Блондинка от Маями
Шрифт:
Полицаят почука на вратата и зачака. Аз също.
От дрехите ми се стичаше вода по дъските на коридора. Тръните бяха оставили по челото ми десетина кървави драскотини. И най-лошото — носът ме сърбеше, а с оковани отзад ръце нямаше как да го почеша.
През прозореца в дъното на коридора виждах как над океана изгрява зора. Беше минала една дълга нощ.
Полицаят почука по-силно. Иззад вратата долетя приглушен глас. След малко Криси по черно-червено копринено кимоно открехна вратата, без да сваля веригата. Сякаш изобщо не се изненада да види полицаи по никое време.
— Извинявайте
— Субект ли? — възмутих се аз. — Винаги съм се смятал за обект.
— Чакайте да го огледам — помоли Криси. Тя сви устни и ме огледа с подпухнали от съня очи. — В него има известен животински чар, нали, господин полицай?
— Трудно ми е да преценя.
— Дали да не го съблечем за обиск?
— Криси! — повиших глас аз.
— Значи го познавате — рече ченгето.
Тя отново сви устни.
— В пълни подробности.
— Можете ли категорично да заявите, че е американски гражданин?
Тя сви рамене.
— Si, jefe 29 — отговорих вместо нея аз, имитирайки ужасно калпаво гласа на Фрито Бандито. — Аз много обичал този страна.
— Щото тая сутрин изплува на плажа край Саут Пойнт като някой от онези кубински бежанци. Канех се да го предам на властите за депортиране.
29
Да, шефе (исп.). — Б.пр.
— Надявах се да ме пратят в Южна Франция — подметнах аз, — макар да съм чувал, че през този сезон и в Коста дел Сол било доста хубаво.
Полицаят поклати глава.
— Той твърдеше, че излязъл да поплува, после се качил при някакви рибари и те го докарали близо до брега. Разправяше, че идва при вас, но няма нито документи, нито пари… пък и вижте го сама.
Стоях сред локва вода. Мъчеше ме главоболие и имах чувство, че лицето ми е подпухнало.
— Ужасно изглежда — съгласи се Криси.
— Една топла вана ще оправи нещата — казах аз.
— Няма ли да ни оставите белезниците, господин полицай — попита Криси.
Ченгето вече вадеше ключа.
— Не става. На общината са.
Струйка топла вода плъзна по гърдите ми от сюнгера в ръцете на Криси — истински сюнгер, изваден от залива. Тя се приведе напред, а аз се облегнах назад. Обвила крака около кръста ми, Криси седеше, зад мен в голямата старинна вана и притискаше към гърба ми мокрите си гърди.
Тя вече бе успяла да обработи драскотините с кислородна вода и да измъкне водораслите от всевъзможни гънки и отвърстия. Сега оставяше топлата вода да ме унесе и състояние на ленива дрямка и полувъзбуда.
Точно тогава гърдите й се притиснаха по-здраво, връхчетата им се втвърдиха.
Някои части от тялото ми последваха този пример.
Тя плъзна гъбата надолу. По гърдите, по коремните мускули,
— Тормозиш ме — оплаках се аз.
— Отпусни се, Джейк. Денят е пред нас.
Отново се облегнах, назад. Затворих очи, отпуснах се по-ниско в топлата вода и вдъхнах нежния сапунен аромат на влажната й коса. Тя ме прегърна здраво и каза:
— Хубаво ми е да се грижа за теб. След като стори толкова много за мен.
— Още нищо не съм направил и се тревожа за…
— Шшт. Не сега.
Унесох се в топлината. Все още усещах плавното полюшване на океанските вълни. Умиротворение. Но не и покой. Мъчителните въпроси висяха над главата ми. Щях да попитам Криси. По-късно.
Нещо цопна във водата и Криси възкликна:
— Ох, изтървах сапуна.
Ръцете й пак плъзнаха по гърдите ми и по-надолу. Щом се озоваха под водата, сграбчиха каквото трябваше.
— Олеле, Джейк! Да не си донесъл гребло?
— Хрумна ми, че може да ти потрябва за лодката.
— Точно същото си помислих.
С изящно движение тя се измъкна иззад гърба ми, мина отсреща и седна с разтворени крака. Плъзнахме се по-близо един до друг и дългите й нозе обгърнаха бедрата ми. Разпалени от водата и влажното триене на телата, ние се целунахме — дълга сладка нежна целувка. Втората целувка беше по-страстна, по-нетърпелива. Третата, или може би продължението на втората, се прекъсваше от стонове и задавено дишане. Отворих очи и видях Криси да отваря своите. По лицето й бе изписана лека изненада. В този момент тя се плъзна още по-близо, повдигна бедра и се отпусна върху мен. Погледнах я и в очите й зърнах нещо, което ми се искаше да вярвам, че не е виждал нито един друг мъж. Сигурен бях, че е изпитала нещо — нещо съвсем непознато.
Мъжка самозаблуда.
Да любиш жена.
И да си вярваш, че и е като за пръв път.
Чувал съм жени да го казват. Понякога дори да го крещят. Но никога не съм вярвал. По дяволите, нито един мъж не е чак такъв майстор. Криси мълчеше. Но изглеждаше като изпаднала в транс; звуците, настоятелните гърлени стонове, излитащи дълбоко от гърлото й; движенията на тялото й върху моето… и накрая експлозията, която разтърси двама ни и ме тласна още по-навътре в нея.
След малко тя каза:
— Обичам те, Джейк. Божичко, колко те обичам.
Криси търсеше какво да облече.
С едната ръка ровеше из гардероба; с другата стискаше еднолитрова бутилка френска минерална вода. Четири бутилки дневно, обясни тя. За хубав тен. От устата й висеше цигара. За дробовете.
Гардеробът беше пълен с дрехи. Претъпкан. Безредно. Изящни костюми, каквито би носила Одри Хепбърн или Грейс Кели, висяха край ефирни прозрачни дрешки, с които като нищо може да я арестуват в някое провинциално градче на Мисисипи. Поли под коляното, над коляното, много над коляното и такива, дето не беше ясно дали са поли или коланчета. Стилни, плътно прилепнали вечерни рокли, безформени рокли за тенис, рокли с панделки, с бродерии, с вериги, рокля с десетина бронзови безопасни игли. Истинско модно ревю.