Черната призма
Шрифт:
— Победа е — възрази Дазен. Прокара плавно острието от син луксин по гърдите си.
— Ако смяташ да се самоубиваш, китката или гърлото ще свършат по-добра работа — отбеляза мъртвецът.
Дазен не му обърна внимание. С мръсните си пръсти разтвори раната и натика гнусната маса от коса и мръсотия под кожата си. Кръв потече по гърдите му и червеното почти го изкуши да се опита да притегли директно, но не бе достатъчно — знаеше го от опит. Той сложи ръка на гърдите си и притисна раната, за да я затвори и да спре кървенето.
След няколко
Докато държеше синьото, откри, че не му пука особено кое от двете.
55.
Докато тъпчеше дрехи в една раница, Лив прочисти неловко гърло и каза:
— Аз, хм, тази сутрин се върнах, за да се извиня.
— Ъ? — рече Кип. Сред дрехите в ръцете и имаше някакво дантелено бельо. Това го разсейваше.
— Когато се опитаха да те убият.
— О, ами, приемам извинението — смотолеви Кип. За какво му се извиняваше? Размърда тежката раница на гърба си — беше му я дал командир Железни. На командира явно не му бе отнело почти никакво време да събере малко резервни дрехи, мях с вода, инструменти и дори къс меч за Кип. Кип още не бе намерил начин да я нагласи удобно на раменете си.
Беше дошъл в стаята на Лив, за да и помогне с приготвянето на багажа, но тя никак не улесняваше нещата. Кип хвърли още един поглед към гащичките.
— Това е само бельо, Кип. — Уф, спипаха го!
— Прозрачно е — каза Кип. Как можеше да се побере човек в такова малко парче плат?
Лив сведе поглед и лекичко се изчерви, но продължи играта. Подхвърли гащичките на Кип, който инстинктивно ги улови и веднага се почувства неловко.
— Ще провериш ли дали са чисти? — попита тя.
Веждите на Кип подскочиха толкова високо, че заседнаха някъде три етажа по-нагоре.
— Дразня те. Току-що се преместих и ми дадоха съвсем нови дрехи. Всичко тук е ново.
— Освен моята наивност, очевидно — рече Кип. Вече за втори път през последните два дена го правеше на глупак.
Тя се засмя.
— Страхотен си, Кип. Това е все едно да се гавря с малкото си братче, което никога не съм имала.
„О, сравнението с малкото братче. Точно каквото иска да чуе един мъж от красива жена. Току-що ме кастрираха.“
— В такъв случай повече или по-малко смутен трябва да се чувствам, като държа бельото на сестра си?
Лив се засмя пак.
— А това по-добре или по-зле ще е? — Вдигна нещо черно и дантелено, което приличаше повече на две ленти, вързани артистично.
Кип зяпна.
После тя притисна бельото към ханша си и повдигна закачливо вежда. Кип се разкашля.
— Мисля, че трябва да седна — каза. Както се и надяваше, Лив се засмя, но той всъщност изобщо не се шегуваше. Отстъпи към един стол — и моментално се блъсна в някого.
— Я внимавай — каза командир Железни. — Не би искал да налетиш на някой, докато малкият ти меч стърчи, нали?
Кип онемя от ужас. Малък? Лив видя физиономията му и избухна в толкова силен смях, че се строполи на леглото. Смя се, докато не започна да пръска слюнки — доста неподобаващо за една дама, — а това я накара да се засмее още по-силно.
Кип се обърна и усети твърдата ръка на Железни да избутва раницата настрани, за да не го намушка с прибрания в ножница меч, поставен най-отгоре.
Ах, значи този малък меч! Облекчение заля Кип, докато не видя как Железни сведе поглед към гащичките в ръцете му.
— Искаш ли да ти намеря някои по мярка? — попита сухо командирът.
Лив пак се разсмя толкова силно, че не можеше да си поеме дъх.
— Аливиана — каза Железни. — Готова ли си с багажа? Защото тръгваме след пет минути.
Смехът и секна моментално. Тя скочи от леглото и затършува бясно из вещите си. Железни позволи по лицето му за миг да пробяга самодоволна усмивка, после пусна до Кип още една раница и тръгна да излиза. Преди Кип да успее да го попита, Железни подхвърли:
— Действай, генийче. Ако не си проумял как да нагласиш ремъците на раницата си преди да се върна…
Не довърши заплахата. Нямаше и нужда.
Скоро крачеха заедно по пристанището. Въпреки заплахите си Железни им бе помогнал малко в подреждането на раниците. Това включваше предимно прехвърляне на вещи от раницата на Лив в тази на Кип. Когато Кип зададе премълчания въпрос — защо ме караш да нося нейните вещи? — Железни отговори: „Да си момиче е по-сложно. Проблем ли имаш?“ Кип побърза да поклати глава.
Докато вървяха по пристанището, покрай рибари, които разтоварваха улова си, различни чираци, търчащи насам-натам, безделници, търговки, спорещи с капитани за цените на стоките или транспорта — общо взето цялата обичайна дейност за деня, — много хора спираха заниманията си за няколко секунди. Разбира се, не за да гледат Кип. А да гледат командир Железни. Мъжът бе едър, внушителен и красив и крачеше с пълна самоувереност, но не само физическото му присъствие привличаше такова внимание. Кип осъзна, че той освен това е и известен.
Когато се обърна да огледа лицата, взиращи се в командир Железни, видя как на пристанището се появи Гавин. И докато за командир Железни работата забавяше ход, за Призмата спря напълно. Той прекоси пристанището, като се усмихваше и кимаше механично на хората, но те се отнасяха към него сякаш е почти бог. Никой не се опита да докосне самия Гавин, но доста докоснаха плаща му, докато се развяваше покрай тях.
„Какво правя аз сред тези хора?“
Само преди седмица Кип чистеше повърнато от лицето и косата на майка си, докато тя лежеше в безсъзнание след поредния запой. В схлупената им колиба. С пръстен под. Никой в затънтеното им село не му обръщаше никакво внимание. Той беше синът на наркоманката. Или може би дебелакът. „Не ми е мястото тук.