Без шанс за разпознаване
Шрифт:
Слушайки обясненията му за ситуацията, Дафи се убеждаваше, че Болд е прав, но така или иначе решението да му се възпротиви дойде от само себе си и думите се изтръгнаха от устата й.
— Не, няма смисъл да действаме сега — възпротиви се на свой ред Болд, — трябва да намерим начин да отдалечим Гарман от микробуса, това е най-належащото сега. Трябва да намерим начин да го отдалечим от арсенала му. Щом успеем да го постигнем, тогава го залавяме и край на всичко. — Допълни: — И не просто трябва да го издебнем да дойде да си свърши работата край къщата на Сантори, защото там той ще дойде с горивото. Не можем да го доближим,
Нямаше място за спорове, както стояха на по-малко от стотина метра от предполагаемото местонахождение на заподозрения, притаили се в нишата до офиса. Независимо от това тя се чу да казва:
— Няма как да го извадиш от онзи микробус.
— Не — съгласи се Болд.
Прекалено бързо, помисли си тя, започвайки да осъзнава, че беше успял да я изиграе.
— Това е по твоята част. Щом твърдиш, че го познаваш добре, ще се сетиш какво да се направи. — Добави: — И не мърдай оттук. Ще отида да видя какво става с велосипеда и с подкреплението.
Лоялността й към Лу Болд, обичта й към него бяха твърде големи — нямаше да провали разследването. Кимна утвърдително, макар на лицето й да се четеше огромно разочарование.
— Обещай ми, Дафи. Никакви глупави постъпки повече.
— Добре, да изчакаме — кимна тя с неохота. — Ти обаче няма да успееш да го извадиш от онзи микробус. И затова по-добре да действаме сега.
Погледът й стана умолителен. „Вслушай се“, каза мислено тя.
Но Болд се гмурна в тъмното.
Чакайки да я осени прозрението какво да се направи, Дафи приседна на паважа, подпря брадичка върху коленете си, притаила се в нишата. Болд я подмина и тя буквално попи излъчената от него мисъл, че не го е послушала и е отишла отново при гаража на Гарман.
— Тук съм — прошепна тя.
Той я улови за ръката, издърпа я нагоре и я поведе към другия край на офиса, където можеха да разговарят на по-висок глас.
— Велосипедът още е там — информира той мрачно. — Вече сме петима — двама са заели позиция от северна страна — каза й, сочейки натам — и един в южна. Пратих Ричардсън ей на онова хълмче — и го посочи, намираше се на доста разстояние от складовете, — да наблюдава склада на Гарман с бинокъл. Ще ми се обади по пейджъра, ако има раздвижване.
— Той ще остане цялата нощ тук — предположи Дафи.
— Да — съгласи се Болд. — До сутринта. — След което реши да й вдъхне малко самочувствие. — Представлението в автомивката свърши работа. Ти спаси нечий живот.
— И изложих друг на риск — вметна тя, имайки предвид Бен.
— Ако простреляме гумата му — продължи той, разсъждавайки на глас — или я спукаме, ще го принудим да излезе от микробуса. Но ако улучим самия микробус, или пък микробусът се преобърне в канавката или помете колите около себе си — ще причиним трагедия. Ако заподозре какво му готвим, кой знае какво може да предприеме… Не ми се вярва да капитулира и да се предаде.
— Не и докато е тук — каза тя, сочейки към оградата. — Сега е времето да предприемем нещо, Лу. — Искаше да направи последен опит, тъй като вярваше, че е права — щеше да увещава Гарман с подходящи думи и щеше да успее да го убеди. — Главният ни коз ще е баща му — обясни тя. — Довеждаме Стивън Гарман тук и го изправяме пред вратата на онзи
— Той е арестуван — напомни й Болд. — Никой, освен сапьорската група няма да се приближи до склада му, и то преди Джони Гарман да се е отдалечил поне на километър оттук. Този вариант не ни върши работа — директно отказа Болд. — Трябва да се съсредоточим единствено върху проблема как да го изкараме извън микробуса.
Обзеха я разнородни емоции — съзнаваше, че тя държи ключа към отговора на този въпрос, съзнаваше в същото време и че Болд, по някаква неведома причина, се чувстваше задължен да намали до минимум риска за участниците в тази акция. Не би могла да го вини, а й се искаше да направи точно това.
— Трябва да се съсредоточим върху Гарман и микробуса му, Дафи. Ти ме попита какво бих направил, ако Майлс е там. Знам, че ако Майлс беше напуснал този склад гараж, намирайки се във вътрешността на микробус, съдържащ гориво с такава унищожителна сила, щях да искам Гарман да се отдалечи поне на километър от него.
Настъпилата тишина изведнъж се пропука от шума на снишил се самолет над главите им. Имаше чувството, че земята се е разтресла. Помисли си отново за атака на склада — биха могли да се възползват от оглушаващия шум на самолета, за да пристъпят към акция. После си представи Бен, обхванат от огнен ад, издигащ се на хиляди метри във въздуха. Ако планът й пропаднеше, дали някога щеше да успее да се измъкне от чувството за вина? В същия миг се запита и как Болд можеше да живее така — под натиска да взема такива важни решения. И взе решението начаса: щеше да го подкрепи.
— Можем да го изкараме извън микробуса — изрече тя гордо, окончателно отказвайки се от своя в полза на неговия план, готова да сподели с Болд прозрението си как точно да стане това.
На лицето му се изписа едновременно вълнение и съмнение. Той също беше дълбал в мислите си какво би могло да се направи, но нищо не му беше дошло наум.
На което тя отговори с една-единствена дума:
— Огън. — След което веднага поясни: — Единственото, на което Джони Гарман не може да устои, е огънят.
72.
В часовете между два и пет сутринта шестдесет и седем патрулни полицая от седем полицейски участъка и двадесет и четирима пожарникари заедно с четирима пожарни инспектори от експертната група към градския съд бяха организирани в своеобразно специализирано звено, чиято единствена мисия беше да запали и опожари до основи изоставен магазин и да отклони трафика на юг от Международния квартал, така че да минава покрай пожара. Това включваше и инсценирането на автомобилна катастрофа, разполагането на бригада по поддръжка на пътищата и на около шестдесетина яркорозови конуса.