Блондинка от Маями
Шрифт:
— С какво мога да ви услужа, мистър Ласитър? — попита тя.
— Можете да ми викате Джейк.
— Чудесно, а вие можете да ме наричате доктор Сантяго. — Тя избухна в сърдечен смях. — Шегувам се името ми, с Мили.
Доктор Милагрос Сантяго беше едра жена на около петдесет години, с очила, вдигнати върху челото. Кабинетът й се намираше на втория стаж в една сграда на „Корал Уей“ — оживена улица с високи индийски смокини и множество магазинчета. Беше горещ юнски ден, но вътре климатикът работеше с пълна сила. Фикусът в ъгъла стърчеше самотно и май се нуждаеше
— Чарли Ригс каза, че можеш да ми помогнеш по един случай — казах аз.
— Mi guerido hombre! 25 Да не си приятел на Чарли?
— Той ми е като баща.
— Толкова мил човек. Когато бях в отдела по престъпно поведение, разработвахме заедно психологически портрети на серийни убийци.
— Марли не ми каза, че си била във ФБР.
— Не съм била. Просто им сътрудничех, пишех куп отчети, които никой не четеше. Три години слушах сексуалните фантазии на затворниците от смъртните отделения и накрая реших да сменя професията.
25
Скъпият човек! (исп.). — Б.пр.
— Частна практика — казах аз.
— Да. Сега разни скучаещи домакини ми разправят как мечтаят Клинт Истууд да спре с камионетка пред тях и да им набере цветя.
Тя смъкна очилата върху носа си и ме огледа за миг.
После стана и отиде до бръмчащата кафеварка в ъгъла. Завъртя една ръчка и гъстата черна течност забълбука в две миниатюрни чашки.
— Ако дам на пациентите пълна чашка — каза Мили, — приказват толкова бързо, че не успявам да водя записки.
Тя ми подаде димящото ракетно гориво, което пия без захар за пълно недоумение на кубинските си приятели.
— Едно време ходих няколко пъти на психоаналитик — казах аз.
— Браво. Някои хора не смеят да си признаят.
— Тъкмо ме бяха изритали от „Делфините“, една приятелка ме заряза и в три правни факултета не искаха да чуят за мен.
— Изглежда, животът ти е бил в своя надир 26 , а и едва ли си можел да се похвалиш със самочувствие.
— Ако щеш вярвай, но отидох на психоаналитик само за да разбера защо не ми пука. Карах уиндсърф, търчах по купони или просто се мотаех. Много пиех, спях до късно и се отдавах на забавления без никаква ясна цел. Бях бунтовник, без да съм наясно защо и исках да разбера.
26
Надир — точка от небесната сфера, противоположна ба зенита. — Б.пр.
Тя се позамисли и сръбна глътка сладко кафе.
— Безразличието ти може да е било защитен механизъм срещу провала. Всъщност си се вълнувал, но не си искал да го признаеш.
— Вярно. Щом го разбрах, поставих си цели и тръгнах по нов
— И вече не си припарвал при психиатър.
— Имаше и друг случай. Преди няколко години загина една жена. Жена, която обичах. Мислех, че съм можел да я спася, та трябваше да си изясня някои работи.
— Изясни ли си ги?
— Не. Още се чувствам виновен и сънувам кошмари. Както виждаш, знам това-онова за професията ти.
— Не е зле. С какво мога да ти услужа, Джейк?
— Чарли казва, че си изследвала възстановяването на потиснати спомени.
— Ай! Само не казвай, че имаш клиентка, която иска да съди роднина за изнасилване отпреди двайсет години.
— Де да беше избрала това — въздъхнах аз, после отпих от кафето.
Разказах й всичко, което знаех, като започнах от вечерта в бара, когато Криси застреля баща си, минах през записите на доктор Шийн от сеансите и не пропуснах да спомена за необяснимото прекъсване в касетата.
— Ще прегледам всичко — каза тя, — но отсега да знаеш, че съм скептична.
— За коя част от историята? — попитах аз.
— За всичко.
После тя ми обясни защо.
— Паметта не е подредена в спретнати папчици, чакащи някой да ги отвори като компютърни файлове. Човешката памет е лабилна, динамична и… — Мили потърси точната дума — … податлива на обработка.
— За психиатъра, искаш да кажеш.
— За всеки човек, имащ власт над пациента.
— А какво ще речеш за възстановяването на потиснати спомени?
— О, тия истории! — Тя презрително размаха ръка. — На Фройд дължим теорията, че всичките ни преживявания са складирани някъде в мозъка и само чакат да ги извадим на наяве чрез подходяща терапия. Естествено, дори и той си е променил мнението по въпроса. Огромен брой от пациентите му сякаш си спомняли ужасяващи сексуални насилия в детството. Първоначално Фройд приемал всичко за чиста монета. По-късно стигнал до извода, че това са така вречените сенчести спомени — фантазии, прикриващи първични желания. Други просто ги смятат за фалшиви спомени.
— А каква е истината?
Тя сви рамене.
— Кой знае? Но мога да ти кажа, че презирам онова бърникане напосоки из психиката, чрез което мнозина психоаналитици вадят така изречените потиснати спомени.
— Мили, съвсем се обърках. Срещу метода ли възразяваш, или срещу самата идея за потиснати спомени?
— О, спомените могат да бъдат потиснати и после възстановени, но прави ли ги това истински? Сигурна съм, че можеш да си припомниш много събития от своя живот, които са абсолютно неверни.
— Не те разбирам. Щом си ги спомням, значи са истински.
— Не е задължително. Можеш да се мъчиш да подредиш спомените като книги в библиотека. Но всички ние изграждаме собствени митове около онова, което смятаме за истина. Понякога прекаляваме. Хубавите дни от миналото стават още по-хубави, тежките още по-тежки. Лошите хора се превръщат в същински демони. А някои спомени може да се окажат просто мечти или сънища без никаква връзка с реалността.
Сигурно мислите ми се изписаха по лицето, защото Мили попита: