Изкушена
Шрифт:
— Благодаря. — Бях приятно изненадана от неутралното му изражение и отсъствието на лепката Венера до него. — Ще останеш ли в училището да преподаваш театрално изкуство?
— Да, но само докато намерят нов преподавател. Затова ако не съм тук, когато се върнеш, исках само да знаеш, че… — Той погледна Старк и после отново мен. Желая ти успех.
— Добре. Благодаря ти още веднъж.
Ерик кимна и бързо излезе от столовата. Вероятно се запъти към трапезарията на преподавателите на горния етаж.
— Беше
— Той преиграва рече Старк и ми отвори вратата.
— Да, ясно ми е, но се радвам, че Ерик каза нещо мило, преди да заминем. Мразя непохватното държане на бивши гаджета.
— Това е още една причина да се радвам, че практически не съм ти гадже.
Другите от групата вървяха няколко метра пред нас, затова имахме малко време насаме. Тъкмо се мъчех да преценя дали забележката му граничеше с ненавист или не, когато той неочаквано попита:
— Всичко ли беше наред, докато спеше? Събуди ме веднъж.
— Всичко беше наред.
Старк се поколеба и добави:
— Не си пила от Хийт.
Това не беше въпрос, но аз отговорих, въпреки че гласът ми прозвуча по-остро, отколкото възнамерявах.
— Не. Чувствах се добре и не беше необходимо.
— Ще разбера, ако го направиш.
— Може ли да не говорим за това точно сега?
– Да, добре. — Повървяхме още малко и преди да стигнем до паркинга, Старк забави крачка, за да останем насаме. — Сърдиш ли ми се?
— Защо да ти се сърдя?
Той повдигна рамене.
— Ами, първо виденията на Афродита. Тя те е видяла в сериозна беда, но мен или ме вижда, или изобщо не ме вижда. А сега пък и Хийт ще идва с нас в Италия… — Гласът му заглъхна. Изражението му беше отчаяно.
— Старк, виденията на Афродита може да се променят. Правили сме го няколко пъти. Веднъж лично за мен. Ще променим и удавянето. Всъщност вероятно ти ще го промениш. Ти няма да позволиш да ми се случи нищо лошо.
— Въпреки че имам проблем да излизам на слънчева светлина?
Изведнъж разбрах защо заплахата за живота ми го безпокои толкова много… Старк мислеше, че няма да бъде до мен, когато се нуждая от него.
— Ще измислиш начин да се погрижиш да съм в безопасност дори да не можеш да бъдеш е мен физически.
— Наистина ли го вярваш?
— С цялото си сърце — искрено отговорих аз. — Няма друг вампир, когото бих искала за мой воин. Имам ти доверие.
Старк придоби такъв вид, сякаш от плещите му се смъкна товар от милиони килограми.
— Хубаво е да чуя, че го казваш.
Спрях и се обърнах с лице към него.
— Щях да ти го кажа и по-рано, но мислех, че го знаеш.
— Да, тук. — Той посочи сърцето си. Но и ушите ми трябваше да го чуят.
Отпуснах се в прегръдките му и притиснах лице до врата му.
— Имам ти доверие.
Благодаря, милейди — промълви Старк и ме прегърна със силните си ръце.
Отдръпнах се от него и се усмихнах. Изведнъж Калона ми се стори много далеч, тъй като Старк запълваше настоящето ми.
— Ще измислим решение и ще се справим заедно… воин и
дамата на сърцето му.
–
— Точно това искам — заяви той. — Останалото да върви
по дяволите!
— Да. Всички и всичко друго да вървят по дяволите! — съгласих се аз. Отказах да мисля за Калона. Той беше грамаден, страшен и озадачаващ. Старк беше надежден и сигурен. Хванах ръката му и го дръпнах с мен към джипа. — Хайде, време е да отиваме в Италия.
ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Зоуи
— Венеция е седем часа преди нас — обясни Ленобия, която ни чакаше пред контролно-пропускателния пункт на охраната за важни пътници. — Щом кацнете там, ще бъде късно следобед. Опитайте се да спите колкото е възможно повече в самолета. Висшия съвет ще се събере, след като се стъмни, и трябва да бъдете там свежи и съсредоточени.
— Как ще се справи Старк със слънчевата светлина? — попитах аз.
— Уведомих Висшия съвет за потребностите му. Те ме увериха, че той ще бъде предпазен от слънцето. Нямат търпение да се срещнат с него и са изключително любопитни за този нов вид вампир,
— Да не би да искат да ме изследват като лабораторен плъх? — попита Старк.
— Няма да им позволим — заяви Дарий.
—Не трябва да забравяте, че Висшия съвет се състои от седемте най-мъдри и стари Висши жрици, които са живи Днес. Те не се държат нечовешки, нито прибързано успокои ни Ленобия.
— Значи са като Шекина? — попита Джак,
— Шекина беше Висша жрица на всички вампири, затова Нямаше друга като нея, докато всеки член на Съвета е избран от група или организация вампири. Те заемат поста петдесет години и после се избира нов член. Никой член на Съвета не може да остане на длъжността си за следващ мандат. Членовете са от целия свят и са известни с мъдростта си.
— Това означава, че би трябвало да са достатъчно умни и да не повярват на Калона и Неферет — отбелязах аз.
— Не трябва да се тревожим дали са умни, или не, а какъв избор ще направят — намеси се Афродита. — И в Дома на нощта има множество умни вампири, но те не направиха нищо и оставиха Калона и Неферет да ги прегазят.
— Афродита е права подкрепи я Деймиън. ^
— Затова трябва да бъдем готови за всичко — каза Дарий.
— И аз мисля така — съгласи се Старк.