Кинг и Максуел
Шрифт:
– Е, как се почувства, като видя бившата си жена след толкова години? – подхвърли тя, без да го поглежда.
– Почувствах се късметлия.
– Късметлия?!
– Да. Защото успях да се отърва, преди бракът ни да ме смачка или побърка.
– Готов ли си за нова стъпка в тази посока?
– Не знам. Ти никога не си го правила.
– Аз съм доста по-млада от теб – отвърна с усмивка тя.
– И това е вярно.
– Но и двамата сме състарени от разни събития – добави Мишел
Той се приведе напред и опря лакти на бюрото си.
– Така е. Съжаляваш ли?
– Бих изживяла отново всяка минута. Е, вероятно ще пропусна онези, които са особено болезнени...
– Чудя се дали Джийн Уинго знае за имейла – каза Шон.
– Ако трябва да гадая, отговорът ми ще е "не". Не ми приличат на хора, които споделят нещо повече от общ дом. – Мишел замълча за момент, после попита: – Но защо армията ще обявява Сам Уинго за мъртъв, ако всъщност е жив?
– Застрелян, а след това и разкъсан от мина – добави Шон. – Това им спестява гадната процедура, свързана с идентифицирането на останките от страна на близките му.
– И аз си помислих същото – призна Мишел.
– Отново ще попитам: защо? Те със сигурност знаят дали един боец е жив или мъртъв, особено хората от неговата част.
– Жалко, че не можем да ги попитаме.
– Бихме могли, но едва когато се приберат.
– Мислиш ли, че Дейна може да научи това от мъжа си?
Шон кимна.
– Военните са корави хора, но Дейна знае как да размекне един мъж.
– Наистина ли? – подхвърли Мишел и очите проблеснаха гневно.
Но Шон пропусна да види предупреждението, тъй като гледаше в тавана и се усмихваше.
– Появи се в ресторанта с минижуп, мрежест чорапогащник и високи токчета. Бюстът преливаше от деколтето, а изрусената коса стигаше почти до кръста. Длъжен съм да призная, че изглеждаше страхотно. Всички мъже я зяпнаха и едва не паднаха от столовете си. Един дъртак на съседната маса почти се задави от изявлението , че е ненаситна в секса.
– Всички мъже? – натъртено попита Мишел.
Едва сега Шон се осъзна и побърза да бие отбой.
– Не всички, разбира се.
– Ненаситна в секса? Що за разговор сте водили?
– Ами… просто раз… разговаряхме – объркано запелтечи Шон. – За това, което се обърка между нас. Аз...
– Достатъчно! – скочи на крака Мишел и тръгна към вратата. – Отивам да си легна, защото съм на края на силите си. Утре ще се видим.
– Не ставай глупава, Мишел – подвикна след нея Шон.
– Страхотно! – обърна се да го погледне тя. – Всяка жена мечтае да чуе тези думи!
Вратата се затръшна с трясък след нея.
16.
На другата сутрин Мишел излезе рано, но Шон беше вече беше долу, облегнат на лексъса си. Държеше две чаши кафе и зъзнеше на студа.
– Какво търсиш тук? – попита тя.
– Дойдох да ти се извиня. Снощи се държах отвратително. – Той вдигна кафетата. – Не е кой знае какво, но поне е горещо. Изчислих до секунда времето на появата ти. Не си от хората, които се излежават до късно.
Тя го гледа в продължение на няколко неловки секунди, после пристъпи към него и грабна чашата от ръката му.
– Наистина съжалявам – каза той.
– Няма за какво. Ние сме бизнес партньори. Какво си фантазираш в свободното време, си е твоя работа.
– Във всеки случай фантазиите ми изобщо не са свързани с бившата ми жена. Не забравяй, че ти ме помоли да се срещна с нея.
Мишел отпи глътка кафе и сведе поглед към асфалта.
– Дейна е щастливо омъжена, Мишел. Знам, че звучи невероятно, но тя наистина обича своя генерал и се грижи за него. През цялото време говореше за него.
– А ти?
– Аз съм адски доволен, че Дейна го обича.
Очите им се срещнаха.
– Предполагам, че мога да разбера това – промърмори тя.
– Повярвай ми, годините с нея бяха най-тежките в живота ми. Нямам достатъчно време да се връщам към тях, а и не искам.
– Добре, а сега какво? На този етап не можем да се свържем с Тайлър, защото чакаме Дейна и Кати.
Телефонът издаде тих сигнал. Тя погледна дисплея и го вдигна пред очите му.
– Току-що се сдобихме с имейла на Тайлър благодарение на Кати.
– Значи следващата ни спирка е Едгар Рой.
– Във фермата ли е?
– Не. До края на седмицата ще работи във Вашингтон.
– В "Бънтинг Ентърпрайзис"?
– В един от офисите им.
– Ще можем ли да го видим там? Не е ли секретен обект, охраняван от свирепи кучета?
– Сигурно е такъв – сви рамене Шон. – Но можем да му позвъним и да си уредим среща навън. Ще му кажа да си вземе лаптопа.
Той се насочи към шофьорското място на лексъса, но Мишел го спря.
– Аз ще карам.
– Но...
Шон понечи да протестира, но тя вече се качваше в своя джип.
Примирен, той отвори дясната врата на лендкрузъра и в краката му се изсипа цяла купчина боклуци. Отскочи назад, когато една отворена кутия портокалов сок оплиска обувките му.
– Сложи я отзад – обади се Мишел.
– А не е ли по-лесно да изхвърля всичко в онзи контейнер? – ядосано я изгледа Шон.
– Не всичко е боклук.
– Но прилича и мирише на боклук!
– Отзад, Шон – отсече тя. – Благодаря ти.