Юмрукът на бога
Шрифт:
Спътникът, който ги получава, е част от мрежа от подобни спътници, изведени в геостационарна орбита, което означава, че се носят в пространството със скорост и по път, който ги държи винаги в същата точка над земята. На практика те висят там.
Приел образите от КХ-11, геостационарният спътник може да ги предаде направо в Америка, или, ако извивката на земята му пречи да го направи, ги препредава в пространството на друга рееща се „птичка“, която изпраща снимките долу на своите американски господари. По този начин Националната разузнавателна служба може да събира фотоинформация в „реално време“, само секунди след като снимките са
Ползата при война е огромна. Това означава, че КХ-11 може да забележи придвижване на вражески конвой достатъчно навреме, за да предизвика въздушен удар срещу него. Злощастните войници в конвоя от камиони така и няма да разберат как са ги открили изтребителите. Защото КХ-11 може да работи нощем и денем, в облачно или мъгливо време.
За тях с пълна сила важи определението „всевиждащи“. Уви, това не е съвсем вярно. Тази нощ КХ-11 премина над Саудитска Арабия и над Кувейт, но не видя самотния бедуин, навлязъл в забранена територия, а и да го бе видял, не би се заинтересувал от него. Той мина над Кувейт, после над Ирак. Видя много сгради, застроените на големи пространства промишлени миниградове около Ал-Хила и Тармия, Ал-Атир и Туайта, но не видя какво има в тези сгради. Не видя контейнерите с отровен газ, който се произвеждаше там, нито ураниевия хексафлуорид, предназначен за газоводифузионните центрофуги в инсталацията за отделяне на изотопа.
Мина на север, откри летищата, шосетата и мостовете. Дори видя гаража на пътна помощ в Ал-Кубай, но не му обърна внимание. Видя индустриалните центрове Ал-Куаим, Джазира и Ал-Ширкат на запад и на север от Багдад, но не и средствата за масово унищожение, които се произвеждаха в тях. Мина над Джебел Ал Хамрин, но не видя Крепостта, построена от инженера Осман Бадри. Видя само планини и планински села. Сетне мина над Кюрдистан и Турция.
През нощта Майк Мартин напредваше към Кувейт Сити — невидим, в дрехи, каквито не бе носил почти две седмици. Усмихна се, като си спомни как след излета в пустинята, докато се връщаше при своя ландроувър в покрайнините на Абу Даби, една пълна американка го изненада, насочи фотоапарата си към него и му викна: „Щрак, щрак.“
Постигнато бе съгласие комитетът „Медуза“ да проведе предварителното си заседание в едно помещение под сградата на кабинета в Уайтхол. Основното съображение беше, че сградата е сигурна, тъй като системно се проверяваше за прослушвателни средства, макар и да изглеждаше, че след като руснаците са станали така _мили_ напоследък, те може би се бяха отказали от тези досадни неща.
Залата, в която бяха въведени гостите — осем на брой, — се намираше на два етажа под нивото на земята — Тери Мартин беше чувал за лабиринта от осигурени срещу сътресения и прослушвателни уредби помещения под безобидната на вид сграда срещу Кенотафа*, където можеха при пълна дискретност да се обсъждат и най-деликатните държавни въпроси.
[* Надгробен паметник на човек, който не е погребан под него. Става дума за такъв, издигнат в памет на загиналите в двете Световни войни британски войници в правителствения квартал Уайтхол. — Б.пр.]
Сър Пол Спрус, изискан и опитен бюрократ с ранг помощник-постоянен секретар на кабинета, зае председателското място. Той се представи, а сетне представи всеки един на останалите. Американското посолство, следователно Съединените щати, беше представено от помощник-аташето по отбраната и Хари Синклер, проницателен и опитен служител
Синклер беше висок кокалест мъж, който обичаше да се облича в сака от туид, посещаваше често операта и се разбираше изключително добре с британските си колеги.
Човекът от ЦРУ кимна и намигна на Саймън Паксман, с когото се бе срещал веднъж на заседание на Смесения комитет по разузнаването, където ЦРУ имаше постоянно място.
Синклер щеше да има за задача да отбелязва всичко интересно, открито от британските учени, и да предава информацията във Вашингтон, където също заседаваше значително по-многобройната американска част от комитета „Медуза“. След това всички заключения щяха да се съпоставят и да се анализира потенциалът на Ирак за нанасяне на сериозни удари.
Имаше двама учени от Олдърмастън, Управлението за изследвания в областта на атомните оръжия в Баркшър — те биха се радвали, ако думата „атомни“ отпадне от названието, но Олдърмастън е създаден именно с тази цел. На основата на информация, извлечена от САЩ, Европа и другаде, плюс въздушни снимки на всевъзможни иракски обекти за ядрени изследвания трябваше да се опитат да изяснят докъде е стигнал Ирак в усилията си да реши проблема с технологията на производство на собствена атомна бомба.
Имаше още двама учени от Портън Даун. Единият от тях беше химик, другият — биолог, специалист по бактериология.
Левият печат често обвиняваше Портън Даун в разработване на химически и бактериологически оръжия за Великобритания. Всъщност от години изследванията им бяха насочени към откриването на противодействие, ако такова въобще съществуваше, на всички средства за химическа и бактериологична война, които биха могли да бъдат използвани срещу британски и съюзнически войски. За съжаление не е възможно да се разработва противодействие срещу каквото и да било, без преди това да се изучат свойствата на токсина. Следователно двамата учени от Портън Даун имаха под свой контрол и при условия на страхотна охрана някои доста неприятни вещества. Но в същия този ден, на 13 август, с тях разполагаше и господин Саддам Хюсейн. Разликата бе в това, че Великобритания нямаше намерение да ги използва срещу иракчаните, докато господин Хюсейн можеше да не се окаже така благоразположен.
Хората от Портън Даун трябваше да проверят списъците от химически вещества, закупени от Ирак за определен период от време, с надеждата да открият с какво разполага той, в какво количество и колко опасно е то, в случай че може да се използва. Освен това трябваше да анализират снимки от въздуха на редица фабрики и заводи в Ирак, за да проверят дали няма някакви издайнически признаци под формата на сгради с определена големина и форма — секции за обеззаразяване и дегазиране, пречиствателни съоръжения за вредни емисии — по които да се открият фабриките за отровни газове.
— А сега, господа — започна сър Пол, обръщайки се към четиримата учени, — основното бреме пада върху вас. Ние, останалите, ще ви помагаме и подкрепяме с каквото можем.
Разполагам тук с два тома информация, получена досега от наши хора в чужбина, персонал на посолства, търговски представителства и… господата от разузнаването. Все още е рано. Това са първите резултати от подбора на разрешителните за износ за Ирак, издадени през последното десетилетие, и няма нужда да ви казвам, че те са ни предадени от правителства, готови да ни съдействат.