алкохолът започва да ми липсва.
— В девет имам федерални процедури и не мога да отсъствам.
— Смятам да се обадя на декана и да го накарам да отмени всички занятия. Тогава ще пиеш ли с мене?
— Не. Хайде, Томас. — Той я последва по стълбите към кухнята, при кафето и пиенето.
6
Облегнал слушалката на рамото си, Флетчър Коул натисна друго копче на телефона, поставен на бюрото в Овалния кабинет. Три линии вече светеха, очаквайки разговор. Коул закрачи бавно пред бюрото и се заслуша. Очите му пробягваха по двете странички доклад на Хортън от Министерство на правосъдието. Началникът на кабинета не обръщаше никакво внимание на президента, който беше застанал приведен до прозореца, стиснал здраво стика с облечени в ръкавици ръце. Ръководителят на държавата напрегнато местеше поглед от жълтата топка към медната полусфера, поставена върху синия килим на три метра от нея. Коул изръмжа нещо в слушалката. Президентът не чу думите му. Той лекичко удари топката и я проследи с поглед, докато тя се изтърколи точно в чашата. Полусферата щракна, изпразни се и топката се плъзна около метър настрани. Президентът се отправи по чорапи към следващата. Беше оранжева на цвят. Той просто я чукна и тя се търкулна право в чашата. Осем поредни. Двайсет и седем попадения от трийсет възможни.
— Беше председателят Ръниън — тръшна слушалката Коул. — Много е разтревожен. Искаше да се срещне с вас днес следобед.
— Кажи му да се запише.
— Казах му да бъде тук утре в десет сутринта. Имате среща с кабинета в десет и трийсет, а с Комисията по национална сигурност в единайсет и трийсет.
Без да вдига поглед, президентът стисна по-здраво стика и заоглежда следващата топка.
— Не мога да чакам. Какви са резултатите от проучванията на общественото мнение? — Той замахна и я изпрати с поглед.
— Току-що говорих с Нелсън. Направил е две от обяд. Още обработват резултатите на компютъра, но Нелсън мисли, че процентът на одобряващите действията ви ще бъде между петдесет и две и петдесет и три.
Играчът на голф вдигна за миг глава и се усмихна, после се съсредоточи отново в заниманието си.
— А как беше миналата седмица?
— Четирийсет и четири. Жилетката без връзка свърши работа. Точно както ви казах.
— Аз пък мислех, че беше четирийсет и пет — рече президентът, удари една жълта топка и с удоволствие я проследи как влиза в дупката.
— Прав сте. Четирийсет и пет.
— Това е най-високият ни процент от…
— Единайсет месеца. Не сме стигали петдесетте от полет 402 през миналия ноември. Разкошна криза, шефе. Хората са шокирани, но въпреки това мнозина са доволни, че Розенбърг го няма. А вие сте човекът по средата. Просто прекрасно. — Коул натисна едно примигващо копче, вдигна слушалката, после я затръшна, без да каже нито дума, оправи връзката и закопча сакото си. — Пет и половина е, шефе. Войлс и Гмински ви чакат.