Блондинка от Маями

Ливайн Пол

— Истината?

Идеята бе тъй нелепа, че се разсмях.

— Нали това искаше? Нали за това настояваше с онзи праведен глас? Добре, мистър праведник. Дай да яхнем истината, пък където ни отведе.

Аз поклатих тъжно глава.

— Понякога истината не помага.

Исках себе си

Седях в мекото кресло пред бюрото на съдията Майрън Стангър. Прясно избръснат, с още влажна коса, опакован в скромен сив костюм, бяла риза и винена вратовръзка, аз почти приличах на адвокат, макар че вратът ми изхвръкваше

от яката. Ейб Соколов седеше на съседното кресло и погребалният черен костюм подчертаваше жълтеникавия му тен. До съдията една млада жена се бе навела над стенографския апарат, очаквайки да чуе бисери на юридическата мъдрост или поне що-годе грамотен английски, какъвто понякога се говори в съдийските кабинети.

На дивана зад нас, под безброй рамки с дипломи и грамоти на негова чест, седеше Криси със скромно събрани крака. Беше облечена с черно костюмче и бяла копринена блуза — точно както в една телевизионна реклама, където играеше делова жена, страдаща от газове.

— Дай да се разберем, Джейк — каза съдията Стангър. — Сега кандидатите за съдебни заседатели киснат в съдебната зала, а ти искаш да се оттеглиш от делото.

— Точно така, ваша чест.

— И няма да изложиш причините за молбата си?

— Не мога, ваша чест, ще застраша защитата на клиентката си.

Съдията опипа закопчалката на дървена кутия за пури, заемаща централно място върху бюрото му. Дойдеше ли Коледа, добросърдечните адвокати го затрупваха с контрабандни кубински пури.

— Това не е достатъчно, Джейк.

— Мога само да кажа, че аз и клиентката ми имаме непреодолими противоречия относно защитата.

— Абе, Джейк, аз и жена ми имаме непреодолими противоречия вече трийсет години, но още никой от двама ни не си е плюл на петите.

Ейб едва удържа усмивката си. Страшно обичаше да ме гледа да се гърча.

— Не е в интерес на клиентката ми да остана неин защитник — възразих аз.

— Тъй ли?

Съдията свали очилата от топчестия си нос и погледна към Криси Бърнхард. Някога Майрън Стангър бе работил като адвокат на нещастните случаи към Югоизточната железопътна компания, която имаше неприятния навик да наема машинисти, страдащи от алкохолизъм и цветна слепота. След трийсет и пет години ровене из всевъзможни железопътни катастрофи Стангър помоли губернатора за назначение за съдия и молбата му беше изпълнена, тъй като отдавна набираше средства за Демократическата партия. Адвокатите го харесваха, защото ги оставяше да си вършат работата, без много да им се меси.

— Вие как мислите, мис Бърнхард? — попита Стангър. — По-добре ли ще ви е с нов адвокат?

Криси сякаш се нацупи, но може би просто така си изглеждаше.

— Не, ваша чест. Искам мистър Ласитър. Не си представям някой друг да ме защитава.

— Е, това беше — обърна се съдията към секретарката. — Молбата се отхвърля. Има ли още нещо, преди да изберем заседателите?

— Защитата моли за отлагане на делото — казах аз. — Изникнаха нови доказателства, с които нямах възможност да се запозна напълно.

Съдията се навъси.

— Май хич не ти се захваща с това дело, а, Джейк? — Без да чака отговор той се

обърна към Соколов. — Какво казва прокуратурата?

— Не знам какво толкова ново може да има — отвърна Соколов с усмивка на баракуда. — Няма съмнения относно самоличността на извършителя. Мистър Ласитър разполагаше с няколко месеца за подготовка на своята психологическа алабалистика и…

— Оскърбен съм! Ваша чест, моля да порицаете…

Съдията махна с ръка.

— Стига, Джейк, нали знаеш, че Ейб и добро утро не може да пожелае, без да се заяде. Е, защо не можем днес да започнем делото?

— Повтарям, ваша чест, че не мога да навляза в подробности, без да застраша защитата на клиентката си. Ще кажа просто, че главният ни свидетел е… — Потърсих подходящата дума. — … неразположен.

— Неразположен или зле разположен спрямо теб? — изсумтя Соколов. Изглеждаше тъй невероятно доволен, че ми се искаше да го удуша със собствената му черна вратовръзка.

— Ако бъдем принудени да започнем делото днес казах аз, — вероятно ще се наложи да призовем доктор Шийн като свидетел на обвинението поради отрицателното му отношение към защитата. Това е нововъзникнало обстоятелство и ни трябва време, за да се подготвим за този обрат.

Не бях виждал Соколов да се усмихва тъй широко, откакто сложиха на електрическия стол един от неговите обвиняеми.

— Изглежда, че Джейк не си е написал домашното — каза той, — но това не е основание за отлагане.

— Не е честно, ваша чест! — възкликнах аз.

Мразя да се правя на жертва, но в момента нямах друг избор. Освен това обвинението на Соколов беше толкова ясно, че с нищо не можех да го разклатя. Той беше призовал бармана и двама свидетели на стрелбата, един криминалист, който да говори за отпечатъците на Криси по оръжието и следите от барут по ръцете й, санитарите, които бяха откарали Бърнхард в болницата, хирурга, медицинската сестра и един съдебен лекар да потвърди причините за смъртта.

Обвинението приключи.

Имате думата, мистър Ласитър. Призовете първия си свидетел.

Защитата призовава доктор Лорънс Шийн. Или чакайте, май ще е по-добре да си направя харакири.

— Знаеш ли, Джейк, навремето съм видял доста дела — започна съдията. Както мнозина юристи, Майрън Стангър страшно обичаше да напомня на адвокатите, че преди да стане Цезар е бил гладиатор. — И знам, че не всичко става както си го планирал. Не, по дяволите, нищо не става както си го планирал. Тъй че трябва да бъдеш готов за неочакваното.

Кимах в знак на дълбока признателност към изтърканото клише на дъртия кукуфелник.

— Свидетелите изчезват, умират или внезапно променят решението си — продължаваше съдията. — Но не мога да позволя на кандидатите да си протриват отвън колективния задник, докато аз тук се мъча да изровя друго дело за днес. За вас момчета, специално насрочената дата и…

— Но, ваша чест — изхленчих аз.

— Не, слушайте ме и двамата. Когато вие влезете в залата и застанете пред кандидатите, мислите си за съдебни заседатели. Но когато аз им раздавам призовки да изпълнят своя конституционен дълг, знаете ли какво виждам?