Чудакът
Шрифт:
Той ме изгледа така, както се гледа смахнат човек.
— Искам да поработя в градината! — рекох.
— Тя е държавна и не служи за развлечения! — напомни ми началникът.
Обещах, че няма да повредя държавната собственост и че ще им предам градинката в пълна изправност.
Дадоха ми сечива и аз се залових за работа.
Така отново освежих в душата си едно кътче, където бях скътал още в отдавнашни времена пъстри петунии и ружи с небесносини цветове.
А тия хубавци от гарата, те бяха ме взели или за маниак на градинарска тема, или за човек, дето му «хлопа едната дъска».
Шофьорът
На отиване за Н шофьорът на джипката ме нагруби. И аз го наказах справедливо — да върви пеш в дъжда.
Той пристигна в «Хан и нощувка» настръхнал, готов да хване за гушата «майстор Юри» и да му върне тъпкано, задето му беше взел джипа и го беше заставил да ходи пеш. Но когато видя «майстор Юри» в директорска поза на масата и с директорски одеяния, стъписа се и постъпи като всеки подлец, преглътна гнева си. Как тъй ще си връща на един директор, да не му е чавка изпила акъла? Подлеците връщат «тъпкано» на всеки друг, но не и на «големите» началници, пред големите началници те превиват гръб.
Той не се огорчи за това, че го бях заставил да трамбова пеш, той се огорчи от обстоятелството, че не може да ми върне; че не е в състояние да си отмъсти. Освен че беше грубиянин и подлец, той беше по душа зъл човек. Затова не прие почерпката ми и не благоволи да седне с мен на една маса.
Грубостта на тоя или оня не е накърнявала и не може да накърни честолюбието ми. Но е възмущавала човека в мен, създаден от природата да се радва на хубавото. И понеже не съм милостив християнин, аз съм внук на разпопен поп, вдигнал ръка срещу бога, и син на баща, изписвал по вратниците на мръсниците: «Тук живее кулак — народен враг!» — не мога да стоя със скръстени ръце спрямо ония, дето вредят на човека, като му пречат да се радва на хубостта.
Бях решил да постресна този шофьор, като го направя смешен в собствените му очи, а след това да го накажа с «последно предупреждение», но се размислих. Тук, в завода, поради изоставането обстановката беше като на война, не ни стигаха работни ръце, нямаше време за педагогически опити. Наредих да се изпрати на гарата като надзирател по транспорта, там нямаше кому да вреди. Ако се опиташе да напсува някого от колегите си или да размаха юмрук под носа му, оня майчин син щеше да му върне със същите монети.
За стопанина на «Хан и нощувка»
Въздавам благодарност и слава на хората, които се радват на чуждата радост!
Ако ме попитат кой е лош човек, ще отговоря без всякакво колебание: тоя, дето не е в състояние да се зарадва на чуждата радост. Той е лош човек. А ако ме попитат: кой е добър човек, ще кажа: добър човек е този, дето гледа на чуждата радост като на своя радост, и още: дето прави и струва, за да има повече радостни хора на тази земя.
Такава е моята проста философия.
През дългото си поприще на ханджия бай Сандо не се е старал само да задоволява с ядене гостите си, а е правил всичко, каквото е било по силите му, за да зарадва душите им със своя майсторлък. Бродил е из дебрите на народната кулинарна фантазия и непрекъснато е търсил разковничета, с които да ощастливи вкуса, апетита и настроението на многобройните си и постоянни клиенти.
Когато
Такъв е бил бай Сандо през дългото си битие на ханджия: радетел на радостта.
Но той е бил преди всичко добър човек. За. Разлика от лошия човек добрият е способен да изпитва най-висшето човешко чувство — оная радост, дето се ражда от чуждата радост. Какво повече? И защо трябва да се умува надълго и нашироко кой е добър и кой е лош? Лакмусът на радостта! Подпомагаш ли чуждата радост, радваш ли й се — ти си добър. Студен ли си към нея, човърка ли те неприятно — ти си лош човек.
Чувам, че в общината били решили да построят на мястото на «Хан и нощувка» високоетажна сграда. Или друга някаква сграда с обществено предназначение. Нека общината да строи такива сгради, колкото си иска, в това няма нищо лошо, напротив! Но защо трябва да затрива стария хан? Няма ли да е по-добре този хан да се реставрира, да се постегне и да се превърне в «народен» ресторант, където ще се готвят и поднасят само ястия от народната кухня и дето оркестърът ще изпълнява само народен репертоар? За тази работа аз ще говоря на кмета, а ако той не вземе от дума — ще ида да тропам по вратите на окръжните първенци.
Ден първи. Запознаване с Мая
На връщане от първото си посещение в ЗПЦМ, за което стана дума вече, генералният директор непрекъснато тъпчеше ушите ми със своите размисли за окаяното състояние на монтажните работи и за причините, които бяха предизвикали това голямо неблагополучие. Според него главният виновник за бедите бил бившият директор, който се оказал човек със «слаб ангел» и гуляйджия, и мекушав по отношение прилагането на така наречената «твърда ръка». Слушах го разсеяно, кимах с глава и безрезервно се съгласявах с изводите му. Имах си свое мнение за нещата, но нямах настроение да влизам в спор.
Той си приказваше, колата гълташе пътя, мяркаха се през прозорчетата и изчезваха тутакси зелени детайли от огромния летен пейзаж, а аз си мислех за изминалото време. И се питах кога най-после ще престанат да ме използуват за запушване на пробиви по фронта на металургията, а ще ми дадат на разположение един изследователски институт по мой избор, за да правя проучвания, които лично мен вълнуват; или да ме оставят на мира, за да се заема с галактиките, защото аз казах всичко, каквото знаех и каквото можех да кажа за старите и за новите звезди. Нагледал се бях на звездите, но беше ли настъпил часът да поприказвам с галактиките и черните дупки с езика на компютрите?
Преди някое време ми предложиха катедра в университета, институтът по ядрена енергетика ме покани за щатен сътрудник, от БАН ми съобщиха, че мястото за помощник-директор при смолянската обсерватория е вакантно. Седнах да размишлявам коя от тия служби да предпочета, коя би ме извела по-напред в областта на познанието, и тогава от министерството ме повикаха, за да ме питат дали не бих се заел с н-ския завод за преработка на цветни метали… Кой знае защо, думата Н ми подействува като магия… Но събрах сили и отказах.