Черната призма
Шрифт:
Голям артист беше този Корван Данавис.
— Командир Железни, вземете оръжията на този човек и смъмрете стражите. Обаче внимателно, нали? — Железни щеше да го разбере. Не биваше да се отнасят прекалено сурово с рутгарските стражи, иначе това можеше да предизвика всеобщо негодувание срещу новия шеф. Но пък ако Гавин оставеше такава небрежност — или може би нахалство — без последствия, рутгарските войници нямаше да го уважават. Железни щеше да вдъхне у войниците боязън от Оролам, без да ги накара да намразят Гавин.
— Искате да ви оставя с този
Гавин кимна отсечено.
Железни свали ударника на единия пищов и го затъкна в колана си, без да отмества очите си и другия пищов от Корван. Пристъпи напред и му взе меча, като му хвърли одобрителен поглед. Прибра го заедно с торбата на Корван в един килер, свали другия пищов и обискира чевръсто бившия генерал.
Преди да се обърне, за да излезе, погледна за последен път към Гавин. „Сигурен ли си? Знаеш, че е глупаво, нали?“
Гавин кимна. „Знам. Върви.“
Железни излезе.
Гавин огледа стаята. Не бе прекарал тук достатъчно време, за да знае дали няма шпионки или тунели за подслушване зад стените. Корван стоеше със скръстени ръце и чакаше търпеливо.
— Да излезем на балкона, генерале.
— Моля ви, вече от много години не съм генерал — каза Корван, но все пак го последва навън. Гавин затвори двукрилата врата зад тях.
Балконът бе просторен, с множество столове и маси, разположени така, че губернаторът и неговите гости да могат да се наслаждават на гледката към залива. Това караше Гавин да се радва, че бе хвърлил губернатора надалеч. Да го стовари върху този балкон нямаше да е толкова хумористично — а той не помнеше балконът да е бил издаден толкова навън.
„Късметлия си, Гавин.
Странно, че винаги го мисля за късмет вместо за Провидение.“
Корван погледна през ръба и каза:
— Заливът изглежда достатъчно дълбок. — Ъгълчето на устата му се изкриви в насилена усмивка.
Гавин се облегна на парапета. Слънцето тъкмо докосваше хоризонта и караше морето да запламти. Рехавите облаци бяха нашарени с розово и оранжево. Изведнъж загубените години се затъркаляха по бузите му и той се вкопчи в парапета като пиян, просто за да остане изправен.
— Цената е прекалено голяма, Корван.
Корван се огледа за шпиони — огледа пристанището, хвърли поглед назад към съвещателната зала и нагоре към покрива. Накрая каза:
— Аз също се радвам да те видя. А сега престани, че иначе и аз ще се разрева.
Гавин го погледна. На лицето на Корван бе изписана същата крива усмивка, но очите му го издаваха. Усмивката беше просто за да може лицето му да прави нещо, така че да не бъде надвит от силата на емоциите.
Изведнъж преструвките вече нямаха значение. Гавин прегърна стария си приятел.
— Радвам се да те видя… Дазен — прошепна Корван.
Това отприщи бентовете и двамата заплакаха.
Голямата измама беше идея на Корван още от самото начало, преди шестнайсет години. Когато я предложи, тя бе само едно смахнато хрумване. Никой от двамата не вярваше, че Дазен би могъл да надвие Гавин. В една нощ на кратък отдих между битките, след като бяха пили твърде много, Корван каза:
— Би могъл да победиш и просто да заемеш мястото на Гавин.
— Ами, общо взето, това е смисълът на Войната на Призмите, нали? Който остане жив, печели — каза Дазен. — Която Призма остане, грее, нали?
— Не. Искам да кажа, че ти можеш да бъдеш Гавин. Двамата сте почти еднакви. От години единственият начин някой да ви различи бяха призматичните му очи. Сега и ти имаш такива.
— Гавин е конте. А и аз съм по-висок.
— Дрехите се сменят. А и той носи обувки с дебели подметки, за да изглежда висок колкото теб. Което всъщност ще улесни нещата.
— Той има белег. Оставен му от теб, ако си забравил — рече Дазен.
— Мога да направя и на теб. Хубава симетрия има в това, а?
Сега вече Дазен започна да го приема на сериозно.
— Доста време не съм се подстригвал. Белегът му е точно под косата. Бих могъл да скрия раната, докато заздравява.
— Само да успея да си спомня от коя страна го резнах — промърмори Корван. — Я ми подай онзи мях, че ми пресъхна устата.
Няколко дни по-късно Дазен помоли Корван да остане след поредния военен съвет. Отпрати всички други от палатката и му подаде един лист. На него имаше точно описание на белега на Гавин.
— Но аз се шегувах — каза Корван и се взря в сериозните очи на Дазен.
— Аз обаче не се шегувам. Пред палатката чака лекар, който да ме закърпи. Ако някой забележи, тренирали сме с мечовете и си ме порязал. Аз съм смутен от своята непохватност, затова съм те помолил да не казваш на никого.
Дълго време Корван не продума.
— Дазен — каза накрая. — Наясно ли си какво би означавало това? Ще ти се наложи да поддържаш тази игра с години, може би до края на живота си. Всеки, който те обича сега, ще те мисли за мъртъв. Карис…
— Загубих Карис в момента, когато убих подлите и братя…
— Готов ли си да бъдеш Гавин в нейните очи? — попита Корван.
— Корван, виж нашите съюзници — каза напрегнато Дазен. — Аз практически обещах по едно пристанище във всяка сатрапия на илитийците. Обещах аташийския трон на Фарид Фарджад. Култистите се присъединиха към нас с надеждата, че силата им ще ни помогне да унищожим Хромария. Спечелим ли, ще се обърнат срещу нас. А Синеоките демони са прекалено ценни за нас, за да се задоволят с наемническа плата. Очаквам Хорас Далнозорки да дойде при мен в навечерието на битката с някакви безбожни искания: земи, титли, постоянни бази. И ще съм принуден да се съглася. След като победим, бих могъл да пренебрегна обещанията си към една група, но не и към всичките. Не знам как се стигна дотук, но както и да са започнали нещата, сега ние сме лошите.