Игра на богове
Шрифт:
Мадам Роз внимателно разгледа картите.
— Имаш проблеми, нали?
Александър поклати глава.
— Независимо че си богат и с влияние, в близко бъдеще ще се сблъскаш със сериозни финансови проблеми — продължи тя, без да откъсва очи от картите. — Ако си умен и действаш предпазливо, ще триумфираш. Ще преживееш доста бури. Спокойствието ще настъпи… срещу известна цена.
Александър погледна към Мередит. Тя седеше като замаяна.
— Кралицата на меча заема позиция, която е свързана с твоето минало — продължи старата
Мередит се усмихна многозначително.
— Може да я всяка от стотиците — подметна тя весело.
Александър я стрелна с поглед.
— Носи огромна мъка в сърцето си — продължи мадам Роз. — Много е нещастна. Онези, които обича, са били откъснати от нея и ги дели много време и голямо разстояние.
Александър поклати глава, но не каза нищо. Тя не бе познала. В миналото му нямаше такава жена.
— Рицарят на меча — продължаваше да нарежда циганката — представлява млад мъж от недалечното минало. Той е смел, дързък, но и доста буен; разкъсва го вътрешно противоречие. Да не си ти това като младеж?
Александър я погледна, но отново си замълча. Очевидно жената е чела клюкарските колони.
— Тази карта — посочи тя — говори за влияние, което е на път да се появи в живота ти. Става въпрос за влиятелен мъж, който може да се окаже и опасен. Трябва да си предпазлив и да не приемаш помощ от него, колкото и да ти предлага. Привидно ще се държи като приятел, но зад него има коварство и измама. Иска да открадне онова, което ти принадлежи по право.
Александър се постара да сдържи усмивката си. Старата жена определено знаеше как да каканиже врели-некипели.
— Ще има доста проблеми във връзка с твои общи дела с този мъж — предупреди циганката. — Той ще оспорва завещание или наследство. — Вдигна очи да го погледне. Пламъкът на свещта осветяваше старото й лице, а тъмните очи изглеждаха необичайно блестящи и живи. — Скоро ще предприемеш дълго пътуване. Ще посетиш места и ще откриеш неща, за които не си подозирал. — Погледна Мередит. — Това е Кралицата на жезъла. Твоята карта. Трябва да стоиш до него, защото през идващите месеци единственото стабилно влияние в живота му ще бъде взаимната ви любов. Много е важно да го направиш.
Мередит отметна коса от лицето си. Имаше нещо призрачно в това място, в тази жена и предсказанията й. Изпита безпокойство. Не вярваше на гадателки, но все пак старицата я плашеше.
— Императорът заема мястото, което управлява крайното решение — продължи мадам Роз. — Трябва да си изключително внимателен, ако не искаш да те измамят. Бори се да си възвърнеш контрола, но внимавай, защото е налице сериозна опасност да те наранят, ако се впуснеш във физическа схватка с противника си. — Помълча и се изправи на стола. — Би било крайно неразумно от твоя страна, ако не обърнеш внимание на предупрежденията, мосю. Символите на картите са изключително силни.
Александър
— Искаш ли да опиташ и ти? — попита той.
Мередит поклати глава.
— За един ден видях достатъчно от бъдещето — отвърна тя.
Мередит не говореше френски така добре като Александър, но бе разбрала повечето от предсказанията.
Той кимна за пореден път, стана, каза на безупречен френски нещо на циганката и поведе Мередит към вратата. Навън прихна да се смее.
— Нали те предупредих, че тази работа с врачуването е чиста измама?
След този коментар помогна на Мередит да се качи в колата.
— Нищо ли не позна? — полюбопитства тя.
Той се усмихна.
— Ти как мислиш? — попита Александър и се настани зад волана.
— Според мен не остана впечатлен.
— Малкото налучкани факти може да е научила от всеки вестник или списание — сподели той, докато караше към хотела. — За опасния враг беше чудесно хрумване, това й признавам. А колкото до тайнствената тъмнокоса жена от миналото ми… — Отново прихна. — Те май са любим образ на всички гадателки. Всеки мъж има една красива тъмнокоса жена в миналото ся, а всички жени ще се влюбят в красив мургав мъж.
— Защо не? — престори се на засегната Мередит. — С мен се случи.
— Нямахме нужда от гадателка — възрази той. — Ако си спомняш, предрекох съвместното ни бъдеще в деня, когато се видяхме за пръв път.
— Така беше. — Направи пауза. — Сигурен ли си, че не става въпрос за някоя от онези екзотични жени, когато беше безгрижен ерген?
— Жена, разделена от онези, които обича, от дълго време и на голямо разстояние? — Засмя се. — Такава жена няма.
— Възможно е да не знаеш…
Той се обърна и я погледна загрижено.
— Измъчва ли те това, matia mou? Миналото ми, имам предвид.
— Нямаше да съм човек, ако не ме измъчваше — призна тя. — Но се уча да се справям.
— Няма друга — увери я той. — Вече не.
Глава 20
Александър и Мередит напуснаха Сен Тропе и се отправиха с кола по брега към Марсилия, после поеха на север по Рона към Арл и Авиньон. Спряха за няколко дни в замъка на семейство Киракис на двадесет километра североизточно от Авиньон.
— Знаеш ли, постоянно се мъча да си представя как си работил тук заедно с работниците — не се стърпя Мередит да подкачи Александър при една разходка из лозята. — Колкото и да се старая, не те виждам отдаден на физически труд. — Погледна го дяволито и добави: — Освен в леглото, разбира се.
— Зла жена — обяви той с дрезгав глас и я притисна към себе си. — Не си ли наясно с разликата между труд и удоволствие?
Тя обгърна врата му с ръце.
— Би трябвало. Достатъчно дълго вече съм с теб.