Армагедони (Антология)
Шрифт:
Мъжът срещу него не се усмихна.
— Естествено.
Удареният от Тод още не мърдаше. Сегуено и третият държаха автоматични пистолети, учтиво насочени към краката на Тод.
— Какво, по дяволите…
— Предполагам, че не сте въоръжен?
— Вижте какво, Сегуено…
Взеха раницата му и намериха револвера 38-и калибър на дъното под пакетираните храни. Ейми изглеждаше зашеметена, с широко отворени очи. Поведоха ги обратно нагоре по склона. Не беше лесно и всички се обливаха в пот, докато стигнат до палатката. Там завариха още половин дузина
Тод седна на сгъваемия си стол, Ейми се просна на нара и се загледа безчувствено в мушиците, които все така се блъскаха в недостижимия фенер.
— Що за глупости? — пак подхвана Тод, но не успя да вложи никакъв гняв в гласа си.
Искаше му се всичко да мине по-леко за Ейми. Само това го интересуваше сега.
Сегуено разгъна оръфан лист.
— Тя не го е унищожила. Грешка.
Негово писмо до Ейми.
— Това е лично. Нямате право да…
— Изобщо не сте в положение да говорите за права, както много добре знаете според мен.
— Беше Фреди, нали? — с внезапно изострен глас се обади Ейми. — Прекалено приятелски се държеше.
Зъбите на Сегуено лъснаха в трепкащата жълтеникава светлина.
— Никога не бих прозрял толкова умела заблуда. Името на ресторант вместо математическа редица. Но пък аз не съм специалист по кодовете. А във втория абзац започвате поредицата отначало. Много икономично.
Тод си замълча. Един от пазачите — вече смяташе униформените типове за такива — препречваше изхода от палатката, готов да стреля с 9-милиметровия си пистолет. Въпреки напрегнатото мърморене на мъжете отвън се чуваше тихото чуруликане на птиците. Винаги бе харесвал най-много птиците сред всички твари в джунглата. Днес песните им бяха протяжни и жални.
Сегуено извади копия от писмата на Ейми.
— Трябва да призная, че не ги разгадахме. Тя не използва същата редица.
Ейми зяпаше мушиците.
— Толкова е словоохотлива за коли и движение — може би е предавала планове за действие? Но поредното споменаване на „сокове“ показва, че ви носи материал.
Сегуено поизви устни, явно се радваше на превъзходството си.
— Значи сте стигнали до прехващане на частни съобщения по сателитната връзка?
— Имаме неограничени пълномощия.
— И кои сте вие впрочем?
— Специални операции на ООН. Попаднахме на следите на вашата група преди около месец, когато свръхгрипът започна да се разпространява. Та какви са тези „сокове“?
Тод безмълвно завъртя глава, опитвайки се да чуе птиците, скрити високо в листака. Сегуено ловко го зашлеви по бузата. Тод понесе удара, без дори да вдигне глава.
— Аз съм епидемиолог — невъзмутимо сподели Сегуено. — Е, бях такъв преди. И знам, че вие сте асимптоматичен заразоносител.
— Хайде, де! Тогава как екипът ми не се заразява?
Защо пък да не го мъчи на всяка крачка? Ще даде време на Ейми да се опомни от шока. Тя още лежеше безволно, вторачена в кръжащите около фенера насекоми.
— Понякога хората ви се разболяват. Но вие не сте с местните работници през цялото време, а само когато решите. Достатъчно е да вдишат изпаренията от дъха ви, за да се заразят. И подозирам, че преките ви съучастници са ваксинирани… като вас очевидно.
Тод се надяваше, че Кабрина се е измъкнала. Съжали, че не уговори с нея някакъв сигнал за тревога. Беше аматьор в тези занимания.
— Искам да знам всичко — заяви Сегуено.
— Няма да ви дам молекулярното описание, ако говорите за това — подметна безизразно Ейми.
Сегуено се засмя.
— Центърът по молекулярна генетика в Калифорнийския университет се справи с проблема още преди седмица. Тогава узнахме, че някой е предизвикал епидемията нарочно.
Тод и Ейми се спогледаха. Той им се усмихна с наслада.
— Би трябвало да сте ваксинирали и себе си, и всички останали участници в заговора. Но сте бърникали на молекулярно равнище, защото всички до един сте асимптоматични заразоносители.
— Вярно е — предпазливо го изгледа Ейми. — И ви дъхнах в лицето, докато вървяхме насам.
Сегуено се подсмихна кисело.
— Ваксинираха ме преди три дни. Вече разполагаме с ваксина. Нима сериозно сте се надявали, че най-добрите умове в медицината ще се мъчат дълго, докато разнищят тази лудост и измислят лечение?
Тод отвърна спокойно:
— Изненадан съм, че толкова се забавиха.
— Освен това проследихме заразяването, открихме носителите. Оставяхте много характерна диря. Доста умно е да използвате хора със законна работа, които пътуват много. Доколкото разбирам, доктор Ръсел, самият вие сте заразили стотици по време на Петата среща на върха.
Тод сви рамене.
— И аз обикалям насам-натам.
— За да убивате свои колеги.
— Ако щете, наречете го уравнение на отчаянието — рязко се сопна Тод. — Учените пътуват често. И чудесно разпространяват вируса.
— Уравнение ли? Как е възможно да сте такива… — Сегуено се овладя и продължи с леко разтреперан глас: — Като епидемиолог ме озадачават две особености. Тези щамове се различават по заразността си. И все пак всички вируси изглеждат зле скалъпени за предизвикването на пандемия. Първо, убиват само няколко процента от заболелите. И то предимно възрастни хора, които умират от високата температура. — Озъби им се презрително. — Не сте големи майстори в занаята.
— Ъхъ, сигурно сме твърде тъпи — съгласи се Тод.
— Вие и вашата банда — според нас сте неколкостотин, ако не и повече, нали? — сте безумци, а не тъпанари. Защо в такъв случай пораженията се съсредоточават в коремната област? Инфлуенцата е най-гибелна в белите дробове.
Ейми заговори отсечено:
— Във вируса има белтъчини, които действат като йонен канал. Модифицирахме ги с амантадин, за да блокираме преноса на сливащи се глюкопротеини към клетъчната повърхност… но само в белите дробове. — Тя сякаш рецитираше нещо отдавна намислено. Звучеше сковано като увод към изказване на семинар. — Модификациите засилват въздействието в друга конкретна област.