Гай-джин
Шрифт:
Швейцарецът предпазливо каза:
— Мисля, че е точно така, Сър Уилям.
— За Бога, прекарах дни в преговори, заплахи, безсъние, повторни преговори, докато те се заклеха в главата на шогуна, че ще се срещнем в Йедо на пети ноември и с шогуна — на шести, а сега пристига това! — Сър Уилям гаврътна питието си, задави се и руга цели пет минути на английски, френски и руски; другите го гледаха с възхищение, впечатлени от блестящите живописни псувни.
— Съвсем правилно — рече адмиралът. — Тайърър, налейте на Сър Уилям още джин.
Тайърър незабавно се подчини. Сър Уилям извади носната
— Шарката да ги тръшне дано!
— Какво предлагате, Сър Уилям? — попита адмиралът, като прикри насладата от поредното унижение на своя противник.
— Естествено ще отговоря веднага. Моля, заповядайте на флотата да иде в Йедо утре и да обстреля пристанищните им съоръжения по мой избор.
Адмиралът присви очи.
— Мисля да обсъдим това насаме. Господа! — Тайърър и Йохан веднага се приготвиха да излязат.
— Не — извика твърдо Сър Уилям. — Йохан, можеш да вървиш, моля, почакай отвън. Тайърър е личният ми помощник, нека остане.
Вратът на адмирала почервеня, но верен на себе си, морякът не каза нищо, докато вратата не се затвори.
— Знаете много добре мнението ми за обстрела. Не пристигне ли заповед от Англия, няма да го започна, освен ако не бъда нападнат.
— Позицията ви прави преговорите невъзможни. Силата ни е в нашите оръдия, не в нещо друго!
— Съгласен съм, разногласията ни са само относно времето.
— Аз определям кога. Добре. Тогава просто наредете малка канонада, двайсет снаряда по обекти, които посоча.
— По дяволите, не! Не съм ли ясен? Пристигне ли заповедта, ще подпаля Япония, ако е необходимо, но не преди това.
Сър Уилям пламна:
— Вашето нежелание да подпомогнете политиката на Нейно величество не е за вярване.
— Личните несъгласия, изглежда, ще са истинският проблем. Какво значение имат няколко месеца? Никакво — само ще проявим благоразумие!
— По дяволите благоразумието — изруга ядосано Сър Уилям. — Разбира се, че ще получим инструкции да действаме, както аз, повтарям, аз съветвам! Неблагоразумно е да се бавим. С утрешната поща ще помоля да бъдете сменен от офицер, на когото са присърце интересите на Нейно величество — и подготвен за битки!
Адмиралът стана отново морав. Малцина знаеха, че през цялата си кариера не бе участвал в никаква битка по море или на суша. Когато почувства, че може да говори, отвърна:
— Това, сър, е ваша привилегия. Междувременно, докато сменят мен или вас, аз командвам силите на Нейно величество в Япония. Лека нощ, сър — и затръшна вратата.
— Грубо копеле — измърмори Сър Уилям, после за своя изненада видя застаналия зад него Тайърър, парализиран от изблика; бе го забравил. — Ти по-добре си дръж езика зад зъбите. Научиха ли те на това?
— Да, сър, наистина.
— Добре. — Сър Уилям пропъди от възбуденото си съзнание гордиевия възел от Бакуфу, роджу и непреклонността на адмирала за по-късно. — Тайърър, сипи си шери, изглеждаш така, сякаш имаш нужда да пийнеш, и по-добре се присъедини към нас за вечеря, тъй като адмиралът отхвърли поканата ми. Играеш ли табла?
— Да, сър, благодаря ви — отвърна Тайърър хрисимо.
— Тъкмо
Тайърър подробно му разказа за случая и изложи решението си, но премълча за заплахите на своя сенсей да си вземе мечове; чувстваше се още по-виновен, че крие нещо от посланика. — Искам да го задържа, разбира се, с ваше одобрение, сър, той е добър учител и смятам, че ще е много полезен за мисията.
— Съмнявам се, пък и най-важното е да си нямаме други неприятности тук. А да не говорим какво може да забърка тоя тип, току-виж, станал пепелянка в нашето гнездо. Утре ще му заповядам да си иде.
— Но, сър, той вече ми даде много ценна информация. — Тайърър задържа внезапната си умора и избъбри: — Каза ми например, че шогунът е момче, едва на шестнайсет, че е само марионетка в ръцете на Бакуфу, истинската власт принадлежи на техния Император — той използва титлата Микадо няколко пъти, — който живее в Киото.
— Всемогъщи Боже — избухна Сър Уилям, — истина ли е това?
Беше на върха на езика на Тайърър да му каже, че японецът говори английски, но успя да се спре.
— Не зная още, сър, нямах време да го разпитам, както трябва, трябва да му вадиш думите с ченгел, но, да, смятам, че ми каза истината.
Сър Уилям го загледа, възбуден от обърканата информация.
— И какво друго ти каза?
— Едва започнах и това ми отнема време, както сам ще прецените. — Вълнението на Тайърър нарасна. — Разказа ми за ронините. Думата означава „вълна“, сър, те се наричат ронини, защото са свободни като вълните. Всички са самураи, но са извън закона по различни причини. Повечето от тях, като Накама, са противници на Бакуфу, защото вярват, че са узурпирали властта от Мидако извинете, Микадо, както казах.
— Почакай малко, по-бавно, по-бавно, Тайърър. Има много време. Най-напред какво точно е ронин? Тайърър му обясни.
— Боже мой! — Сър Уилям се замисли за миг. — Значи, ронините са самураи, поставени извън закона, защото са загубили благосклонността на своя крал или са обявени за престъпници от техните крале за истински или въображаеми престъпления; или пък са извън закона по своя воля и се обединяват, за да съборят централното правителство на шогуна марионетка?
— Да, сър. Той каза, че това правителство е незаконно.
Сър Уилям изпи остатъка от джина си, кимайки с глава, учуден и обнадежден от чутото.
— Значи Накама е ронин — това, което ти наричаш съпротивленец, а аз бунтовник?
— Да, сър. Извинете ме, сър, мога ли да седна? — попита Тайърър неуверено; едва се сдържаше да не избълва истината за японеца, но се боеше да го направи.
— Разбира се, разбира се, Тайърър, извини ме, но първо си налей шери и ми донеси глътка джин. — Сър Уилям го наблюдаваше, доволен от него, но и някак смутен. Дългогодишният му опит в работата с дипломати, шпиони, полуистини, лъжи и съзнателна дезинформация му подсказваха, че младият преводач крие нещо. Той прие напитката. — Благодаря. Вземи си онзи стол, най-удобен е. Наздраве! Значи говориш твърде добре японски, щом си измъкнал толкова много и за толкова кратко време — подхвърли той небрежно.