Гай-джин
Шрифт:
— Не, сър, не говоря, но прекарвам всичкото си време в изучаването му. С Накама, искам да кажа; това изисква преди всичко търпение, жестове, няколко английски думи и японските думи и изрази, които Андре Понсен ми даде; французинът е извънредно услужлив, сър.
— Андре знае ли какво ти е казал японецът?
— Не, сър.
— Не му казвай нищо. Абсолютно нищо. Впрочем казал ли си на някой друг?
— Не, сър, с изключение на Джейми Макфей. — Тайърър гаврътна шерито си. — Той вече знаеше нещичко. Ъъ, много е убедителен, изкопчи всичко за шогуна.
Сър
— Да, меко казано, Джейми е убедителен и винаги знае повече, отколкото казва.
Посланикът се облегна удобно в стария си кожен въртящ се стол и сръбна, мислите му закръжиха около безценната нова информация, вече премисляше отговора на тазвечерното оскърбително официално писмо, зачуден доколко може да рискува и доколко може да се довери на казаното от Тайърър. Както винаги в тези обстоятелства, добросъвестно си припомни предупрежденията на Постоянния секретариат относно провалите.
— Колкото до Накама — започна Сър Уилям, — ще приема твоя план, Филип… мога ли да те наричам Филип?
Тайърър се изчерви от удоволствие при внезапния и неочакван комплимент.
— Разбира се, сър, благодаря, сър.
— Добре, и аз ти благодаря. За момента ще приема твоя план, но, за Бога, бъди нащрек с него, не забравяй, че ронините извършиха всички убийства, с изключение на горкичкия Кентърбъри.
— Ще внимавам, Сър Уилям. Не се безпокойте.
— Измъкни всичко, което можеш, от него, но не го казвай никому, веднага ми съобщавай информацията. За Бога, пази се, винаги дръж револвера си подръка и ако той покаже и най-малкия признак за насилие, насочи го срещу убиеца, застреляй го, напълни го с куршуми.
В съседство с Британската легация се намираше Американската, до нея Холандската, Руската, Германската и накрая Френската. И там, в своя апартамент, тази вечер Анжелик се обличаше за вечеря, помагаше й А Со. След час трябваше да започне угощението, което Сьоратар даваше в чест на годежа им с Малкълм. По-късно щеше да има музика.
— Но не свири до късно, Андре, кажи, че си уморен — бе го предупредила предварително Анжелик. — Остави си достатъчно време за твоята мисия, нали? Вие, мъжете, сте такива късметлии.
Анжелик едновременно се радваше и тъжеше, че се е преместила. „По-разумно е, по-добре е — мислеше си тя. — След три дни ще мога да се върна. Нов живот, нов…“
— Какво има, госп’жица?
— Нищо, А Со. — Анжелик се насили да не мисли за това, което скоро щеше да понесе, и затаи страха си по-надълбоко.
Надолу по улицата с чудесно изложение срещу морето се виждаше добре осветената сграда на Струан, както и тази на „Брок и синове“ в съседство; и двете компании имаха много чиновници и сарафи, които все още работеха. Днес Малкълм Струан се бе преместил в апартамента на тай-пана, много по-голям и много по-удобен, отколкото този, който използваше. Сега обаче се бореше да облече дрехите
— Какво е твоето мнение, Джейми? Проклет да съм, ако зная какво да направя с майка си и с нейните писма, но това си е моя работа, а не твоя — тя и тебе ръчка, нали?
Джейми Макфей сви рамене.
— Ужасно й е трудно. От своя гледна точка е права, госпожата само желае най-доброто за теб. Мисля, че се безпокои до смърт за здравето ти, както и за това, че си толкова далеч, че не може да дойде тук. И че нищо за компанията не може да се реши от Йокохама, всичко е в Хонконг. „Китайският облак“ ще влезе на док след няколко дни, след като пристигне от Шанхай, после бързо ще се върне в Хонконг. Ще си заминеш ли с него?
— Не, и, моля те, не повдигай пак този въпрос — остро рече Струан. — Ще ти съобщя кога Анжелик и аз ще си тръгнем. Надявам се само, че майка ми не е на „Китайският облак“ — само това липсва. — Струан се наведе да издърпа ботушите си, не успя, болеше го твърде много. — Съжалявам, би ли ми помогнал? Благодаря. — После избухна: — Сякаш че шибан сакат ме води по ръба на пропастта.
— Мога да си представя. — Макфей скри изненадата си. За първи път чуваше Струан да ругае. — И аз щях да съм същият, не, не същият, още по-зле — добави любезно, харесваше Малкълм, възхищаваше се на смелостта му.
— Ще се оправя, когато се оженим и цялото очакване свърши и всичко се подреди. — Струан с усилие използва нощното гърне, както винаги изпита болка и видя няколко капки кръв в урината. Бе казал на Хоуг предишния ден, когато кръвта се появи, и Хоуг му отвърна да не се тревожи. — Тогава защо ти изглеждаш толкова разтревожен?
— Не съм, Малкълм, просто съм загрижен. При такива тежки вътрешни наранявания всеки признак по време на лечението трябва да се наблюдава…
Струан свърши, дотътри се до стола при прозореца и седна с облекчение.
— Джейми, нуждая се от услуга.
— Мога ли да направя нещо за теб?
— Можеш ли, ами трябва ми жена. Би ли ме уредил с някоя от Йошивара?
Джейми се стресна.
— Аз ли… да… мисля, че да. — После добави: — Разумно ли е?
Порив на вятъра разтърси капаците и разлюля дърветата и градините, събори няколко керемиди на земята, измъкна плъховете от купчините с боклук, хвърлени небрежно по Хай стрийт, и от обиколния набъбнал и зловонен канал, който служеше и за клоака.
— Не — отвърна Малкълм.
На половин миля от сградата на Струан, близо до Пияния град, в безлична постройка в японското село, Хирага лежеше по корем и гол; масажираха го. Къщата беше семпла, фасадата й гледаше към разбитата улица; беше еднаква с другите, наредени от двете страни на тесния мръсен път, всяка служеше едновременно за дом, склад и магазин през деня. Вътре, както в много от жилищата на по-едрите търговци, всичко сияеше от чистота, бе излъскано, поддържано и просторно. Хирага се намираше в къщата на шоя, старейшината на селото.