Колелото на мрака

Чайлд Линкълн

— Въпреки недостатъците им, предполагам, че някои от нашите тазвечерни сътрапезници могат да се окажат полезни — продължи той. — Господин Майлс, например. Човек, който забелязва всичко.

Констанс кимна и двамата замълчаха.

— Значи — най-после се обади тя, променяйки темата, — крадецът и убиец е умъртвил Джордан Амброуз с малокалибрен пистолет. След това е извършил с нищо неоправдано оскверняване на тялото.

— Да.

— Но останалата част на модус операнди, която описа — внимателното претърсване на джобовете, педантичното избърсване и почистване на всички повърхности — не съвпада.

— Точно така.

— Не ми е известен прецедент в никоя от книгите с казуси, които съм чела.

— Нито

пък на мен. Освен, може би, един-единствен случай, с който са занимавах в Канзас не много отдавна.

На вратата се почука и Пендъргаст отиде да отвори. В коридора стоеше обслужващата каютата им стюардеса.

— Заповядайте — покани я Пендъргаст с махване на ръката.

Жената направи малък реверанс и пристъпи вътре. Беше слаба, на средна възраст, с черна коса и дълбоко хлътнали черни очи.

— Извинете, сър — произнесе тя с източноевропейски акцент. — Питах се дали мога да ви помогна с нещо в момента?

— Благодаря ви, не. Добре сме.

— Благодаря, сър. Ще се върна да сваля леглата. — И с пореден лек реверанс тя напусна стаята.

Пендъргаст затвори вратата и се върна на дивана.

— Е, как ще прекараме вечерта? — попита Констанс.

— Има какви ли не следобедни развлечения на разположение. Имаш ли настроение за нещо конкретно?

— Може би…

— Всъщност, преди да правим нещо, трябва да довършим една работа. — Пендъргаст показа към голяма компютърна разпечатка, която лежеше до списъка с вината. — На борда на този кораб има две хиляди и седемстотин пътници и само седем дни, в които да открием убиеца и да вземем Агозиена.

— Това списъкът на пътниците ли е?

Пендъргаст кимна.

— Директно от корабната база данни. Включително занимание, възраст, пол и време на качването. Както ти казах по-рано, вече съм изключил членовете на екипажа.

— Как се сдоби с това?

— Много лесно. Намерих един компютърен техник от поддръжката и му казах, че съм финансов ревизор на „Норд Стар“, който оценява работата на екипажа. Той не би могъл да направи списъка достатъчно бързо. Вече бях отбелязал значителен прогрес в стесняването на кръга от заподозрени. — И той извади лист хартия от джоба на сакото си.

— Продължавай.

Дълъг бял пръст докосна хартията.

— Убийството е било извършено в десет, таксито е пристигнало на пристанището половин час след полунощ, така че убиецът е трябвало да се качи на борда след този час. С това отхвърляме хиляда четиристотин седемдесет и шест имена.

Пръстът отново докосна листа.

— Убиецът е мъж.

— Как, за бога, би могъл да го знаеш? — попита Констанс, сякаш допускането беше обида спрямо женския пол.

— Бутилката скоч. Мъж като Амброуз едва ли би избрал такава напитка, ако посетителят му беше жена. Освен това имаше нож, който е минал през тялото, през килим, дебел повече от сантиметър и почти два сантиметра дебел шперплат. Това изисква голяма сила. И най-сетне, самият Амброуз е бил алпинист във върховна физическа кондиция, човек не лесен за убиване. Това ни навежда на мисълта, че нашият убиец е силен, здрав и бърз — освен това мъж.

— Признавам логиката.

Пръстът се спусна надолу по листа.

— Поради същите тези причини можем да определим възрастта: над двайсет, под шейсет и пет. На подобен кораб този последен факт е повече от полезен. В добавка, той не пътува със съпруга: мръсното убийство, пътуването с такси, дегизировката, качването на кораб с Агозиена — всичко това са действия на човек, необвързан със съпруга. Психопатологията на убийството, страстната наслада в яростта също насочват категорично към не семеен мъж. Не семеен от мъжки пол, на определена възраст: отпадат още хиляда и дванайсет имена. И ни остават общо двеста и дванайсет.

