Изкушена

Каст Кристин

— Мисли за земята. Съсредоточи се. Не мисли за слънцето и небето. Блъсни заедно с мен. Сега!

Засенчена от крилото му, Стиви Рей хвана решетката от двете страни на ръката му. Затвори очи и се изолира от паренето в пръстите си и чувствителността на кожата си, която й крещеше да избяга от слънцето. Замисли се за земята, хладна и тъмна, очакваща я като любяща майка. Стиви Рей блъсна силно. Решетката изскърца и се счупи, оставяйки отвор, колкото да се провре възрастен човек.

Репхайм отстъпи назад.

— Върви! — каза

той. — Бързо.

Веднага щом крилото му вече не я пазеше, тялото й се зачерви и започна да дими. Стиви Рей инстинктивно се хвърли на пода, сви се на кълбо и закри с ръце лицето си.

— Не мога — извика тя, вцепенена от болка и паника. — Ще изгоря.

— Ще изгориш, ако останеш тук.

Неочаквано Репхайм се измъкна през пролуката и изчезна. Изостави я. Стиви Рей знаеше, че той е прав. Тя трябваше да се махне оттам, но не можеше да преодолее парализиращия страх. Болката беше прекалено силна. Все едно кръвта й вреше в тялото. Точно когато мислеше, че няма да издържи, върху нея падна малка, хладна сянка.

Хвани ръката ми!

Стиви Рей присви очи и погледна към безмилостното слънце. Репхайм клечеше върху решетката, беше разперил здравото си крило над нея и бе протегнал ненаранената си ръка.

— Хайде, Стиви Рей! Направи го!

Тя проследи гласа му и хладината на черното му крило и хвана ръката му. Той не можеше да я издърпа сам. Стиви Рей беше твърде тежка, а Репхайм можеше да си служи само с едната ръка. Тя протегна другата си ръка, вкопчи се в метала и се изтегли горе.

— Ела при мен. Аз ще те пазя. — Репхайм разтвори крилото си.

Без да се колебае, Стиви Рей се отпусна в прегръдката му, зарови глава в перата на гърдите му и уви ръце около него. Той я обгърна с крилото си и я повдигна.

— Занеси ме на дървото!

Репхайм побягна по покрива, като приклякаше и куцаше. Външната страна на ръцете на Стиви Рей, вратът и раменете й бяха изложени на слънчевата светлина и горяха. Със замъглено съзнание тя се запита какъв е ужасният шум, който кънти в ушите й, но после осъзна, че това е нейният глас. Стиви Рей пищеше от болка, ужас и гняв.

Репхайм стигна до края на покрива и изкрещя:

— Дръж се. Скачам на дървото.

Тялото му се преобърна и се изви спирално, защото загуби равновесие и двамата се блъснаха в дървото.

Адреналинът помогна на Стиви Рей да не се отдели от него и благодарна, че той е лек, тя го повдигна и застана между Репхайм и ствола.

— Дръж се за дървото, докато се плъзгаме надолу каза тя.

Двамата се спуснаха надолу. Грапавата кора на дървото охлузи вече изранения й и кървящ гръб на Стиви Рей. Тя затвори очи и падна на земята, която я чакаше долу. Допирът й подейства успокояващо.

— Земя, ела при мен! Отвори се и ме предпази!

Разнесе се силен звук от разкъсване и земята в основата на дървото се отвори. Стиви Рей и Репхайм се плъзнаха в хладната й тъмна пазва.

ТРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Зоуи

Когато Афродита започна да пищи, аз веднага се сетих какво да направя,

— Дух, ела при мен! — заповядах аз и духът моментално ме изпълни със спокойното си присъствие. — Помогни на Афродита да се успокои. — Усетих, че природната стихия излиза от мен. Писъците на Афродита стихнаха до охкания и хлипания. — Дарий, трябва ми номера на мобилния телефон на Ленобия. Веднага!

Дарий държеше Афродита в прегръдките си, но извади телефона си от джоба на дънките и ми го хвърли.

— Записан е в „Контакти“.

Положих усилия ръцете ми да не треперят, намерих номера й и го набрах. Ленобия отговори на първото позвъняване.

— Дарий?

Зоуи е. Имаме извънредно положение. Къде е Стиви Рей?

— Тя отиде в депото да се опита да вразуми другите червени новаци. Очаквам я да се върне всеки момент, въпреки че вече се зазорява.

— Стиви Рей е в беда.

— Гори! — изрида Афродита. — Тя гори!

— Стиви Рей е някъде навън. Афродита твърде, че тя гори.

— О, Боже! — възкликна Ленобия. — Може ли да ми каже нещо друго?

По промяната на гласа й разбрах, че тя вече действа.

— Афродита, можеш ли да ни кажеш къде е Стиви Рей?

— Н-не. Навън.

— Афродита не знае къде е Стиви Рей, само че е навън.

— Ще я намеря — заяви Ленобия. — Обади ми се, ако Афродита каже нещо друго.

А ти ми се обади веднага щом Стиви Рей е в безопасност. — Не можех дори да си помисля за друг изход.

Ленобия затвори.

— Да заведем Афродита вътре, където ще се справим по-добре със състоянието й — предложи Ерсея.

Слязохме от яхтата и се отправихме към затворена сграда, която не приличаше на хангар на летище. Беше стара и изградена от камък. Имах време само да изпитам облекчение, че Старк е предпазен от слънцето и Дарий носи Афродита, докато всички бързо минахме след Ерсея под сводестия вход.

Старк подтичваше до мен.

— Афродита е Обвързана със Стиви Рей… другият червен вампир — обясних аз.

Ерсея кимна, отвори огромна дървена врата и направи знак на Дарий да внесе Афродита вътре.

— Ленобия ми каза за тяхното Обвързване.

— Можеш ли да й помогнеш?

Влязохме в просторен коридор, изумително богато украсен, с невероятно висок таван и безброй полилеи, а после Ерсея ни заведе в странична приемна.

— Сложи я на канапето ей там.

Насъбрахме се около канапето и мълчаливо се втренчихме в Афродита. Ерсея се обърна към мен и тихо каза:

— Не може да се направи нищо за човека, ако Обвързаният с него вампир страда. Тя ще чувства болката на Стиви Рей, докато кризата свърши или тя умре.