Игра на богове

Бейшър Норма

— О? — Погледна го въпросително. — И какво по-точно?

— Да овладея мощта на любовта. — Заигра се с кичур от косата й. — Това без съмнение е най-силното нещо на този свят.

Тя обгърна врата му с ръка и отпусна глава върху рамото му.

— Да не се опитваш да ми съобщиш, че за теб съм по-важна от цялата ти империя? — попита игриво.

Той се усмихна.

— Да — отговори без миг колебание. — Не съм допускал, че някога ще направя такова признание пред когото и да било, но е така. По-важна си.

Тя го целуна по врата.

— Толкова много те обичам, че от време на време се плаша. — Сгуши се по-близо. — Иска ми се винаги да сме заедно, никога да не се налага да се разделяме.

— И

аз си мислех същото. — Нежно я погали по главата. — Но за жалост ще се случи съвсем скоро.

Тя го погледна стресната.

— За какво говориш?

— Успокой се — засмя се той на реакцията й. — В четвъртък ще летя до Лондон. Има ли начин да се откъснеш от телевизионните си задължения и да дойдеш с мен?

Тя се поколеба за миг. Страшно й се искаше да го придружи, но не можеше. Не и този уикенд. Ангажиментите й я задържаха тук.

— Изключено. В петък се налага да отскоча до Далас. Ще преговарям с евентуален гост на предаването.

— Защо не го отложиш с няколко дни? Щом свърша съвещанието, ще си прекараме чудесно в Лондон.

— Ще ми се, но е невъзможно — настоя тя. — Уговорката ми е отпреди седмици. Ако отложа срещата, ще се забавя много.

— Колко време ще бъдеш в Далас?

— Връщам се в неделя.

Той се усмихна.

— Чудесно! И аз се връщам в неделя. Трябва да си планираме романтична среща.

— Където и да сме, ще бъде романтично, стига да сме заедно — отвърна тя простичко.

Александър я притисна силно.

— Не искам да се разделям с теб дори за една вечер — прошепна той.

От прозореца на апартамента в лондонския хотел „Дорчестър“ Александър наблюдаваше красивия изглед към Хайд парк. Денят се оказа дълъг и изморителен, но срещата премина изключително успешно. Обикновено ден с добре приключили преговори щеше да го зарадва, но тази вечер не беше така. Мислеше за Мередит: колко му липсва, колко желае да е с нея. Засмя се — ситуацията му се стори комична. С колко жени бе прекарвал в миналото, а после се бе разделял? Колко пъти си бе тръгвал от жена, без да помисли повече за нея? Взимаше която си иска, при това той поставяше условията. Можеше да се ожени за всяка от тях и да води безгрижно съществувание, без тя да му пречи. А се влюби в самостоятелна и амбициозна жена, мотивирана в кариерата си не по-малко от него; жена, която не бързаше да сключат брак, макар ясно да се разбираше колко го обича, а в живота й нямаше друг, освен него. Тя очевидно никога нямаше да се превърне в така наречената идеална съпруга на голям бизнесмен, ала той предусещаше, че животът му с нея винаги ще бъде вълнуващ, непредсказуем и неизменно ще му носи удовлетворение. За Александър, за когото жените отдавна бяха престанали да бъдат тайна, Мередит се оказа пълна с изненади. Беше интелигентна, красива и решителна. Силно го интригуваше нейната независимост и самоувереност, но преди всичко го впечатли неподозираната й уязвимост. А особено го привличаше добре потулваната чувствителност, която се отприщи вечерта в Саутхамптън. Мередит беше сложна личност. Все още му бе трудно да приеме като едно цяло хладнокръвната журналистка и страстната жена, с която делеше леглото си. На телевизионния екран тя имаше присъствие, беше ловка и винаги попадаше точно в целта. В светските кръгове зашеметяваше с изтънчената си елегантност, проявяваше се като отлична домакиня и владееше изкуството да води разговор. Но останеха ли насаме, ставаше огнена и страстна, невъздържана в секса, откликваща на желанията му. Яздеше майсторски, на тенис корта се оказа достоен противник. Когато я изведе на лов, не очакваше, че до него крачи човек, който не само умее да държи пушката, но е и доста точен стрелец. Откри също колко тънко познава света на бизнеса. Напоследък

