Игра на богове

Бейшър Норма

— Невероятно красива си — прошепна той. — Щастлива ли си колкото мен в момента?

Тя само кимна — не посмя да се довери на гласа си.

Пред тях брадатият свещеник запя и започна да реди препоръки към младата двойка. От традиционната церемония пропуснаха само едно: старата византийска фраза „Жените трябва да се страхуват от мъжете“. И Александър, и Мередит я сметнаха за неподходяща.

Александър избра своя личен пилот Джеймс Удхил за кръстник. По време на церемонията той стоеше зад тях и държеше свързаните с дълга бяла панделка изящни корони, украсени с бели цветя. Три пъти ги размени над младоженците, преди да ги сложи на главите им. Извади халките

и ги сложи на безименните пръсти на левите им ръце. После поднесе бокал от чисто злато. Александър го целуна и го подаде на Мередит — тя направи същото; тогава двамата отпиха от виното в него. Хванаха се за ръце, а свещеникът, поел свободната ръка на Александър, ги накара да обиколят три пъти олтара. С това церемонията приключи. Под дъжд от ориз и листа на рози, разпръсквани от Хелена — единствения гост на тържеството — Александър целуна булката. Най-после тя стана негова съпруга.

По традиция гръцката сватба е голямо семейно тържество и пиршеството след церемонията понякога продължава с дни. Но понеже Александър и Мередит предпочетоха съвсем интимна венчавка, решиха да я отпразнуват само двамата с хайвер и шампанско в обширната им спалня.

— Съжаляваш ли, че не вдигнахме тържество с много гости? — попита Александър, докато стояха на балкона под осеяното със звезди лятно небе, за да допият шампанското.

Мередит положи глава на рамото му и се усмихна замечтано.

— Никак — увери го тихо и го прегърна през кръста. — Нищо не би било по-красиво или по-романтично от сватбения ни ден. Не бих искала да е протекъл по какъвто и да е друг начин.

Той я погледна закачливо.

— Питам се дали да се любиш със съпругата си е по-различно, отколкото с любовница?

Тя се усмихна.

— Има само един начин да проверим. — Отдръпна се, хвана го за ръка и го отведе в спалнята. Взе чашата от ръката му, постави я до своята на нощното шкафче и го целуна силно. — Винаги съм знаела, че първата ми брачна нощ ще е нещо специално — прошепна тя и разхлаби вратовръзката му, — но никога не съм си представяла, че ще е чак толкова специална.

— Нито пък аз — отвърна той.

Устните му се плъзнаха по шията й, по рамото. Бавно свали ципа на роклята и ръката му се задържа за миг върху голия й гръб. Свлече роклята до кръста и оголи гърдите й. Погали ги нежно и стисна леко зърната. Приплъзна ръце по роклята, която падна на пода. Ръцете му описваха бавни кръгове по бедрата и хълбоците й, докато тя сваляше с треперещи пръсти ципа на панталона му.

— Люби ме… — прошепна настойчиво.

— Имай търпение, matia mou — промълви той и отново започна да я целува по шията.

Постави я да легне върху леглото и се доразсъблече. Намести се отгоре й, подпрян на ръцете си; целуваше я неспирно, а устните му сякаш бяха навсякъде. Тя го докосна и го възбуди с ръка. Той се претърколи по гръб и я придърпа върху себе си. Светлината огряваше лицето й. Тя имаше усещането, че телата им се сливат в разгорещеното им желание. Любиха се сякаш за първи път. Превърнаха се в едно цяло — увлечени от пламъка на своята любов, се сляха и физически, и емоционално. Прекалено изтощени, за да помръднат, лежаха прегърнати, говориха и кроиха планове за медения си месец. Изпитваха ненавист към деня, когато трябваше да се върнат към нюйоркската действителност.

Александър заспа, но Мередит дълго лежа будна. Внимателно, за да не го събуди, стана, наметна халата и излезе на балкона. Облегната на перилата, гледаше разсеяно към морето. Протегна ръка и дълго и замислено се взира във венчалната си халка. Платината проблясваше

на лунната светлина. Не сънуваше, всичко бе истина. Те бяха женени.

Тя беше госпожа Александър Киракис.

Прекараха седмица на острова. През деня яздеха, разхождаха се по белите пясъци на плажовете, плуваха в морето. Плаваха с лодка и обхождаха резервата с дивеч. Вечер се хранеха сами на балкона и се наслаждаваха на самотата, а после се любеха до късно през нощта. Мередит бе убедена, че островът е едно райско кътче на земята.

— Който не вярва, че съществуват райските градини, трябва да дойде тук — сподели тя вечерта, преди да заминат. — Ще ми се да останем завинаги.

— Скоро ще ти омръзне — усмихна се той снизходително. — Ти не можеш да живееш дълго време спокойно.

Напуснаха острова на борда на „Дионис“ в ранните утринни часове. Този път той разведе Мередит из цялата яхта, започнала плавателния си път като канадска фрегата. Константин Киракис бе похарчил седем милиона долара, за да я превърне в плаващ дворец. Белият плавателен съд разполагаше с място на борда за два хидроплана, моторни лодки и платноходка, редом с множеството спасителни лодки. Специална уредба поддържаше температурата на басейна с прясна вода само няколко градуса по-ниска от тази на въздуха, та гостите да се чувстват приятно освежени, когато се потопят. Дъното на басейна направо смая Мередит. Мозайката представляваше сцена от гръцката митология с Дионис в средата. В кабинета на Александър имаше радиотелефон с четиридесет линии, късовълнов предавател и какво ли още не, за да има възможност да движи бизнеса си дори когато е в морето. Четири дизелови генератора осигуряваха постоянен поток от електричество, което задвижваше всичко на борда.

Самите каюти бяха изключително луксозни. Вратите бяха с японски лак, а камините — облицовани в лазурно синьо. Прочут френски художник бе автор на великолепните стенописи в трапезарията. Световноизвестни дизайнери се бяха погрижили да обзаведат каютите по вкуса на Мелина Киракис. Главната каюта бе най-впечатляваща: антики, ценни картини, скулптури, тежки красиви тъкани, мебели от черен махагон хармонираха елегантно със синьо-зеленикавите цветове в помещението.

— От цялата яхта тази каюта ми харесва най-много — сподели Мередит.

— И слава богу, защото ще прекарваме тук по-голямата част от времето си.

Впуснаха се в продължителен круиз из Средиземно море. Спираха където им хрумне. Първо слязоха в Рим. Разхождаха се по улиците, наслаждаваха се на величието на Вечния град, хранеха се в ресторанти на открито посещаваха музеи. Мередит откри, че съпругът й има слабост към италианското ренесансово изкуство. Той дебнеше да задоволи всяка нейна прищявка. Харесаше ли бижу или рокля на някоя витрина, не се колебаеше да го купи; проявеше ли желание да види нещо специално, той мигом го уреждаше.

— Ще ме разглезиш — предупреди го тя.

— А ти ме правиш щастлив — отвърна той.

След Рим поеха с кола за Венеция, Милано и Портофино. Качиха се отново на борда на „Дионис“ в Портофино и отплаваха на юг към Сардиния. Отседнаха в привлекателна вила с камина във всяка стая. Леко примитивните мебели подхождаха чудесно на интериора. Ръчно тъканите пердета и разноцветните теракотни плочи са от острова, обясни Александър, както и картините, окачени по стените. Понеже нямаше прислуга, Мередит се впусна да готви, а Александър — трогнат оцени усилията й и я наблюдаваше с усмивка.