Игра на богове
Шрифт:
— Изглежда не разбираш…
— Не, Харв. Ти не разбираш — прекъсна го тя грубо. — Ще се омъжвам. Ще се върна на работа. В момента не знам точно кога, но ще ти съобщя допълнително.
— Мередит, не можеш просто…
— Дочуване, Харв. Ще поддържам връзка.
Усмихната самодоволно, тя остави слушалката и отиде на терасата при Александър. Той се бе облегнал на парапета и гледаше замислено към улицата. Обърна се с лице към нея, когато тя приближи.
— Как го прие?
Усмихна му се и го прегърна през врата.
— Нека се изразя така: възможно е да бъда без работа, когато се върна в Ню Йорк. Разстроен е меко казано.
— Винаги
Мередит се засмя и го целуна.
— Бъди сериозен — смъмри го.
— Сериозен съм — увери я той и я целуна по челото. — Корпорацията вече притежава телевизионни мрежи във Франция и Япония. Още една в Щатите ще бъде чудесна придобивка.
— Благодаря за вота на доверие — пошегува се тя. — Значи такова е мнението ти за мен: единственият начин да остана телевизионна журналистка е съпругът ми да купи телевизионната мрежа, така ли?
— И двамата сме наясно, че не е така. — Отново я целуна. — Не си се разколебала, нали?
— За нищо на света! — отвърна тя. — Ти започна, затова ще се ожениш за мен!
— Ще го направя — прие той и я притисна по-близо. — И то колкото е възможно по-скоро.
— Още не си ми казал къде ще ходим през медения месец. И защо ще продължи четири седмици.
— Къде ще ходим, matia mou, е изненада — отвърна той усмихнат. — А ще трае месец, защото желая да съм насаме с теб по-дълго.
— Как ще оцелее корпорацията без теб толкова време? — попита тя и прокара пръсти през разрошените му коси.
— Джордж ще съумее да държи нещата под контрол, а аз ще му се обаждам от време на време. Но той няма да има връзка с мен. Не искам никой да ни безпокои.
— Ти, любов моя, си направо невероятен! — заяви тя усмихната.
— Ти също. — Очите им се срещнаха. — Още една причина, поради която трябва да сме заедно.
Александър отказа категорично да съобщи на когото и да било къде заминават и какво планират. Не приемаше и идеята на Мередит да каже на Харв Петерсън за предстоящия им брак, но съзнаваше, че тя е права. Не биваше да изчезне за месец без никакво обяснение. Петерсън, както и Джордж, знаеха, че ще се женят, но никой не бе наясно точно къде или кога. Александър успя да убеди Мередит да не споделят с други плановете си.
Напуснаха Париж посред нощ — отново по настояване на Александър. Така, твърдеше той, е по-малко вероятно да събудят подозренията на репортерите, които сякаш ходеха по петите им през деня. Частният им самолет кацна на летище „Елиникон“ в Атина в четири сутринта. Чакаше ги лимузина, за да ги отведе в Пирея — там щяха да се качат на „Дионис“ и да отплават за острова. Мередит не спираше да се удивлява на Александър: за съвсем кратко време да уреди толкова много неща. Впрочем не беше чудно — Александър винаги изпипваше нещата.
Лимузината спря на кея в непосредствена близост до закотвената яхта. Екипажът в бели униформи застана мирно и изчака Александър да качи бъдещата си булка. Докато минаваха по рампата, капитанът Никос Катаподис ги приветства с „добре дошли“. Говореше бързо на гръцки по пътя към главната каюта.
Щом капитанът излезе, Александър я взе в обятията си и нежно я целуна.
— Редно е да те разведа наоколо — прошепна той и зарови пръсти в косата й, без да спира с милувките, — но предпочитам да останем тук.
Тя с охота отвърна на ласките му.
— Заключи вратата — промълви тихо. —
Той се усмихна, но не каза нищо. Пусна я, колкото да заключи вратата, за да не ги безпокоят, и отново я взе в обятията си.
— Фантастична е! — възкликна Мередит възторжено, докато прекосяваше моравата към къщата заедно с Александър. — Многократно съм се опитвала да си я представя, но това надхвърля всичките ми фантазии.
— Татко я построи за мама — обясни Александър и я прегърна свойски през раменете. — Трябваше да е място, достойно за кралицата, за каквато той я смяташе. — Мълчаливо поеха по каменните стъпала към главния вход. В един момент той наруши тишината: — И както е при всички монархии, трябва да има приемник, затова доведох моята кралица тук.
Преди да влязат, спряха, за да се целунат отново. Хелена бе събрала цялата прислуга във вестибюла да посрещнат бъдещата булка. На Мередит й стана забавно, особено след като Александър я обяви за своя кралица, а прислужниците я гледаха, сякаш наистина е кралска особа. Хелена й направи силно впечатление и взирайки се в ниската, набита сивокоса гъркиня, се опита да си я представи като гувернантка на Александър, който е тичал по петите й. Зачуди се какво ли ще бъде тяхното дете.
— Всичко около венчавката е уговорено — съобщи Хелена. — В момента приготвят параклиса.
— Отлично! — зарадва се Александър. — Значи няма да се налага да чакаме, нали?
— Разбира се — увери го Хелена без капка колебание. — Всички са наясно колко е важен моментът за теб.
— Радвам се. Благодаря, Хелена.
— За какво говорихте? — попита Мередит, докато се изкачваха по витото стълбище.
— Ще разбереш, matia mou. Съвсем скоро при това.
Мередит не бе виждала такава спалня: цялата във всевъзможни нюанси на синьо и зелено, тя представляваше просторно помещение с дебели килими, меки тъкани, големи прозорци от пода до тавана, зад които се виждаше голям балкон с изглед към Егейско море. Завеса в бледозелено и синьо се спускаше край великолепно легло с балдахин, застлано с ръчно изработени ленени чаршафи и тъмносини пухени завивки. Тапицерията на столовете също беше тъмносиня. Банята бе подобна на онази в апартамента на Александър в Олимпик тауър, само че още по-голяма, с бяла мраморна вана и бели мебели на фона на бежови нюанси. Във всички ъгли се виждаха бухнали папрати и палми.
— Лесно е да се разбере защо толкова обичаш това място — обади се Мередит, застанала на балкона, възхитена от панорамната гледка. — Ако аз бях израснала в подобно кътче, трудно щях да се разделя с него.
— Нямам време да оставам на острова, колкото бих желал — призна Александър, също загледан към морето. Обърна се към нея. — Сигурно ще доведем децата си тук един ден.
Венчалната церемония се състоя в топъл летен ден по залез-слънце в разположения на висока скала над морето малък варосан параклис. Мередит, в семпла бяла копринена рокля, принадлежала някога на Мелина Киракис, бе разпуснала по раменете гъстата си руса коса, украсена със ситни портокалови цветчета, каквито бяха закачени и върху ревера на тъмносиния костюм на Александър. Двамата стояха пред олтара. Мередит погледна Александър и видя, че тъмните му очи сияят на светлината на свещите.