в леглото често говореха за компании, които той искаше да присъедини към корпорацията, или обсъждаха възникнал делови проблем. Александър, който се доверяваше на малцина мъже — дори сред висшия ешелон на „Киракис корпорейшън“, — установи колко му е лесно да споделя с Мередит. Тя ще бъде превъзходна съпруга, помисли си той, и чудесна майка.

Мередит седеше в лимузината и напрегнато наблюдаваше как частният реактивен самолет със синьо-бяла украса спира на пистата на летище „Кенеди“. Вратата се отвори и Александър се появи почти светкавично. Махна, когато я зърна, и се спусна така бързо по стълбата, че Мередит се изплаши да не падне. Втурна се към него, прегърна го и залепи устни на врата му.

— Имаш ли представа колко ми липсваше? — запита той дрезгаво, без да я пуска от обятията си.

— Колкото ти ми липсваше на мен ли?

Целуна го жадно.

— Тези четири дни ми се сториха като четири години — прошепна той и я погали по косата.

Хванати за ръце се отправиха към паркираната кола. Александър помогна на Мередит да се настани на задната седалка и седна до нея.

— Не съм правила резервация за вечеря. Не бях сигурна за какво ще имаш настроение.

— За теб — прошепна тихо и я прегърна. — В настроение съм единствено за теб.

Тя се засмя.

— Не си ли гладен? — попита тя невинно.

— Умирам от глад — увери я той и я гризна по ухото.

Тя се засмя. Шофьорът подкара колата.

Александър я пусна само колкото да натисне бутона, за да се вдигне стъклото между предната и задната седалка.

— Сега вече нито ни чува, нито ни вижда.

Той плъзна нетърпеливо ръце по тялото й.

— Най-добре веднага да се прибираме вкъщи — предложи Мередит игриво. — Опасно е мъж в твоето състояние да броди по улиците на Манхатън.

— Не ми се чака, докато стигнем вкъщи — изрече той, докато устните му търсеха нейните в тъмнината.

Мередит обрамчи лицето му с ръце и го целуна с настойчивост, съперничеща на неговата. Ръцете му се плъзнаха надолу по леката й лятна рокля. Зърната на гърдите й щръкнаха при допира му и по тялото й пробяга великолепно усещане, когато той пъхна ръка под полата й и започна да я гали по вътрешната страна на бедрото.

— Не… — прошепна тя. — Не тук…

— Желая те… сега…

— И аз… Но… Може би… — Бавно се отдръпна. Очите й сякаш грееха в тъмнината. — Хрумна ми нещо по-добро.

Той се усмихна и отново посегна към нея.

— И какво точно си намислила? — попита той предразполагащо.

— Ще ти покажа.

Тя се плъзна на пода на колата и започна да го люби, да го гали и целува, докато той не простена. Тя също започна да стене заедно с него и продължи да се движи, докато не усети цялото му тяло да потръпва.

Мередит крачеше енергично по коридора към студиото на „Манхатънски наблюдател“, а секретарката едва я догонваше и си водеше бележки.

— Изпрати бележка на Харв Петърсън с подробности за идеите ми относно отразяването на ревютата на европейските модни дизайнери — нареди Мередит на Синди. — И изпрати писмата, които подготвихме вчера.

— Вече го направих — увери я Синди. — Нещо друго?

— В момента не се сещам за нищо. — Мередит стигна до студиото.

Под ръководството на режисьора Стефан, Мейси и двама души от екипа сваляха огромните фотоси на Александър от подиума. Сега тук щяха да окачат материали за следващия интервюиран. Мередит се спря да погледне снимката на Александър като председател на директорския борд. Снимката му правеше чест, но Мередит прецени, че Александър би излязъл великолепно на всеки фотос.