Изкушена
Шрифт:
— Обичам те, бабо.
— И аз те обичам, а-вет-си а-ге-хут-са. Не се тревожи за мен. Съсредоточи се върху задачата си. Ще бъда тук, когато спечелиш битката.
— Говориш така, сякаш си убедена, че ще я спечеля.
— Сигурна съм в теб, а-вет-си а-ге-хут-са, и че имаш благоразположението на богинята.
— Бабо, имах много странен сън за Калона. — Заговорих по-тихо, въпреки че се отдалечих от останалите хлапета, които чакаха
Баба дълго мълча и накрая отговори:
— Това прилича по-скоро на видение, отколкото на сън.
Почувствах, че тя е права.
— Видение! Тогава означава ли, че е истина?
Не е задължително, въпреки че придава на видяното по-голямо значение от съня. А на истина ли ти приличаше?
Прехапах устни, но признах:
Да, имах чувството, че виждам истината.
— Не забравяй да смекчаваш чувствата си със здрав разум. Слушай сърцето, ума и душата си.
— Опитвам се, бабо.
— Намери равновесие между чувствата си и логиката, и разума. Ти не си Ая, а Зоуи Редбърд и имаш свободна воля. Ако ти стане прекадено трудно, потърси помощ от приятелите си, особено от Хийт и Старк. Те са свързани с теб, Зоуи, а не с духа на древното момиче от племето чероки.
– Права си, бабо. Ще го запомня. Аз съм аз и това няма да се промени.
— Зи! Качваме се! — извика Хийт.
— Трябва да затварям, бабо. Обичам те!
— Обичта ми е с теб, а-вет-си а-ге-хут-са.
Влязох в самолета, вдъхновена от обичта на баба. Тя имаше право. Трябваше да намеря равновесието между онова, което знаех за Калона, и онова, което мислех, че знам за него.
Позитивното ми отношение се засили, като видях страхотния самолет, с който щяхме да летим. Пътническият салон беше като в първа класа и имаше огромни кожени седалки, които ставаха на легла, и свръхплътни щори на стъклата. Минах покрай всеки прозорец и ги смъкнах.
— В момента няма слънце, умнице — подхвърли Афродита.
— Грижа се за това, в случай че някой от вас забрави да ги спусне.
— Няма да изгоря твоя воин, защото тогава моят воин ще има твърде много работа.
— За теб никога няма да бъда зает — отговори Дарий, седна до нея и вдигна облегалката за ръцете между тях, за да се гушкат.
— Гадост — рече Ерин.
— Да се преместим в дъното на самолета, за да не ни накара Афродита да повърнем предложи Шоуни.
— Предлагат ли напитки тук? — попита Деймиън.
— Надявам се. Бих изпила една бира — отвърнах аз. Зарадвах се, че всички говорят нормално, така както и аз изведнъж се почувствах.
— Ленобия каза, че ще пътуваме сами, но се обзалагам, че щом излетим, ще потърсите и ще намерите нещо за пиене — обади се Дарий.
— Аз знам къде държат бирата — заяви Старк. С този самолет пътувах от Чикаго дотук. Ще ви донеса бира, след като излетим. Той посочи празното място до себе си. — Ще седнеш ли до мен?
— Хей, Зи! — извика Хийт от задната част на самолета. — Запазил съм ти място тук.
Въздъхнах.
— Знаете ли какво. Мисля да седна тук сама и да се опитам да поспя. Умората от дългото пътуване в друга часова зона е убийствена — казах аз и избрах седалка на половината разстояние между Хийт и Старк.
— Ще глътна ксанакс. Знам как да пътувам със самолет — рече Афродита. Ще бъда готова да хукна по магазините веднага щом кацнем във Венеция.
Магазини? — провикна се Шоуни.
— Пазаруване? — припя Ерин.
— Може би трябва да отидем с Афродита.
— Отлична идея, сестра ми — съгласи се Ерин.
Усмихнах се, когато Близначките се преместиха далеч
от Афродита, която им се усмихна подигравателно и бързо започна да съставя списък на възможностите за пазаруване във Венеция.
— Вземи. — Старк ми подаде одеяло и възглавница. — Понякога в самолетите става студено, особено когато се опитваш да спиш.
— Благодаря. — Исках да му кажа, че бих желала да се сгуша при него, но не знаех как ще се почувства Хийт (който в момента разгорещено спореше дали „Макинтош“, или персоналните компютри са по-добри).
Хей, няма проблем. Разбирам — прошепна Старк.
— Ти си най-добрият воин в света.
Той ми отправи една от онези самодоволни усмивки, които много харесвах, и ме целуна по косата.
— Заспивай. Ще подслушвам психически чувствата ти. Ако нещата станат странни, ще те събудя.
— Разчитам на това.
Увих се в одеялото, отпуснах глава на възглавницата, която моят воин ми даде, и заспах, преди самолетът да излети.
И да съм сънувала нещо, не си го спомнях.
ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Стиви Рей
— Не съм съгласна с теб рече Ленобия.
— Но решението е мое, нали? — попита Стиви Рей.
— Да, но бих искала да размислиш. Нека дойда с теб. Или дори Дракона… Той може да те придружи.
— Дракона все още не е на себе си от смъртта на Анастасия, а ти трябва да отговаряш за нещата тук. Мисля, че не е разумно да напускаш училището точно сега. Аз ще се оправя с тях. Познавам ги. Те няма да ме наранят и дори да са загубили и последната си капка мозък и да се опитат да ми направят нещо, няма да могат. Ще призова земята и ще ги размажа. Не се безпокой. И по-рано съм се справяла с тях. Може да ги убедя да се върнат тук с мен. Може би връщането в училището ще им помогне.