Черната призма
Шрифт:
— Щом скачат толкова пъргаво, значи огънят сигурно се е насочил към… — средната част на корветата избухна и във всички посоки се разлетяха дърво, въжета и хора — … барутния погреб — довърши той. — Горките копелета.
— Хора като тези убиват, изнасилват, грабят и поробват. Не заслужават нашата жалост — рече Гавин, като забави плъзгуна. Говореше на Лив и Кип, които седяха ококорени почти еднакво. — Но Железни е прав. Не е лесно да си ръката на правосъдието. — Освободи тръбата и я пусна във водата. — Оттук нататък ще гребем. Между другото, добър изстрел, Кип.
— Улучих ли го?
— Направо отхвърли капитана
— Рулят е… ъъъ, отзад, нали? — Мускетарят се бе намирал в предната част.
— Май се нарича кърма — подсказа Лив.
Гавин го изгледа със съмнение.
— Не се целеше в капитана, нали?
— Да се целя? — попита ухилено Кип.
— Оролам да ни е на помощ, крушата не пада по-далече от дървото — промърмори Железни. — И все пак късметът е…
— „Късмет“ е да не изпуснеш безценните, единствени по рода си пистолети на своя баща в морето — каза Гавин.
— Изпуснал съм пистолетите ти? — попита Кип и сърцето му се сви.
— Докато „ловък“ е да уловиш споменатите пистолети в последния момент — добави Гавин и извади пищовите иззад гърба си.
— О, слава на Оролам — въздъхна Кип.
— И все пак едва не загуби пистолетите ми — каза Гавин. — Заради това ще трябва да гребеш. Лив, ти също.
— Какво?!
— Ти си негова наставница. Носиш отговорност за него. Всичко, което оплеска той, е на твоята глава.
— О, страхотно — отвърна тя.
57.
— Изглежда толкова… мръсен — каза Кип. След като бе видял богатството на Големи Яспис и магическите здания на Хромария, Гаристън определено не го впечатляваше.
— Мръсотията е най-малкият му проблем — отбеляза Гавин.
Кип не беше сигурен какво означава това, но съжаляваше, че е бил в безсъзнание, когато с Гавин минаха за първи път през града. Ако тогава бе видял Гаристън, без съмнение щеше да остане впечатлен. Той щеше да е най-голямото сборище на хора през живота му, пък макар и не най-чистото. Алкалдесата на Ректън никога не би търпяла такива купчини боклук, каквито Кип виждаше изтикани в уличките току до пристанището, в непосредствена близост със сандъци, които в много случаи съдържаха храна. Отвратително.
В пристанището имаше поне четирийсет кораба. То бе защитено донякъде от дига с големи пролуки в нея. Лив видя как Кип гледа дупките и се чуди дали имат някакво предназначение.
— Окупаторите никога не са се напъвали особено да помагат на нас, бедните изостанали тирейци — каза тя. — Кейовете срещу тези зевове се дават на местните. Трябва да видиш как бързат капитаните, когато иде зимна буря. Войниците се събират в кулите и приемат облози кой кораб ще се разбие.
Скулът, задвижван от Лив и задъхания Кип, се носеше покрай галери, галеаси, корвети и рибарски лодки, пълни с местни хора, които кърпеха мрежите си. Мъжете и жените спираха работа, щом зърнеха скула и екзотичния му екипаж. На Кип му се сгряваше сърцето да види отново тирейски лица. Това го караше да се чувства у дома. А после видя и враждебността, изписана на тези лица.
„Е, не си падат много по притеглящи чужденци. Всъщност е разбираемо.“
— Къде отиваме? — попита Кип.
Командир Железни посочи към най-високата и величествена сграда. Оттук всичко, което Кип можеше да види, бе кулата с идеална яйцевидна форма и шпил, сочещ към небето. Една дебела ивица около най-широката и част бе инкрустирана с мънички кръгли огледала, не по-големи от палеца на Кип. В светлината на следобедното слънце изглеждаше сякаш кулата пламти. Над и под огледалната ивица имаше подобни ивици от цветно стъкло.
— За това се досещах — рече Кип. — Имах предвид къде да спрем скула?
— Ето тук — каза Гавин и посочи една гладка стена в точката, най-близка до една порта. Това не бе място за приставане и улиците се намираха поне на четири крачки над морското равнище.
Въпреки това Кип и Лив насочиха лодката — доста умело, помисли си Кип — към стената. Носът на скула се потопи по-дълбоко във водата, когато в предната му част разцъфтя син луксин и се протегна навън. Веднага щом докосна стената се втвърди и образува стъпала, като по този начин едновременно закрепи скула на място и им предостави лесен изход.
— Още не съм свикнал с всичките тези магии — каза Кип.
— Аз съм на трийсет и осем — каза командир Железни — и също не съм свикнал. Просто реагирам малко по-бързо. Грабвайте раниците.
Изкачиха се по стъпалата до улицата. Местните ги оглеждаха с любопитство. След като се събраха всички, Гавин докосна един ъгъл на стълбите и всичкият луксин на скула загуби стабилност, разпадна се на прах, пясък или лепкаво вещество в зависимост от цвета си и потъна във водата. Жълтият дори проблесна слабо, когато голяма част от него се превърна обратно в светлина. Внезапно освободена от тежестта на скула, водата подскочи лекичко нагоре. Гавин, разбира се, не обърна никакво внимание.
„Това е нещо нормално за него. В що за свят съм навлязъл?“ Ако Гавин бе на вечеря и изпуснеше ножа си, щеше да си притегли нов, вместо да стане и да го потърси. Ако чашата му беше мръсна, щеше да си притегли нова, вместо да избърше старата. Това породи у Кип една мисъл и той попита:
— Гавин… ъъъ, лорд Призма, защо притеглящите не носят луксин?
Гавин се ухили.
— Понякога носят. Очевидно жълтите нагръдници и тем подобни са високо ценени в битка, но предполагам, че имаш предвид дрехи.
— Ти поне използваш магия за всичко — рече Кип.
— Такъв съм си — отвърна Гавин. — Един нормален притеглящ не би си скъсил живота само за да не му се налага да спре скула на петдесет крачки по-нататък. Е, някои биха, разбира се. Истината е, че едно време, като бях момче, имаше мода да се носят луксинови дрехи. Ако приложиш достатъчно воля, дори някои видове запечатан луксин могат да станат доста гъвкави. Скоро се появиха притеглящи-шивачи, които се специализираха в изработката на дрехи. Но повечето хора не можеха да си ги позволят, а ако си ги правиш сам, има куп грешки, които би могъл да допуснеш. Някои са сравнително безобидни, като например да направиш крачолите на панталона си прекалено твърди. Но ако допуснеш грешка при притеглянето, ризата ти може да се разпадне на прах по средата на деня. Или пък — Гавин прочисти гърло — някои палави момчета може да се научат как да разпечатват луксина, изтъкан от шивачите-притеглящи. И тези момчета биха могли да предизвикат хаос на някое паметно празненство, на което дамите, охарчили се дори за луксиново бельо, да се озоват в сериозна беда. — Стисна устни, за да скрие усмивката, напираща при този спомен. — Е, след споменатия случай модата секна доста внезапно.