Пръстът отново се премести.

— Всички свидетелства показват, че Амброуз е контактувал

с известен колекционер, може би не на азиатски антики, но така или иначе — колекционер. И мъж, чието лице може да бъде разпознато от обществото като цяло. Това ни оставя с двайсет и шестима.

Той погледна към Констанс.

— Убиецът е умен. Постави се на неговото място. Трябва да занесе тази неудобна кутия на борда на кораб, без да изглежда подозрително. Би могъл да не се качи веднага на борда, с кутията в ръце — това би се забелязало. И освен това, той е изцапан с кръв от убийството; трябвало е да смени дрехите си и да се измие на спокойно място. Така че какво би направил?

— Отива в хотелска стая, измива се, преопакова Агозиена в по-голям пътнически сандък и се качва на борда в най-последната минута.

— Абсолютно точно. Което трябва да е някъде към девет тази сутрин.

Констанс се усмихна слабо.

Пръстът се местеше по хартията.

— Всичко това ни оставя с осем заподозрени. И тук ще забележиш едно любопитно стечение на обстоятелствата: двама бяха на нашата маса. — Той побутна листа и тя прочете имената:

Лайънъл Брок. Собственик на галерии „Брок“, 57-а Уест Стрийт, Ню Йорк сити. Години — 52. Известен дилър на импресионистични и постимпресионистични картини.

Скот Блекбърн, бивш президент и изпълнителен директор, „Грамнет Инкорпорейшън“. Години — 41. Милиардер от Силиконовата долина. Колекционира азиатско изкуство и платна от двайсети век.

Джейсън Лемб, изпълнителен директор, „Агамемнон.ком“. Години — 42. Гигант в областта на технологиите; Блекбърн е главен инвеститор в компанията му. Колекционира китайски порцелан и японски дърворезби и картини.

Терънс Калдерон, изпълнителен директор, „Телемобайл Х Сълюшънс“. Години — 34. Телекомуникационен магнат, приятел на Блекбърн. Колекционира френски антики.

Едуард Смекър, лорд Клайвбърг, има репутацията на обирджия. Години — 24. Колекционира антични бижута, сребърни и златни чинии, мощехранителници и малка пластика.

Клод Далас, филмова звезда. Години — 31. Колекционира популярни произведения на изкуството.

Феликс Стрейдж, председател на Департамента за гръцко и римско изкуство в „Метрополитън Мюзиъм ъв Арт“, Ню Йорк сити. Колекционира гръцки и римски антики.

Виктор Делакроа, писател и бонвиван. Години — 36. Колекционира еклектично изкуство.

Пендъргаст се пресегна с една писалка и прокара черта през последното име.

— Този можем да елиминираме веднага.

— Как?

— Забелязах на вечерята, че е левак. Убиецът е действал с дясната си ръка.

Тя го погледна.

— Отхвърлил си две хиляди шестстотин деветдесет и трима заподозрени — и то без да си използвал и грам от интелектуалния си потенциал?

— Отхвърлянето на последните седем може да се окаже по-предизвикателно. Тук е мястото, където трябва да се разделим, ако искаме да победим. — Той я погледна. — Аз ще се заема с разследването на горните палуби, заедно с пътниците и корабните служители. Бих искал ти да поемеш долните палуби.

— Долните палуби? Ако не е замесен член на екипажа, какъв смисъл има?

— Най-доброто място да чуеш какви слухове се носят и какво си шушукат пътниците са долните палуби.

— Но защо аз?

— Имаш по-голям шанс да убедиш хората от екипажа да говорят, отколкото аз.

— И какво точно трябва да търся?

— Най-общо — всичко, което инстинктите ти подсказват, че може да е полезно. И по-специално — кутия. Дълга, неудобна кутия.

Тя направи пауза.

— Как да стигна до долу?