Игра на богове
Шрифт:
Александър се засмя.
— Определено не възразявам да показвам съпругата си — отвърна той непринудено, — но както самият ти вече каза: сватбата подобри имиджа ми. Защо да си правя труда…
— Защото по-важните клечки от международната делова общност продължават да гледат на теб като на неблагонадежден, безскрупулен, студенокръвен негодник — отговори Джордж честно. — Страхуват се от теб.
Александър се обърна да го погледне. По лицето му сияеше усмивка.
— Това ме устройва — съобщи той очевидно доволен. — Нека оставим нещата такива.
Рим
Карло
Наложи се да предприеме крайни мерки. Затвори заводите за монтаж на колите във Верона, Флоренция и Неапол и остави хиляди италианци без работа. Намали производството — и персонала — в останалите заводи в Рим и Милано и направи съкращения дори в управителния съвет на компанията. С течение на времето, вместо да се подобрява, положението продължи да се влошава и Карло Манети започна да се чувства като осъден, който чака да го качат на електрическия стол. Продължаваше обаче да поддържа фасадата си. Заставаше усмихнат пред банкерите си, макар че дълговете му към тях се увеличаваха с всеки изминал ден, — защото съзнаваше колко е важно да излъчва оптимизъм за бъдещето на затъналата в проблеми компания. Публично пред репортерите твърдеше, че затрудненията му са само временни, нищо „повече“. Обаче пиеше прекалено много и спеше малко. За дни се състаряваше с години. Държеше се раздразнително и нетърпеливо. Дъщеря му, която го познаваше по-добре от всеки, се разтревожи, но при всеки опит да поговори с него той веднага я срязваше.
Последното му пътуване до Милано му вдъхна надежда за икономическото възстановяване на „Манети моторс“. Автомобилните му инженери — най-добрите в Европа — бяха сътворили нова спортна кола, за която предричаха, че ще надмине дори ползвалата се с невероятен успех „Ринегато“ и по продажби, и по популярност. Както и самият Манети трябваше да признае, тя беше великолепно возило с невероятно привлекателен дизайн. Манети се изпълни с ентусиазъм, но и се тревожеше на глас, че производството й ще бъде скъпо и следователно самата кола щеше да излезе с висока цена на пазара.
— Разбира се, синьор Манети — съгласи се един от младите инженери, — но предвижданията са тя да се превърне в емблема за хора с определен статус. Като ферарито или ролс-ройса. Всеки, който се мисли за велик, ще иска да я притежава.
— Сигурно — съгласи се Манети бавно, — но същевременно това ще изисква големи капиталовложения от моя страна, нали?
— Естествено, щом произвеждате автомобил от подобен клас, синьор — посочи другият инженер разумно. — Но ще си изплати вложението, убедени сме.
— Ще помисля — обеща Манети. — Сега не е най-подходящият момент, както и вие си давате сметка, но ще го обмисля.
— Едва ли ще има по-добър момент, синьор — възрази първият инженер. — Имате финансови затруднения, нали. Тази кола ще ви измъкне от тях.
Манети
— Ще помисля — повтори той. — Ще ви се обадя след около седмица.
Карло Манети никога нямаше да признае, но с всяка фибра на тялото си усещаше, че оцеляването на компанията му, собственото му оцеляване, зависят от успеха на този нов модел.
Само да успее да намери парите, за да го свали от чертожната дъска и да го покаже в изложбените салони…
Ню Йорк
Водата бе топла и уханна, а огромната мраморна вана преливаше от мехурчета. Мередит се облегна върху рамото на Александър и с наслада отпи от изстуденото „Дом Периньон“. Това, реши тя, вероятно е най-приятният начин да се отпуснеш след изтощителен ден. Поднесе чашата към устните му.
— Още шампанско, скъпи? — попита тя.
Той поклати глава.
— Пих достатъчно за тази вечер — отвърна тихо.
— Нещо ти е повече от достатъчно, но не съм сигурна, че е шампанското — отбеляза тя и го погледна загрижено. — Искаш ли да поговорим какво точно те тормози?
— Днес беше дълъг ден, matia mou. Дълъг и изключително труден — сподели той. — Без големи кризи, но с купища дребни проблеми, които възникват едновременно. И сякаш това не ми стига, та един от моите хора в Рим ми се обади по повод Карло Манети. Компанията му е изправена пред сериозни проблеми, а италианската преса не го оставя на мира и вини мен за положението му. Така съм бил замислил да му отнема компанията. — Усмихваше се уморено. — Иронично е. Карло и аз сме съперници от доста години. В едни други времена вероятно щях да прибегна до коварен план, за да получа контрол над компанията му — по-скоро да се докажа, не заради друго. Но това… За пръв път го чух днес.
— Карло Манети — повтори Мередит бавно и изведнъж се сети. — Богатият италиански авто магнат със сексапилната дъщеря като ученичка, която си пада по тебе.
— Падаше — поправи я Александър.
— Кое те кара да смяташ, че те е забравила? — попита Мередит шеговито. — Не беше кой знае колко отдавна.
Смехът на Александър не бе особено весел.
— Повярвай ми, скъпа, единственото, което Дона Манети изпитва към мен в момента, е дълбока омраза — увери я той. — Никога няма да забравя как ме изгледа онзи път, когато я изпратих до вкъщи след епизода в ресторанта. Ако ме питаш, беше готова да ме убие. Така се стараеше да бъде прелъстителка, а аз се държах към нея като към дете, каквото си е.
— Това още не означава, че не те желае, любов моя — обясни Мередит с разбиране и го погали по бузата. — Колкото и да ти се сърдех заради нея, никога не съм преставала да те желая.
— А в момента? — попита той тихо.
Очите им се срещнаха.
— В момента ли? Желая те повече от всякога — отвърна тя искрено.
Той се усмихна, взе чашата от ръката й и я постави встрани. После я прегърна и жадно я целуна. Тя се облегна върху стената на ваната, почувствала се в безопасност в обятията му, докато той разпалваше пламъка на страстта й. Телата им се сляха. Александър я погледна. Лицето й беше без грим, а дългата й коса лепнеше по главата и шията. Гледката напълно го опияни.