Черната призма
Шрифт:
— Значи си използвал зелено — каза Гавин, сякаш за него бе нещо нормално да стои силно приведен напред, с изцяло червена кожа, пристегнати крака, хванал с ръце два прозрачни сини пръта, и да мята големи буци червен луксин надолу във водата, потейки се обилно, с издути мускули. — Това е хубав цвят. Всеки има нужда от зелени притеглящи.
— Мисля, че мога да виждам и топлина. А майстор Данавис каза, че съм суперхромат.
— Какво?
— Майстор Данавис беше бояджията на селото. Понякога му помагах. Беше му трудно да докарва червеното такова, каквото го харесваше съпругът на алкалдесата.
— Корван
— Д-да.
— Слаб, четирийсетинагодишен, с мустаци, украсени с мъниста, няколко лунички и малко червено в косата?
— Без мустаци — каза Кип. — Но иначе, да.
Гавин изруга под нос.
— Познавал си нашия бояджия? — попита невярващо Кип.
— Може да се каже. Той се сражава срещу мен във войната. По-любопитен съм за това, че виждаш топлина. Кажи ми какво правиш.
— Майстор Данавис ме научи да гледам с периферното си зрение. Понякога, като го правя, хората сияят, особено голата им кожа, подмишниците и… сещаш се.
— Слабините?
— Да. — Кип прочисти гърло.
— Да ослепея дано — рече Гавин. И се изкиска.
— Какво? Какво означава това?
— Ще видим по-късно.
— По-късно ли? В смисъл, след година-две? Защо всички възрастни говорят с мен все едно съм глупав?
— Имаш право. Освен ако не си някакъв невероятен изрод, най-вероятно си непореден бихром.
Кип премигна. Какъв какво?
— Казах, че не съм глупав; че съм невежа е друг въпрос.
— А аз имах предвид по-късно днес — каза Гавин.
— Аха.
— В притеглянето има два особени случая — е, всъщност има много особени случаи. Да му се не види, никога не съм се опитвал да преподавам материал за начинаещи. Някога чудил ли си се дали не си единственият истински човек на света, а всичко друго и всички други са просто плод на въображението ти?
Кип се изчерви. У дома даже се бе опитвал да спре да си представя Овен с надеждата, че той ще престане да съществува.
— Май да.
— Така, това е едно от първите заигравания на незрелия ум с егоизма. Не се обиждай.
— Не се обиждам. — „Защото нямам представа какво каза току-що.“
— Идеята е привлекателна, защото утвърждава собствената ти значимост, позволява ти да правиш каквото си искаш и не може да бъде оборена. Когато преподаваш притегляне, се сблъскваш със същия проблем. Ще предположа, че все пак приемаш, че другите хора наистина съществуват.
— Разбира се. Освен това не си падам много по преподаването — каза Кип и се ухили.
Гавин присви очи и се взря към хоризонта. Беше прикрепил към луксиновия покрив две лещи, с една ръка разстояние помежду им, така че да може да оглежда през тях морето. Сигурно бе видял нещо, защото наклони лодката силно наляво.
Обърна се пак към Кип. Изглежда, бе пропуснал шегата му.
— И така, докъде бяхме стигнали? А, да. Проблемът, когато преподаваш притегляне, е, че цветът съществува — той е отделен от нас, — но ние го познаваме само чрез нашите възприятия. Не знаем защо, но някои хора — субхромати — не могат да различават червено от зелено. Други субхромати пък не могат да различават синьо от жълто. Очевидно, когато кажеш на човек, че е неспособен да вижда цвят, който никога не е виждал, той може да не ти повярва. Всички, които му разправят, че червеното
— Чакай, значи и в двата случая мъжете губят? По-често са слепи за някои цветове и по-рядко са добри в различаването им? Това не е честно.
— Затова пък можем да вдигаме тежко.
Кип изсумтя.
— И да пикаем прави, нали?
— Много полезно умение, когато се намираш сред коприва. Веднъж бях на мисия с Карис… — Гавин подсвирна.
— О, не! — възкликна ужасено Кип.
— Мислиш, че одеве на реката ми беше ядосана? Някак си в онзи случай вината пак се оказа моя. — Гавин се ухили. — Както и да е, да се върнем на темата. Повечето от нас могат да виждат в нормалния цветови спектър… Хмм, тук има известна тавтология.
— Какво? — попита Кип.
— Отклонявам се прекалено много. Само защото виждаш един цвят, не означава, че можеш да го притегляш. Но ако не можеш да виждаш някой цвят, ще го притегляш лошо. Ето защо мъжете не са толкова прецизни в притеглянето на определени цветове като жените суперхромати, които представляват половината от всички жени. Волята може да компенсира доста грешки, но е по-добре поначало да няма грешки. Това е от съдбовно значение, ако се опитваш да построиш луксинова сграда, която да не се срути.
— Правят луксинови сгради?
Гавин не му обърна внимание.
— Особените случаи, заради които започнах да ти разказвам всичко това, са подчервените и надвиолетовите. Ако можеш да виждаш топлина, Кип, има добър шанс да можеш и да я притегляш.
— Имаш предвид, че мога да направя „пуф!“ и да запаля огън?! — Кип замахна величествено с ръка.
— Само ако кажеш „пуф!“, докато го правиш — засмя се Гавин.
Кип отново се изчерви, но смехът на Гавин не бе подигравателен. Не го караше да се чувства идиотски, а просто глупаво. У този мъж имаше доста плашещи неща, както понякога и у майстор Данавис. Но и двамата не изглеждаха злонамерени. Не изглеждаха лоши.
— А това би било много странно — каза Гавин, — защото си притеглил зелено. — Изглеждаше, сякаш се опитва да измисли как да му обясни нещо. — Някога виждал ли си дъга?
— Дъга ли? Това пък какво е? — попита Кип, невинно ококорен.
— Зададох риторичен въпрос, умнико. Редът на цветовете е надвиолетово, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено, подчервено. Обикновено един бихром просто има по-голям обхват. Така че притегля надвиолетово и синьо или синьо и зелено, или зелено и жълто. Един полихром — те са доста по-редки — може да притегля, да речем, зелено, жълто и оранжево. Рядко се среща човек, който да притегля несъседни цветове. Карис е такава. Тя притегля зелено, но не и жълто или оранжево, а после притегля голяма част от червеното и навлиза в подчервеното.