Махалото на Фуко
Шрифт:
— Е, добре, сега какво?
— Боже мой, никога ли не ви е идвало наум да надникнете в туристически справочник или в исторически наръчник за този Провенс? Веднага щяхте да откриете, че Хамбарът за Десятъка, където е намерено посланието, е бил сборно място на търговците, защото Провенс се славел като главен търговски център на цялата област Шампан. И че Хамбарът за Десятъка се намирал на улица Сен Жан. В Провенс се търгувало с всякакъв вид стоки, но особено вървели топовете платно, draps или dras, както някога се е пишело, и всяко парче било белязано с марката на тъкачницата, с нещо като печат. Втората гордост на Провенс било производството на рози, червените рози, които кръстоносците донесли от Сирия. Толкова били известни, че когато Едмънд Ланкастърски 407 се женел за Бланш д’Артоа и приел титлата граф Дьо Шампан, включил червената роза на Провенс в своя герб и затова войната между
407
Едмънд Ланкастърски — последният представител на рода Ланкастър, син на Хенри VI, екзекутиран през 1471 г.
— Кой ти го каза?
— Една книжка от двеста страници, издадена от Туристическата служба на Провенс, която намерих във Френския център. Но това не е всичко. В Провенс има една крепост, която се нарича Донжонът, тоест Кулата, има една Крепостна врата Порт-о-Пен, дето мислите, че става дума за „хляб“, една Църква на Приюта, а не Убежището, както сте тълкували френското „refuge“, има, естествено, и множество църкви, посветени на една или друга Богородица, имало е или още има улица на Кръглия Камък, върху който поданиците на графа оставяли своя десятък, съществували са улица на Белите Плащове и улица на Голямата Курва, да не ти обяснявам защо, сигурно е била улицата на бардаците.
— А попеликаните?
— В Провенс навремето живели катари, които по-късно, както му е редът, били изгорени, а главният инквизитор бил покаял се катар, известен с прякора Робер льо Бугр. Затова няма нищо чудно да е съществувал площад или квартал, обозначен като място на катарите, макар катарите вече да ги нямало.
— Но през 1344-та…
— А кой ти е казал, че документът е от 1344-та? Твоят полковник е прочел „36 години след каруцата със сено“, но да знаеш, че по онова време, когато французите пишели „p“ с един вид апостроф, означавало post, „след“, а без апостроф означавало „pro“, „за“. Авторът на този текст е бил кротък търговец, който си е водил бележки за сделките, сключени в Хамбара, тоест на улица Сен Жан, а не в нощта срещу празника Свети Йоан, и си е записал, че цената за една или за всяка каруца сено е тридесет и шест су, дение или друга парична единица.
— А сто и двадесетте години?
— А кой е казал, че са години? Инголф е намерил нещо, което преписал като „120 а…“, а от къде знаем, че е било „а“? Проверих по една таблица на съкращенията от онова време и открих, че за „дение“ или „dinarium“ били употребявани особени знаци, един, който напомня гръцката делта, и друг, напомнящ гръцката тета, нещо като кръгче, срязано отляво. Напиши го небрежно и набързо като беден търговец, и първият запалянко от рода на твоя полковник ще го вземе за „а“, защото е чел някъде историята за стоте и двадесет години — от теб го зная, че тя се среща във всяка книга за Розенкройцерите. Той е искал да намери нещо, което да прилича на „post 120 annos patebo“! И какво прави? Намира няколко it и ги чете като iterum 408 , но iterum се съкращава itm, докато it означава item, „също“, и се употребява в списъците с повтарящи се думи. Нашият търговец си е пресмятал колко ще му донесат поръчките, които е получил, и си е направил списък на доставките. Трябвало е да доставя рози от Провенс, ето какъв е смисълът на r…s… chevaliers de pruins. И където полковникът е прочел vainjance (защото в главата му се въртели рицарите Кадош), трябва да се чете jonchee, „цветен килим“. За празниците по онова време от розите се правели цветни шапки или цветни килими. И ето така трябва да се чете твоето послание от Провенс:
408
Iterum (лат.) — отново, пак, още веднъж.
НА УЛИЦА СЕН ЖАН.
36 СУ ЗА КАРУЦА СЕНО.
6 НОВИ ТОПА ПЛАТ ПОДПЕЧАТАНИ
НА УЛИЦАТА НА БЕЛИТЕ ПЛАЩОВЕ.
РОЗИ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ ЗА ЦВЕТЕН КИЛИМ:
6 БУКЕТА ПО 6 НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ МЕСТА,
ВСЕКИ ПО 20 ДЕНИЕ, ВСИЧКО 120 ДЕНИЕ.
В СЛЕДНИЯ РЕД:
ПЪРВИТЕ В КУЛАТА
СЪЩО ВТОРИТЕ НА ТЕЗИ ОТ ПОРТ-О-ПЕН
СЪЩО В ЦЪРКВАТА НА ПРИЮТА
СЪЩО В ЦЪРКВАТА НА БОГОРОДИЦА, ОТВЪД РЕКАТА
СЪЩО В СТАРАТА СГРАДА НА КАТАРИТЕ
СЪЩО НА УЛИЦА КРЪГЪЛ КАМЪК.
И 3 БУКЕТА ПО 6 ПРЕДИ ПРАЗНИКА НА УЛИЦАТА НА КУРВИТЕ,
защото и на тях, горките, им се е щяло да посрещнат празника с шапчици от рози.
— Господи, възкликнах, май ще излезеш права.
— Разбира се, че съм права. Повтарям ти, това е най-обикновен списък на поръчки.
— Момент. Това тук може да е списък на поръчки, но другият, първият текст, е шифрован и говори за тридесет и шест невидими.
— Точно така. С френския се справих за един час, но другият ми отне цели два дни. Трябваше да изчета Тритемий в библиотеките, а нали ги знаеш библиотекарите — преди да те допуснат до някоя стара книга, гледат те, като че ли искаш да я изядеш. Но историята е съвсем проста. Преди всичко, това трябваше и сам да го откриеш, сигурен ли си, че „les 36 inuisibles separez en six bandes“ е на същия френски, на който е писал нашият търговец? И вие сте се досетили, че това е изразът, употребен в един памфлет от XVII век, когато Розенкройцерите се появили в Париж. Но сте разсъждавали като вашите диаболисти: ако посланието е шифровано по метода на Тритемий, значи Тритемий е възприел този метод от Тамплиерите и понеже цитира фраза, която е била разпространена в розенкройцерските среди, според вас следва, че Планът, приписван на Розенкройцерите, е бил вече План на Тамплиерите. Но опитай се да разсъждаваш по обратния път, както би направил всеки здравомислещ човек: тъй като посланието е написано по начина на Тритемий, то е било е написано след Тритемий, а тъй като цитира изрази, употребявани през розенкройцерския XVII век, значи е било написано след този век. Коя е сега най-вероятната хипотеза? Инголф намира посланието от Провенс и понеже и той като полковника е смахнат на тема херметически тайни, прочита тридесет и шест и сто и двадесет и веднага си помисля за Розенкройцерите, и тъй като е смахнат и на тема тайнописи, се залавя да шифрова посланието от Провенс. Написва за упражнение, използувайки тайнописа на Тритемий, прословутото розенкройцерско изречение.
— Остроумно обяснение, но струва колкото предположението на полковника.
— