Юмрукът на бога
Шрифт:
Хвърлили сме мрежата колкото се може по-нашироко. Става дума за износа на химикали, строителни материали, лабораторна апаратура, специални машиностроителни изделия — почти всичко, с изключение на чадъри, прежда и гумени играчки.
Някои от тези неща, всъщност по всяка вероятност повечето от тях, ще се окажат съвсем естествени покупки, направени от една развиваща се арабска страна за мирни цели и затова ви се извинявам предварително за времето, което ще трябва да пропилеете. Но ви моля да се съсредоточите не само върху специалните доставки за производство на оръжия за масово унищожение, но и върху продуктите с
Доколкото зная, нашите американски колеги също не са стояли със скръстени ръце.
Сър Пол подаде една от папките на хората от Портън Даун, а другата на онези от Олдърмастън. Представителят на ЦРУ извади две папки и направи същото. Учените гледаха слисани камарите от книжа струпани пред тях.
— Опитахме се да не дублираме американските и нашите усилия — обясни сър Пол, — но, за съжаление, това едва ли е напълно избегнато. Отново се извинявам. А сега, господин Синклер.
За разлика от държавния служител от Уайтхол, който почти успя да приспи учените с многословието си, завеждащият бюрото на ЦРУ направо мина на въпроса.
— Работата е там, господа, че може да се наложи да се сражаваме с тези копелета.
Това беше малко по-различно. Синклер говореше така, както англичаните обичат да си представят американците — директни, прями хора, които се изказват без заобикалки. Очаровани, четиримата учени му посветиха цялото си внимание.
— Ако такъв ден настъпи, ще започнем с въздушната мощ. Също както и англичаните, ние ще искаме да дадем възможния абсолютен минимум жертви. И така, насочваме се срещу тяхната пехота, оръдията, танковете и самолетите им. Ще вземем на мушка техните площадки за изстрелване на ракети САМ, комуникационните им връзки, командните центрове. Но и от двете страни може да се стигне до ужасяващи жертви, ако Саддам прибегне до оръжия за масово унищожение. Ние трябва да знаем две неща.
Първо, — с какво разполага? Тогава ще можем да направим плановете си за противогази, защитни наметала, химически противоотрови. Второ — къде, по дяволите, ги е разположил? Тогава можем да ударим фабриките и складовете — да ги унищожим, преди да успее да ги използва. Така че разгледайте снимките, използвайте увеличителни стъкла, търсете издайнически признаци. Ние ще продължим да издирваме и да разговаряме с онези, които са му построили фабриките, както и с учените, които са ги оборудвали. Надяваме се, че ще научим още много. Но иракчаните може и да са поразместили това-онова. Така че нещата опират до вас, господа аналитици.
Вие можете да спасите живота на много хора, затова постарайте се да дадете най-доброто, на което сте способни. Разпознайте оръжията за масово унищожение, а ние имаме грижата за останалото.
Четиримата учени бяха слисани. Задачата им бе пределно ясна. Сър Пол имаше вид на човек, леко зашеметен от взрив.
— Да, убеден съм, че всички ние сме безкрайно благодарни на господин Синклер за неговото… ъъъ… пояснение. Ще си позволя да предложа да се съберем отново, когато Олдърмастън или Портън Даун имат нещо за нас.
Когато напуснаха сградата, Саймън Паксман и Тери Мартин тръгнаха бавно под топлото августовско слънце и излязоха от Уайтхол на Парламънт Скуеър. Както обикновено, площадът беше
— Чу ли новината от Багдад? — попита Паксман.
— Разбира се.
Саддам Хюсейн току-що беше предложил да се изтегли от Кувейт, при условие че Израел се изтегли от Западния бряг на река Йордан, а Сирия — от Ливан. Опитваше се да свърже различни неща. Обединените нации бяха отхвърлили предложението незабавно. Резолюциите продължаваха да се сипят от Съвета за сигурност, прекъсвайки търговските пътища на Ирак, износа на петрол, въздушните връзки, различните ресурси. А систематичното унищожение на Кувейт от окупационната армия продължаваше.
— Нещо важно?
— Не, само обикновеното цупене и пъчене. Можеше да се очаква. Сценки за пред слушателите. На ООП се харесва, разбира се, но това е всичко. Това не е план за действие.
— А има ли той план за действие? — попита Паксман. — И ако има, дали някой може да го разбере. Американците го смятат за луд.
— Зная. Гледах снощи Буш по телевизията.
— А луд ли е този Саддам?
— Колкото лисиците са луди.
— А защо тогава не тръгва на юг към саудитските петролни полета, докато все още има възможност? Струпването на американски войски едва започва, както и нашето. Няколко ескадрили и самолетоносачи в залива. Но нищо на сушата. Сама за себе си въздушната мощ няма да го спре. Американският генерал, когото току-що назначиха…
— Шварцкопф — прекъсна го Мартин, — Норман Шварцкопф.
— Същият. Той смятал, че ще му трябват цели два месеца, преди да бъде в състояние да спре или отблъсне едно настъпление с пълни сили. Защо не напада сега?
— Защото това ще означава да нападне една друга арабска държава, с която не е в лоши отношения. Това ще му донесе позор. Ще отчужди всички араби. Такова нещо е в разрез с тяхната култура. Той иска да владее арабския свят и той да се възхищава от него, а не да го обругае.
— Нали нахлу в Кувейт — рече Паксман.
— Различно беше. Можеше да твърди, че поправя една империалистическа несправедливост, защото исторически Кувейт винаги е бил част от Ирак. Както Неру нахлу в португалския анклав Гоа.
— О, я стига бе! Саддам посегна на Кувейт, защото е банкрутирал.
— Да, това е истинската причина. Но привидната е, че си връща изконна арабска територия. Забележи, това става по цял свят. Индия взе Гоа, Китай взе Тибет, Индонезия взе Източен Тимур. Аржентина се опита да вземе Фолкландските острови. Всеки път се твърди, че се възстановява парче изконна територия. Това нещо много се харесва на народа, нали знаеш?
— Тогава защо други араби се обръщат против него?
— Защото знаят, че няма да му се размине — отвърна Мартин.
— И наистина няма да му се размине. Прави са.
— Само заради Америка, не заради арабския свят. За да спечели овациите на арабския свят, той трябва да унижи Америка, не свой арабски съсед. Бил ли си в Багдад?
— Отдавна не съм бил — отвърна Паксман.
— Целият е облепен с портрета на Саддам като боец от пустинята — на бял жребец и с вдигната сабя. Разбира се, пълни дивотии; този човек е най-обикновен хитрец на дребно. Но гледа на себе си като на герой.