Цар Плъх

Клавел Джеймс

— Не мислите ли, че е малко жестоко?

— Нищо жестоко няма тука — изплю се Макс. — Умря Царя! Съдрахме си задниците да работим за тоя мръсник, ама неговата свърши вече!

— Да, но когато ножът беше опрял до кокал, той ви даваше пари и храна, нали? — нахвърли се върху него с внезапна омраза Питър.

— Ние си ги изкарвахме тия пари! — изкрещя Макс и жилите на врата му се издуха. — Ама сега вече няма да търпя гадостите на тоя мръсник! — Погледът му падна върху офицерската лента на Марлоу. — Нито път твоите,

копеле английско! Искаш ли да ми целунеш задника а, както целуваше неговия?

— Затваряй си устата, Макс! — предупреди го Текс.

— Я се разкарай, надуто тексаско чучело такова! — Макс се изплю по посока на Текс и храчката се лепна на грубия дървен под. Текс кипна, хвърли се към Макс и с един плесник хласна главата му в стената. Макс се превъртя и падна от леглото, но бързо скочи на крака, грабна един нож от полицата и се хвърли към Питър Марлоу. В последния миг Текс успя да отбие удара и острието само одраска Питър Марлоу по корема. Дайно сграбчи Макс за гушата и го блъсна обратно на леглото.

— Да не си полудял? — изкрещя той.

Макс не сваляше поглед от Питър Марлоу, а лицето му се гърчеше в гримаси. Внезапно той нададе див крясък, скочи на пода и се нахвърли върху него с яростта на побесняло животно — размахал ръце, оголил зъби. Питър Марлоу го сграбчи за едната ръка, а другите се хвърлиха отгоре му и го изблъскаха обратно за леглото. Той риташе, крещеше, удряше, опитваше се да хапе и трима души едва го удържаха.

— Тоя откачи! — извика Текс. — Я някой да го цапардоса.

— Дайте въже! — изкрещя Питър Марлоу, пъхнал ръка под брадичката му, на безопасно разстояние от готовите да захапят зъби.

Дайно разхлаби малко хватката си, вдигна ръка и стовари юмрук върху челюстта му. Макс се просна в безсъзнание.

— Ей, едва не те уби тоя! — въздъхна Дайно, докато се изправяха.

— Бързо, сложете нещо между зъбите му, иначе ще си отхапе езика! — разпореди се Питър.

Дайно намери парче дърво и го пъхна в устата на Макс.

— Благодаря, Текс — въздъхна с облекчение Питър Марлоу, после помогна да му вържат ръцете. — Ако не беше ти, зле щях да си изпатя.

— А, какво ще ми благодариш, то ми е рефлекс. Ама с него какво да правим?

— Извикайте лекар. Кажете само, че са го хванали бесните. За ножа ни дума. — Питър Марлоу опипа драскотината на корема си и се загледа в Макс, който се гърчеше в спазми. — Горкият!

— Добре, че го спря, Текс! — обади се Дайно. — Като си помисля само какво можеше да стане…

Питър Марлоу хвърли поглед към ъгъла на Царя. Всичко там имаше много самотен вид. Той несъзнателно размърда китка и с наслада усети силата й.

— Как е ръката? — попита Текс.

— Жива е, Текс… — дълго търси той точната дума — жива е…, а не мъртва. — После се обърна и излезе навън.

Намери Царя едва по здрач. Той седеше на един пън от кокосова палма, скрит сред

лозите в зеленчуковата градина и гледаше мрачно отвъд оградата. С нищо не издаде, че го е чул да идва.

— Здравей, приятелю — весело каза Питър Марлоу, но когато видя очите на Царя, радостта му се изпари.

— Какво искате… сър? — преднамерено грубо попита Царя.

— Исках да те видя, просто да те видя. — „Нещастникът!“ — помисли си Питър Марлоу и сърцето му се сви от жалост, защото усети какво става в душата на приятеля му.

— Е, нали ме видя! Сега се разкарай. — Царя му обърна гръб.

— Аз съм ти приятел, забрави ли?

— Аз нямам приятели. Разкарай се!

Питър Марлоу клекна до пъна и измъкна от джоба си две цигари.

— Запали! Шагата ми ги даде.

— Пуши си ги сам… сър!

За миг на Питър Марлоу му се прииска да не беше идвал. Но не си тръгна. Запали внимателно цигарите и подаде едната на Царя. Той не я пое.

— Вземи, моля те.

— Измитай се с мръсната си цигара! Или искаш да стоиш тук? Добре тогава! — Царя блъсна цигарата от ръката му и се изправи.

Питър Марлоу го дръпна за ръкава.

— Почакай! Та това е най-великият ден в живота ни. Не го разваляй само защото твоите хора не са помислили какво говорят.

— Махай си ръката или ще я счупя! — процеди през зъби Царя.

— Не им обръщай внимание! — продължаваше Питър Марлоу и думите сякаш идваха сами. — Войната свърши, това е най-важното. Войната свърши и ние оцеляхме. Помниш ли какво ми повтаряше непрекъснато — че най-важното е човек да опази кожата. Ето, ти успя — оцеля. Какво значение имат техните приказки?

— Въобще не ми пука от тях! И изобщо не е там работата. Разкарай се оттука, ти казах! — Царя рязко дръпна ръката си.

— Аз съм ти приятел, дявол те взел! — безпомощно го изгледа Питър Марлоу. — Защо не искаш да ти помогна!

— Нямам нужда от помощ!

— Знам. Но искам да останем приятели. Ето — продължи не много уверено той, — скоро ще си бъдеш у дома и…

— У дома, нали! — изкрещя Царя. Кръвта бучеше в ушите му. — Аз дом нямам!

В листата шумолеше вятърът. Монотонно просвирваха щурци. Облаци комари кръжаха над главите им. Лампите в бараките започнаха да изрязват тъмни силуети сред мрака и в кадифеното небе изплува луната.

— Не се тревожи, човече! Всичко ще бъде наред! — каза топло Питър Марлоу и с ужас забеляза страха, изпълнил очите на приятеля му.

— Кой знае — измъчено проговори Царя.

— Разбира се, че ще бъде наред. Ти… — Питър се поколеба за миг — ти съжаляваш, че войната свърши, нали?

— Остави ме на мира, по дяволите — викна Царя, обърна му гръб и пак седна на пъна.

— Всичко ще бъде наред. И не забравяй — аз съм ти приятел! — Питър Марлоу се пресегна, докосна с ръка рамото му и усети как то трепна от допира.