Игра на богове

Бейшър Норма

— Никога няма да станеш известен главен готвач, скъпа — констатира той след поредния й неуспешен опит, — но няма значение. Ако търсех добра готвачка, щях да се оженя за такава.

По-често се хранеха в очарователно ханче в градчето. Липсваше какъвто и да е блясък, нямаше кристални полилеи, но Мередит с изненада откри, че на Александър му е по-приятно там, отколкото в най-изисканите европейски ресторанти. Танцуваше с нея на малкия дансинг и играеше на стрелички с местните жители — те откриха в негово лице сериозен противник. Изглеждаше спокоен и сякаш истински се забавляваше. Мередит откри нови странности у човека, за когото се омъжи.

Винаги напускаха ханчето малко след полунощ, отиваха във вилата и се любеха под пухените юргани, докато огънят лумтеше в каменната камина в спалнята. Нощите бяха необичайно хладни за август, но Мередит така и не забеляза, защото сексът винаги я сгряваше. Сгряваше я и я оставяше напълно задоволена.

Качиха се на „Дионис“ в Каляри; три дни плаваха спокойно из Средиземно море, после слязоха в Монте Карло. Два дни се забавляваха в казиното и поеха с кола към Ница, Антиб, Кан и Сен Рафаел. Стигнаха до Сен Тропе. Без никакви затруднения Александър получи най-луксозния апартамент в най-елегантния хотел на градчето.

— При всяка нова спирка гледката става все по-прекрасна — възкликна Мередит, загледана в Средиземно море от прозореца на спалнята.

Александър се усмихна и започна да разкопчава блузата й.

— Възможно е — съгласи се той. Целуна я и свали зелената й копринена пола. — Но нищо не е по-красиво от онова, което виждам в момента…

Сутринта се разходиха из градчето и Мередит се изненада колко е малко. До началото на 50-те години Сен Тропе било спокойно рибарско селце, научиха те. Тогава извънредно богати хора били привлечени от очарованието му. Именно те и знаменитости от цял свят го превърнали в един от най-модните курорти на земното кълбо. Старите къщи, застроени нагъсто, почти нямаше накъде да се разширяват. В резултат на това Сен Тропе все още беше такъв, какъвто го бяха виждали и описвали френски художници и писатели, но само през есента, когато и последните туристи за сезона си отидат.

Александър и Мередит ходеха с колела до привлекателните плажове. Мередит се смя много на забележката на Александър, че колкото повече се отдалечавали от градчето, толкова по-разголени хора виждали. Разгледаха малък антикварен магазин, позираха на уличен художник, който им нарисува удивително добър портрет с въглен. Разхождаха се по кейовете и наблюдаваха как пристигат и тръгват лодки, а слънчевата светлина танцуваше върху водата.

Докато пиеха пастис на терасата на едно кафене, Мередит си даде сметка колко безпогрешен е инстинктът на Александър: двамата се нуждаеха точно от това. Никога не го беше виждала толкова спокоен. По време на медения им месец той бе загърбил изцяло огромните си отговорности и сега това бе изписано върху лицето му, личеше и в поведението му. Мередит не се изненада от драстичната промяна. В Ню Йорк той водеше далеч по-стресиращ и напрегнат живот от нейния. „Киракис корпорейшън“ обсебваше почти цялото му време. Колко пъти си бяха тръгвали от ресторант посред вечеря, защото някой го бе открил, за да му съобщи за криза, която изискваше незабавната му намеса? Дори в Саутхамптън невинаги успяваха да се откъснат от външния свят. Беше започнала да мисли, че никога няма да постигнат истинско уединение, и сега не й се искаше тази идилия да свърши.

— О, само като си представя, че трябва да се връщаме… — сподели тя.

Александър се облегна на стола и се усмихна снизходително.

— Искаш

ли да останем още месец?

— С удоволствие — отвърна тя без колебание. — Но ако не съм в Манхатън до средата на септември, Харв Петерсън вероятно ще пусне Националната гвардия по петите ми. Нямаш представа колко раздразнителен става, когато предаванията му не се движат по график.

Той въздъхна примирено.

— Е, идеята беше чудесна… докато изглеждаше осъществима.

Допи питието и даде знак на сервитьора да му донесе още едно.

След кратко мълчание Мередит попита:

— Какво си замислил за днес следобед?

— Нищо. Оставям на теб да избереш. Защо?

— Ходил ли си някога на гледачка?

Той я погледна шокиран, после се развесели.

— От къде ти хрумна?

Тя се усмихна.

— Просто съм любопитна, това е. — Направи пауза. — Когато се връщахме от плажа, на едно местенце извън града забелязах надпис — реклама на гадателка.

Изгледа я подозрително.

— И искаш да отидеш?

— Ще бъде забавно.

Той замълча.

— Е, добре. Защо не? — рече той накрая и сви рамене.

Бунгалото се намираше в покрайнините на Сен Тропе. Беше малко и изглеждаше поне на двеста години. Не особено прилежно изрисуваният надпис на прозореца оповестяваше директно: „МАДАМ РОЗ — ПРЕДСКАЗВА ЩАСТЛИВО БЪДЕЩЕ“. Мебелите в малката приемна, оскъдно осветена от поставени тук-там свещи, бяха вехти, но преливащите се ярки цветове на очевидно стария голям ръчно изработен килим на пода бяха изключително красиви. В средата на стаята дълга червена ленена покривка скриваше краката на правоъгълна маса. В двата й края бяха поставени свещи в изящни свещници.

— Май няма никой — отбеляза Александър тихо. — Къде ли са?

— Сигурно отзад заравят труповете — предположи Мередит.

В този момент, влачейки крака, влезе дребна, прегърбена съсухрена жена. Беше облечена в традиционни цигански дрехи, а голям черен шал покриваше главата й — виждаше се само изпитото й, силно набръчкано лице. Направи им знак да седнат и също се настани до масата. Погледна Александър, после Мередит. Тъмните й очи се върнаха на Александър и тя го изучава поне десет секунди.

— Да видя ръцете ви — подкани тя на френски с изненадващо властен за такава стара жена глас.

Александър погледна Мередит и постави ръце на масата.

— С дланите нагоре — обясни жената.

Той обърна длани. Тя се наведе и присвила очи, се загледа в ръцете му. Погледна го и кимна. Пресегна се към едно чекмедже и извади пакетче, увито в синя копринена кърпа. Разгъна я внимателно и извади тесте карти Таро. Избра една карта и я постави в средата на масата.

— Това ще бъде твоята карта — обясни тя. — Кралят на меча. Кралят е много силен, мощен. Той има добър приятел, но и силен враг. — Подаде му тестето. — Разбъркай ги, та картите да доловят вибрациите ти. И винаги ги бъркай от ляво на дясно. Това е изключително важно.

Александър потисна усмивката си. Разбърка картите според указанията и ги подреди на три купчинки върху масата. Старицата взе десет карти от първата купчинка и постави първата върху Краля на меча. Похлупи я с втората. После подреди останалите карти във формата на кръст. Погледна Александър.

— Съсредоточи се — каза тя тихо. — Мисли само за въпроса, от чийто отговор се интересуваш.

Александър кимна леко; лицето му изразяваше лек скептицизъм. Мередит наблюдаваше мълчаливо. Беше заинтригувана.