Колелото на мрака
Шрифт:
7.
Алойзиъс Пендъргаст се отдалечи от задухът в „Ка д’Оро“ и спря с кожено куфарче в ръка. Във Венеция бе топъл слънчев ден и светлината се отразяваше от водата в Канале Гранде и блестеше по сложните мраморни фасади на дворците.
Той направи справка с дребно листче хартия, после продължи по вълнолома към малък лабиринт от улици, водещи на североизток към Чиеза деи Джезуити. Скоро навалицата и шумът останаха зад него и той потъна в сенчестата прохлада на страничните улички, виещи се зад дворците по дължината на Канале Гранде. Откъм един ресторант се лееше музика, малко моторно корабче пърпореше по
Още няколко завоя изведоха Пендъргаст до врата с изхабен бронзов звънец с единствен надпис „Доктор Адриано Морин“. Той натисна звънеца веднъж и зачака. След миг чу изскърцването на прозорец, който се отвори отгоре и вдигна очи. Една жена го гледаше.
— Какво желаете? — попита тя на италиански.
— Имам среща с доктора. Името ми е Пендъргаст.
Главата се скри вътре и след малко вратата бе отворена.
— Влезте — покани го тя вътре.
Пендъргаст прекрачи в малко фоайе с тапицирани в червен копринен брокат стени, и под в черни и бели мраморни плочки. Различни изящни произведения на азиатското изкуство украсяваха стаята — антична кхмерска глава от Камбоджа; тибетска ритуална камбана дорже от тежко злато, инкрустирана с тюркоази; няколко стари танки; украсен моголски ръкопис в стъклено сандъче; глава на Буда от слонова кост.
— Заповядайте, седнете — каза жената и се настани зад малко бюро.
Пендъргаст седна, сложи куфарчето върху коленете си и зачака. Знаеше, че доктор Морин е един от най-прочутите дилъри на „безродови“ антики в Европа. Беше всъщност дилър на високо ниво в йерархията на черния пазар, един от многото, които получаваха плячкосани антики от различни подкупни азиатски държави, снабдявайки ги с фалшиви документи, и след това ги продаваха на легалния пазар за изкуство на музеи и колекционери, които не задаваха много въпроси.
Миг по-късно на прага се появи Морин — спретнат, елегантен мъж с идеална подстрижка и лакирани нокти, малки стъпала, напъхани в хубави италиански обувки и грижливо обръсната брада.
— Господин Пендъргаст? Колко очарователно.
Те си стиснаха ръцете.
— Моля, елате с мен — каза мъжът.
Пендъргаст го последва в дълъг салон със стена в готически прозорци, обърнати към Канале Гранде. Както фоайето, и той бе изпълнен с изключителни образци на азиатското изкуство. Морин направи знак и двамата седнаха. Мъжът извади златна табакера от джоба си, отвори я и предложи цигара на Пендъргаст.
— Не, благодаря.
— Ще възразите ли?
— Не, разбира се.
Морин издърпа цигара от табакерата и прехвърли елегантно единия си крак върху другия.
— Е, господин Пендъргаст. С какво мога да ви услужа?
— Имате хубава колекция, доктор Морин.
Морин се усмихна и направи жест около стаята.
— Продавам само за частно предназначение. Ние, както се вижда, не сме отворени за широката публика. От колко време колекционирате? Не съм се натъквал на името ви преди, а смея да твърдя, че познавам повечето в тази област.
— Не съм колекционер.
Ръката на Морин спря, докато палеше цигарата.
— Не сте колекционер? Сигурно съм ви разбрал погрешно, когато говорихме по телефона.
— Не сте ме разбрал погрешно. Излъгах.
Сега ръката замръзна напълно, димът се виеше във въздуха.
— Ще ме извините ли?
— Всъщност съм детектив. Работя
Дори въздухът в стаята сякаш замръзна.
Морин заговори хладно.
— Понеже признавате, че не сте тук в официалната си роля и понеже сте получили достъп, изтъквайки фалшиви причини, боя се, че този разговор приключи. — Той се изправи. — Приятен ден, господин Пендъргаст. Лавиния ще ви покаже изхода.
Когато се обърна да напусне стаята, Пендъргаст заговори на гърба му.
— Онази кхмерска статуя в ъгъла е от Банти Кхмар в Камбоджа, между другото. Била е открадната само преди два месеца.
Морин спря на средата на пътя си.
— Грешите. Идва от стара швейцарска колекция. Имам документи, които го доказват. С каквито впрочем разполагам за предметите от цялата си колекция.
— Притежавам снимка на точно този експонат на мястото му в храмовата стена.
Морин се провикна:
— Лавиния? Моля те, обади се на полицията и им кажи, че в къщата си имам един тип, който не желае да напусне.
— А тази шестнайсетвековна Шри Чакрасамвара и Ваджраварахи от Непал е била изнесена с фалшиво разрешително. Нищо от този вид не би могло да напусне Непал легално.
— Ще изчакаме ли полицията или вече си тръгвате?
Пендъргаст погледна часовника си.
— Ще се радвам да изчакам. — Той потупа куфарчето си. — Разполагам тук с достатъчно документи, за да подсигуря на Интерпол работа за години напред.
— Не разполагате с нищо. Всичките ми неща са законни и с внимателно проучен произход.
— Като онази чаша капала 3 , украсена със сребро и злато? Тя е легална — защото това е модерно копие. Или се опитвате да го пробутате като оригинал?
Настъпи тишина. Магичната светлина на Венеция се процеждаше през прозорците и изпълваше великолепния салон със златно сияние.
— Когато полицията дойде, ще бъдете арестуван — каза най-после Морин.
— Да, и без съмнение ще конфискуват съдържанието на куфарчето ми — което, сигурен съм, ще намерят за свръх интересно.
3
Чаша, направена от човешки череп, принасяна в дар от богомолци на жестоките тантрически богове в Индия и Тибет. Слага се на олтара и се използва в ритуал, който предлага на боговете вино, което символизира кръвта, или тестени сладкиши във форми, напомнящи човешки очи, уши и т.н. — Б.пр.
— Вие сте изнудвач.
— Изнудвач? Не търся нищо. Само посочвам факти. Например, онзи дванайсетвековен Вишну със съпругите си 4 , както се твърди от династията Пала, е също фалшификат. Щеше да ви донесе едно малко състояние, ако беше истински. Жалко, не можете да го продадете.
— Какво, по дяволите, искате?
— Абсолютно нищо.
— Идвате тук, лъжете, заплашвате ме в собствения ми дом — и не искате нищо? Хайде, Пендъргаст. Съмнявате се, че някой от тези предмети е краден? Ако е така, защо не го обсъдим като джентълмени?
4
Класическа бронзова статуя на бог Вишну със съпругите му Шри и Сарасвати, всяка на отделен пиедестал от лотос. — Б.пр.