Изкушена
Шрифт:
Паметта й се възвърна, а с нея и паниката, която я накара да се задъха. Бяха я затворили там и слънцето изгряваше! Макар че ясно съзнаваше предателството и виждаше къде се намира, Стиви Рей не можеше да повярва.
Отново й се догади. Тя затвори очи и се опита да възвърне душевното си равновесие. Докато очите й бяха затворени, Стиви Рей можеше да контролира ужасяващото главо-замайване и мислите й започнаха да се избистрят.
Бяха го направили червените новаци. Никол закъсня за срещата им. Това не беше толкова изненадващо,
Рей се ядоса и й омръзна да чака. Тя се готвеше да излезе от празните тунели и да се върне в Дома на нощта, когато Никол и Стар най-после влязоха в подземието. Те се смееха и шегуваха и очевидно току-що бяха пили кръв. Лицата им бяха зачервени, а очите им блестяха в алено от свежа кръв. Стиви Рей се опита да поговори с тях, дори да ги вразуми и да ги убеди да се върнат в Дома на нощта с нея.
Двамата червени новаци дълго подхвърляха иронични забележки и измисляха глупави извинения да не тръгнат с нея.
Не, вампирите не ни позволяват да ядем боклуци, а ние обожаваме боклучавата храна!
Училище „Уил Роджърс“ е наблизо. Ако искам да ходя на училище, ще отида там… щом се мръкне… да вечерям.
Въпреки това Стиви Рей остана сериозна и им даде добри основания да се върнат в Дома на нощта. Обясни им, че там не само е техният дом, но и все още не знаят много неща. Те се нуждаеха от Дома на нощта.
Двамата й се присмяха, нарекоха я бабичка и отвърнаха, че е страхотно да живеят в депото, особено след като сега е само на тяхно разположение.
И после в подземието дойде Къртис. Беше задъхан и развълнуван. Стиви Рей си спомни, че изпита лошо предчувствие веднага щом го видя. Истината беше, че не го харесваше. Той беше едро, глупаво свинарче от североизточна Оклахома и мислеше, че жените са едно ниво под шопарите по селяшката скала за оценяване на хората.
— Да! Намерих го и го ухапах! — изграчи той.
— Онова нещо? Шегуваш се. Той мирише гадно — отвърна Никол.
— А как го задържа неподвижно, докато пиеше от него? — попита Стар.
Къртис избърса устни с ръкава си. На ризата му имаше размазано червено петно. Стиви Рей долови мириса му и се стъписа. Репхайм! Това е кръвта на Репхайм!
— Първо го цапардосах и повалих на земята. Не беше трудно, защото крилото му е счупено и е ранен.
— За какво говориш? — троснато попита Стиви Рей.
Той примига недоумяващо. Тя се приготви да го сграбчи, да го разтърси и може би дори да помоли земята да се отвори и да го погълне, когато Къртис най-после отговори.
Говоря за птицечовека. Как ги наричате? Гарвани-демони? Един от тях се появи тук. Гонихме го из цялото депо. На Ники и Стар им писна да се занимават с него и отидоха да ядат тако, но аз обичам пилета, затова продължих да го преследвам. Приклещих го чак на покрива, в едната кула, онази, която е далеч от дървото. Къртис посочи нагоре и вляво. — Там го спипах.
— И вкусът му ли е същият като миризмата? Шокът и отвращението на Никол бяха очевидни като любопитството й.
Къртис повдигна мускулестите си рамене.
— Хей, аз бих изял всичко. Или всеки.
Тримата се запревиваха от смях.
— Хванал си гарван-демон на покрива?
— Да. Не знам какво правеше тук долу, особено след като е пребит и осакатен. — Никол погледна Стиви Рей и повдигна едната си вежда. — Въпреки че ти каза, че сега може да се върнем в Дома на нощта, защото Неферет и Калона са избягали. Те, изглежда, са оставили някои неща. Или изобщо не са заминали.
— Заминаха — настоя Стиви Рей и тръгна към вратата на подземието. — Е, никой от вас ли не иска да се върне в училището с мен?
Тримата мълчаливо поклатиха глави. Червените им очи следяха всяко нейно движение.
— Ами другите? Къде са те?
Никол сви рамене.
— Там, където искат да бъдат. Следващия път, когато ги видя, ще им кажа, че ти искаш да се върнат в училище.
— Хей, страхотно — пошегува се Къртис. — Хайде всички да се върнем в училище! Сякаш искаме да сме там.
— Вижте, трябва да тръгвам. Слънцето скоро ще изгрее. Но още не съм приключила разговора с вас. И трябва да знаете, че може да доведа другите червени новаци да живеят тук, въпреки че официално ще бъдем част от Дома на нощта. И ако това стане, вие може или да бъдете с нас и да се държите прилично, или трябва да се махнете оттук.
— Защо не държиш смотаните си новаци в училището, а ние да останем тук, защото сега това е мястото, където живеем? — попита Къртис.
Стиви Рей спря. Сякаш й беше втора природа, тя си представи, че е дърво с корени, които растат дълбоко в изумителната невероятна земя. Земя, моля те, ела при мен. Стиви Рей се намираше под земята и беше обградена от нейната природна стихия, затова беше лесно да почерпи сили от нея. Докато тя говореше, земята започна да тътне и да се тресе от силата на гнева й.
— Ще го кажа само веднъж. Ако доведа червените новаци тук, това ще бъде нашият дом. Ако се държите добре, може да останете. Ако не, заминавайте. — Тя тропна с крак и цялото депо се разтресе. От ниския таван на подземието се посипа мазилка. Тримата я изгледаха уплашено. След това Стиви Рей си пое дълбоко дъх, положи усилия да се успокои и си представи, че всичката енергия, която е призовала, изтича от тялото й и се връща в земята. Когато отново заговори, гласът й звучеше нормално и земята не се тресеше. — Вие решавате. Утре вечерта ще дойда пак. До скоро.