Гай-джин
Шрифт:
Хирага кимна.
— Не цял свят, но разбирам. — Все пак той бе уловил същността и му се зави свят, макар да не схвана защо считат великия генерал за бедствие. — Моля, продължи, Тайра-сан.
Тайърър продължи още малко, после приключи урока по история и промени темата.
— Сега за твоя проблем. Когато напусна Йошивара, охраната създаде ли ти трудности?
— Не, престорих нося зеленчуци.
— Добре, о, между другото, видя ли Райко-сан?
— Да. Фуджико не свободна утре.
— О! Е, няма значение. — Тайърър сви рамене и падна духом.
Но Хирага забеляза огромното му разочарование и изпита наслада. „Соно-джой“ — помисли си мрачно. Трябваше да откупи
Тайърър му говореше:
— Накама-сан, единственият начин да останеш в безопасност тук, е никога да не излизаш. Вече няма да те изпращам в Йошивара. Трябва да стоиш вътре в Легацията.
— По-добре, Тайра-сан, отседна в селото, намеря безопасна къща. Вътре зад ограда по-безопасно. Всеки ден идвам на изгрев или когато ти иска, аз те уча, ти мен учиш. Ти много добър сенсей. Това решава проблем, да?
Тайърър се поколеба, не искаше да го изпусне, но и не искаше да е твърде близо до него.
— Да, ако ми покажеш точно мястото и не се местиш, без да ме предупредиш.
Хирага кимна и рече:
— Съгласен. Моля да каже на войници, че е добре мен стоя тук и в село?
— Да, ще го направя. Сигурен съм, че Сър Уилям ще се съгласи.
— Благодаря, Тайра-сан. Кажи на войници също, че мен нападат отново, взема катана.
— По-добре е да не го правиш! Забранявам ти. Сър Уилям е забранил! Никакви оръжия, никакви мечове!
— Моля, кажи войници не нападат, моля.
— Да, ще им кажа, но ако носиш мечове тук, ще те убият, ще те застрелят!
— Моля, никакво нападане! Уаката?
Хирага сви рамене. Тайърър не отговори. Уаката беше заповедна форма от уакаримасу ка: разбираш ли.
— Домо. — Със сдържана ярост, която Тайърър можеше почти да подуши, Накама му благодари отново; обеща, че ще се върне призори, за да го заведе до безопасната къща, и ще отговори на всички въпроси, които Тайърър иска да му зададе. Поклони се вдървено. Тайърър направи същото. Японецът излезе. И едва тогава Тайърър видя тежките контузии по гърба и краката му.
През нощта вятърът се промени, морето се развълнува.
Навън флотата пусна котва и се готвеше да спи, първият пост застъпи в осем вечерта. Вече бяха по местата си. Над петдесет мъже лежаха в различни клетки и за различни простъпки, обладани в различна степен от страх, шестима прилежно увиваха своите камшици от девет ремъка; с тях призори трябваше да им ударят петдесет удара за неизпълнение на заповед и нарушение на военната дисциплина: един бе заплашил да счупи врата на педераста боцман, трима за сбивания, един за кражба на порция ром, а друг за псуване на офицер. За призори бяха запланувани девет погребения. Всички корабни лазарети бяха претъпкани с болни от дизентерия, диария, круп, магарешка кашлица, треска, морбили, венерически болести, счупени крайници, хернии и други обичайни заболявания, с изключение на онези опасни четиринайсет души с едра шарка на борда на флагмана. Пускането на кръв и пиенето на очистителни се препоръчваше като лечение на повечето — болшинството от лекарите бяха също и бръснари. Кръвопускането не се прилагаше на малкото късметлии, които получаваха тинктурата на д-р Колис; той я бе измислил по време на Кримската война и по този начин бе намалил смъртността от дизентерия с три четвърти: шест капки от тъмната течност на основа на опиума, и вътрешностите на човека започваха да се успокояват.
Из цялата колония всички се готвеха за вечеря
Една обикновена нощ в Империята.
В някои гостни се пееха хорали или се четяха стихове и части от желани романи, а тази вечер на изключително поверителното празненство у Норбърт Грейфорт гостите му се заклеха да пазят в тайна специалния прочит на последната глава от контрабандното копие, което Грейфорт бе направил, като бе възложил на своите петдесет чиновници да го препишат за час.
— Ако изтече информация за това, всички сте уволнени — бе ги заплашил той.
В клуба все още обсъждаха бала от предишната вечер и се опитваха да пресметнат кога ще имат друг.
— Защо не го правим всяка седмица, а? Анжел Хубавелката може да вдига поли и да си показва красотите за мен всеки ден от седмицата наред с безсрамната Нели Фъдърингил…
— Престани да я наричаш Анжел Хубавелката, за Бога!
— Тя има ангелска хубост и е Анжел Хубавелката!
Сред подигравки и ехидни забележки се правеха облози и двамата съперници Лънкчърч и търговецът Грим застанаха на стартова линия и се опитаха да се смажат един другиго до безсъзнание.
Отсреща през пътя, край морето, се издигаше голямата тухлена постройка на Британската легация, с пилон в двора, градини, заобиколени като всички най-важни сгради със защитна ограда. Сър Уилям бе вече облечен за вечеря, както и най-важният му гост, адмиралът. И двамата бяха разгневени.
— Проклети негодници! — изруга адмиралът, зачервеното му лице бе по-зачервено от обикновено, отиде до бюфета и си наля ново голямо уиски. — Човек не може да ги разбере.
— Напълно. — Сър Уилям хвърли настрани свитъка и се вторачи в Йохан и Тайърър, застанали пред него. Преди час свитъкът бе пристигнал по пратеник на японския управител, който го изпращаше от името на Бакуфу.
— Много спешно, съжалявам.
Вместо на холандски, както обикновено, той беше изпълнен с йероглифи. Със съгласието на Сьоратар Йохан заедно с един френски йезуит мисионер направи груб превод, който Тайърър веднага преписа на правилен, английски. Съобщението беше от Съвета на старейшините, подписано от Анджо:
„Свързвам се с вас чрез писмо. По заповеди на шогуна, получени от Киото, предвидената дата на срещата след деветнайсет дни с роджу и срещата същия ден с шогуна трябва да се прехвърли за след три месеца, тъй като Негова Светлост няма да се върне дотогава. Затова ви изпращам най-напред съобщението, а после ще се консултираме за подробностите. Втората вноска от дълга ще се забави с трийсет дни. С уважение и смиреност.“
— Йохан — гласът на Сър Уилям бе леден, — не смяташ ли, че посланието е необикновено грубо, неучтиво и изцяло отвратително?