Армагедони (Антология)
Шрифт:
Сегуено кимна.
— Знаем къде, толкова лесно е да се установи. В коремната област.
— Играта свърши — сериозно промълви Тод.
В ЦКЗ сигурно бяха научили всичко досега. Усети как му олекна. Довършиха делото си. Нямаше нужда да крие каквото и да било.
— Тези „сокове“ са вирусът, нали?
Ейми се подвоуми. Кожата се опъваше по високите й скули и блестеше като стъкло в жълтата светлина. Тод седна при нея на нара и я потупа по ръката насърчаващо.
— Скъпа, той нищичко не
Ейми кимна сдържано.
— Да, вирусът… но щамът е друг.
Тод добави заядливо:
— За да стане играта по-завързана.
Лицето на Сегуено се разкриви.
— Ах, ти, свиньо!…
— Пак ли ти се прииска да ме зашлевиш? — наежи се Тод.
Щеше му се Сегуено да налети отново. Още кипеше от предишната схватка. Кръвта му пееше прастарата песен на адреналиновия прилив. Надзирателят беше твърде далеч, макар че внимателно наблюдаваше Тод.
Сегуено положи видимо усилие, за да се сдържи.
— Бих ти направил нещо по-лошо. Но аз съм човек с принципи.
— Аз също.
— Ти ли? Вие и двамата сте убийци.
Ейми възрази надменно:
— Ние сме войници.
— Що за армия сте вие… Побъркани.
Лицето й се скова от храбростта, която Тод толкова обичаше в нея — споделената отдаденост, която ги правеше каквито бяха. Тя изрече, сякаш цитираше някого:
— Борим се за постигане на цел и ще заплатим цената.
Сегуено я изгледа с погнуса.
— Изобщо не мога да проумея защо сте хвърлили толкова труд. Вирусът причинява висока температура, но не унищожава клетките във важни системи.
— Фоликулите в яйчниците — натърти Ейми. — Вирусът стимулира синтеза на лутеинизиращ хормон.
Сегуено се смръщи.
— Но това продължава само няколко дни.
— Колкото е необходимо. Така се отключва взаимодействието със стимулиращия фоликулите хормон.
Ейми говореше монотонно, като че се бе подготвяла за този момент през всичките години на усилен труд.
— Значи причинявате разкъсване на някои фоликули в яйчниците. Най-обикновено явление. Просто ускорявате менструалния цикъл.
— Не само на някои фоликули. На всичките.
— На всичките ли?… — Челото му се набръчка от недоумение, после лицето му застина в потрес. — Всички фоликули? Значи яйцеклетките на жената се похабяват наведнъж?
Ейми кимна.
— Вашите хора сигурно вече знаят и това.
Сегуено кимаше разсеяно и шепнеше:
— Получих бюлетина по пътя насам. Имаше нещо за необичайно свойство…
Гласът му затихна. Мятащите се мушици хвърляха трескави сенки по напрегнатите лица, лъснали от пот.
— Значи… те оздравяват. Но стават безплодни.
Тод издиша дълбоко, освободил напрежение, което досега не съзнаваше.
— Това е. Свърши се.
— Значи не сте имали намерение да изтребите мнозина.
Ейми отвърна хладно и отмерено:
— Неизбежен страничен ефект. Треската убива по-слабите хора, предимно старци. Не успяхме да открием как да го предотвратим.
— О, Господи… Няма да има деца.
Тод завъртя глава.
— В около петнайсет процента от случаите не поразява всички фоликули в яйчниците. Но следващото поколение ще е почти десетина пъти по-малобройно.
Сегуено стискаше побелелите си устни.
— Вие сте най-долните престъпници в човешката история.
— Може би — подхвърли Тод.
Изведнъж се почувства уморен, след като всичко свърши. И никак не го интересуваше какво мисли този или онзи.
— Ще ви екзекутират.
— Може би — този път се обади Ейми.
— Как… как можахте?…
— Нашата любов ни вдъхновяваше — яростно изрече Тод. — Самите ние не можехме да имаме деца. Изкривена матка. Просто приложихме метода в по-голям мащаб.
Ейми допълни с равния си безстрастен глас:
— Опитахме се да прикачим акрозом към сперматозоидите, но мъжете непрекъснато синтезират нови. Разковничето беше в жените. Те имат по неколкостотин яйцеклетки. Докопаш ли ги, решил си проблема. И си спасил света.
— За да опазим природата. — Тод знаеше, че трябва да го каже ясно. — За да спрем безумието на нови и нови орди от хора.
Сегуено ги зяпаше отвратен.
— Знаете, че ще предотвратим това. Ще разпространим ваксината.
Ейми се усмихна — бавно разтягане на устните под каменния поглед.
— Ами да. Сега се чудите защо сме толкова спокойни.
— Причината е очевидна. Вие сте ненормални. От най-извисената култура, най-напредналата… и такава диващина.
— Че къде другаде ще я намерите? Ние уважаваме околната среда. И не се плодим като животни.
— Вие… вие сте…
Гласът отново измени на Сегуено.
Тод виждаше присвитите очи, издутите мускули по челюстите и потта по лицето на този ограничен бюрократ от ООН. Чудеше се как човек с толкова тесен кръгозор си въобразява, че неговото неодобрение ще ги засегне. Тях, решили да се пожертват, за да спасят света. Ама че дребнав посредствен ум.
Ейми прегърна съпруга си.
— Поне сега ще бъдем заедно.
Сегуено заговори с омраза:
— Ще ви съдим по местните закони. За назидание на всички. И останалите от вашата банда… ще ги издирим.
Двамата си седяха на нара невъзмутими и се притискаха един в друг. Тод целуна Ейми. Във въображението си неведнъж бяха преживели тези мигове.
Сегуено заговори по-високо:
— Ще живеете само колкото да видите как ваксината ще провали вашия план.
Ейми целуна Тод дълго и жадно, после се обърна.