Черната призма
Шрифт:
От тези думи го заболя.
— А сега ми кажи как успя да оставиш Карис в Тирея, да убиеш един гийст и да се върнеш тук със син за няколко дни. Само пътуването би трябвало да ти отнеме две седмици.
Е, това беше бързо. Гавин знаеше, че тя ще узнае за плъзгуна и кондора веднага щом ги покаже на Карис, но не можа да се сдържи. Сигурно бе прекалено импулсивен. Затова сега разказа на Бялата за тях. Очите и грейнаха.
— Това е нещо, което си струва да се види, Гавин. Летене! И то с такава скорост! Предполагам, че ще искаш да се върнеш в Гаристън по същия начин?
— Да, и ще взема Кип с мен.
Тя
— Добре — отвърна. — Ще ти е от полза да научиш нещо за бащинската обич.
„Да, защото със сигурност не съм научил нищо за нея от собствения си баща.“ После Гавин осъзна, че тя има предвид точно това, и се наежи. Но нямаше смисъл да се карат пак за баща му, така че попита:
— Е, а кога беше вторият път?
— Вторият път ли?
— Вторият път, когато си видяла зеления проблясък. Вторият път, когато Оролам ти е намигнал. — Постара се да не влага в гласа си сарказъм. Почти успя.
Тя се усмихна.
— Очаквам с нетърпение деня, когато ще ти кажа това, лорд Призма, но този ден не е днес. — После усмивката и изчезна. — Когато се върнеш, ще трябва да поговорим за изпитанието на Кип.
— Забелязала си стенните кристали. Мислех, че съм го спрял навреме.
— Може да съм стара, но още не съм изкуфяла.
— Искаш да ме чуеш как си го признавам ли? Добре, Кип за малко да издържи изпитанието — каза Гавин. — Също като Дазен.
— Или още по-зле: да го премине — отвърна Бялата.
52.
Още в първите пет минути след пленяването си Карис разбра, че е в по-голяма беда, отколкото се страхуваше. Огледалците на крал Гарадул я отведоха до един фургон, като през цялото време я държаха на мушка. Не и вързаха ръцете, което тя сметна за любопитно и което и даде известна надежда. А после Огледалците я предадоха на няколко притеглящи, всичките жени. Двама Огледалци останаха, насочили пистолети към главата и, почти без да мигат.
Жените — две червени, зелена, синя и суперхромат — я съблякоха гола и я претърсиха. Бързо откриха наочниците и. Двамата Огледалци почти не погледнаха към тялото и и макар че мъжете от лагера надзъртаха да видят каквото могат между обградилите я притеглящи, нямаше нито една неприлична забележка.
Бяха дисциплинирани. Мамка му!
Карис скръсти ръце на гърдите си и сведе поглед, преструвайки се на смутена. Е, може би не беше съвсем преструвка.
— Горе очите! — заповяда една от червените.
Карис вдигна поглед. Те искаха да виждат очите и, за да разберат веднага, ако се опита да притегли. Бяха и умни, два пъти мамка му!
Жените набързо претършуваха всичките и дрехи, като опипаха всеки шев, за да проверят за скрити джобове. После преровиха раницата и и една от тях внимателно описа всички предмети. Карис се надяваше, че след като открият всичко, ще и върнат дрехите.
Нямаше този късмет. Вместо това отвориха вратата на фургона и хвърлиха вътре виолетова рокля и долна риза.
— Влизай — каза същата червена, която се бе обадила и преди.
Карис влезе и вратата се затръшна подире и. Чу как я залостват и овързват с вериги.
Във фургона бе доста просторно. Имаше сламеник, на който да спи, нощно гърне, чаша вода, няколко одеяла и възглавница — всичките виолетови, най-дълбокият цвят от синия спектър, който бяха успели да открият. И ако се съдеше по острата миризма, всички прясно боядисани. На прозорците имаше решетки и виолетово стъкло, покрито от външната страна с виолетов плат. Явно взимаха уменията и на сериозно и от огледа на очите и и магическите и факли бяха разбрали, че може да притегля червено и зелено. Вместо да рискуват с цвят, който се намира между нейните, бяха избрали цвят в най-далечния край на спектъра, който тя не притегля.
Това беше странна любезност. Биха могли просто да и вържат очите, разбира се, но превръзките падаха. Повечето похитители обаче щяха да боядисат фургона в черно и да я оставят да живее в мрак. Това бе също толкова ефективно, но изискваше повече труд. Ако един притеглящ не може да вижда своя цвят или няма лещи и бяла светлина, не може да притегля. Карис бе кажи-речи толкова безпомощна, колкото бе възможно. Ненавиждаше това чувство.
Навлече ризата и безформената виолетова рокля и моментално се зае да дращи боята. Тя бе изсушена с топлина от някой подчервен. Рано или късно Карис би успяла да я олющи, но тъй като единствената светлина влизаше през виолетовите завеси и виолетовото стъкло, това така или иначе нямаше значение. И все пак тя се опита. Не можеше да се сдържи. Под виолетовата боя имаше слой черна. Под нея дървото бе тъмен махагон. Никакъв късмет.
Фургонът потегли след минути.
Същата нощ, след като и дадоха комат черен хляб и вода в почернена желязна чаша, при нея влязоха двама притеглящи. Кожата им вече бе изпълнена съответно с червен и син луксин. Зад тях вървеше, да не повярваш, шивачка. Беше дребна жена, която едва стигаше до рамото на Карис. Бързо и взе мерките, без да ги записва, просто ги запамети. После се взира дълго в тялото и, изучавайки я, както някой фермер би изучавал каменист склон, който трябва да изоре. Провери още веднъж мерките на ханша и и излезе, без да обели и дума.
През следващите пет дни Карис не научи много. Явно фургонът и се намираше близо до готварските, защото по цял ден слушаше дрънченето на съдове, разнасящо се при всяка неравност на пътя. Понякога силуетите на конници, може би Огледалци, минаваха достатъчно близо до затулените и прозорци, за да ги види. Но ако говореха, не можеше да различи думите им. Вечер и даваха храна в почернена желязна купа с почернена желязна лъжица, черен хляб и вода, никога вино — проклети да са, бяха се сетили даже за червения цвят на виното. Един Огледалец, придружаван от притеглящ, взимаше нощното и гърне, купата, лъжицата и чашата всяка вечер след залез-слънце. Когато веднъж тя скри лъжицата под една възглавница, те не казаха нито дума. Но на другия ден не и дадоха вода. Когато им върна лъжицата, пак получи вода.
Най-лоша беше скуката. Човек не можеше по цял ден да прави лицеви опори, а всичко по-натоварващо бе невъзможно. Нямаше нито музикални инструменти, нито книги, и определено нямаше оръжия, а не можеше да упражнява и притеглянето си.
На шестата вечер дойдоха двама сини.
— Избери си поза, която да ти е удобна — каза единият. Карис седна на малкия си сламеник, отпуснала ръце в скута си, с кръстосани крака, и те вързаха ръцете и краката и с близо пет пъти повече от необходимия луксин. После и сложиха виолетови очила и излязоха.