Дълга целувка за сбогом
Шрифт:
Бърз и категоричен отговор:
— Не, сър.
— Роджър ли е малкото ви име?
Връщане към неутралната тема, за да почне всичко отначало.
— Да.
— Случвало ли ви се е да желаете някому зло?
Отново контролен въпрос, подвеждащ към лъжа.
— Не.
Просто невероятно колко често хората отказват да изрекат истината по въпроси, които смятат за незначителни. Воят се, че ако признаят някогашна дребна измама или некоректност, ще ги заподозрат и в нещо повече. А тъй като смятат, че се измерват само реакциите
— Инжектирахте ли на Филип Кориган сукцинилхолин или някакво друго вещество с намерение да го убиете?
— Не…
— През май ли сте роден?
— Да.
— Случвало ли ви се е да лъжете, за да избегнете неприятности?
Миг колебание.
— Да.
Роджър Солсбъри се оказваше по-честен от мнозина други, но все пак даде неверен отговор на два от контролните въпроси. Достатъчно, за да може Куевас да оцени графиките.
— Още един въпрос, доктор Солсбъри. Знаете ли кой уби Филип Кориган?
— Не, сър — каза Роджър Солсбъри.
Куевас проведе още две серии от контролни въпроси. Отговорите оставаха същите. Самописците непрестанно подскачаха по пълзящата хартиена лента. Изражението на Тони Куевас не се променяше. Когато всичко свърши, Роджър Солсбъри приглади безупречно подстриганата си коса и ме погледна плахо. Изглеждаше грохнал и ризата му лепнеше от пот. Казах му, че и честните хора се потят, после го пратих да си върви.
Преди време се смятах за познавач на характерите. После се опарих няколко пъти. Сега гледах как Роджър Солсбъри върви към вратата. Симпатичен и малко невзрачен. Кротко, пасивно поведение. В момента бе разтревожен. Или беше честен човек и се боеше от тази загадъчна машинария, или пък се страхуваше, че ще го разобличим като убиец.
Много проницателно, Ласитър. А пък ти си или блестящ адвокат, полетял върху гребена на вълната към Шеметна кариера, или изкуфял бивш спортист, дето и за търговски пътник не става.
Куевас отвори с ритник хладилното барче и ми предложи бира. Аз бях жаден, а той любезен, тъй че изпразнихме по три шишета, докато преглеждахме графиките.
Куевас измерваше отклоненията — някои едва забележими, други колкото планини. Водеше си бележки, смяташе с калкулатора, чешеше се с молив по тила и накрая каза:
— Имам над осем положително по два от трите основни въпроса.
— Тоест?
— Откровен отговор. Не е убил Филип Кориган. Или, казано на официален език, според физиологичните му реакции вероятно не смята, че е убил Филип Кориган.
— А къде излъга?
— Не съм сигурен. Машината дели отговорите на три категории. Верни, лъжливи и неизяснени. Дал е четири отрицателно, когато го попитах дали знае кой е убиецът.
Шест отрицателно щеше да бъде явна лъжа. Четворката е наблизо, но си остава несигурна. Ето, гледай.
И той ми посочи някакви зъбчати линии — ту по-тесни, ту по-широки.
— Прилича ми на индекса Доу Джоунс — казах аз.
— Нарича се стъпаловидно потискане. Виждаш ли, прилича на стълбичка. Показва задържането на дъха, след като го попитах дали знае кой е убил Филип Кориган.
Това е един от признаците за лъжа.
— Добре, знае ли кой е убиецът?
— Може би. Съжалявам, въпреки цялото си желание да ти помогна знам само едно: той не е убил Кориган, но може би знае кой е убиецът. Ако явно беше излъгал, че не знае, щях да съм още по-убеден в неговата невинност за самото убийство.
Сигурно изглеждах озадачен, защото Куевас продължи:
— Виж как стоят нещата, Ласитър. Ако при теста човекът даде искрено отрицание за съпричастност в престъплението и явна лъжа по въпроса дали знае кой го е извършил, значи е абсолютно невинен. Сто процента гаранция, връщаме парите обратно. Един убиец винаги реагира по-силно на въпроса дали е виновен, отколкото ако го питаме знае ли кой е виновникът.
Опипах апарата за кръвно налягане, после пак се обърнах към Куевас.
— Той ми каза, че не знае кой е убиецът. Не обичам да ме лъжат.
— Може точно в този момент да е имал сърбеж в крака или бодежи в сърцето. Или пък знае кой е убиецът и го прикрива.
— Или коя е убийцата — допълних аз.
Куевас кимна.
— Или кои са убийците. Но човекът изглежда чист по главните въпроси, тъй че имаш каквото желаеше — невинен жертвен агнец.
А това означаваше, че някой разпространява опашати лъжи относно Роджър Солсбъри. Спомних си едно изречение на Кафка: „Вероятно някой разпространяваше лъжи за Йозеф К., защото в едно прекрасно утро той бе арестуван, без да е сторил нищо лошо.“
Значи трябваше да се готвим за съд.
В осем сутринта на другия ден седях зад бюрото си, когато ме потърсиха по прекия телефон.
— Ще ми предадеш ли онзи мръсен убиец, или трябва момчетата от отдел „Убийства“ да го изведат с белезници пред телевизионните камери?
Според Ейб Соколов подобно приветствие можеше да замести любезното „добро утро“. Искаше да ми изясни положението за в случай, че вчера не съм разбрал. Не ми се полагаха нито отстъпки, нито услуги, задето някога сме яли и пили заедно. Сега бях най-обикновено препятствие. След като ме отстранеше от пътя си, щеше да се захване с отрепката Солсбъри.
— Не би трябвало да пропускаш закуската, Ейб. Отразява се на характера.
Той изсумтя презрително.
— Дъвча гвоздеи на закуска.
— И плюеш кабарчета — допълних аз. — Роджър ще дойде, където речеш. Смятаме да окажем пълно съдействие. Но бихме искали и прокуратурата да ни помогне.
— С какво например? — запита той и усетих как подозренията му се надигат като пара от кипнал чайник.
— Освобождаване на клиента ми под приемлива гаранция. Никога не е арестуван, за присъда изобщо да не говорим.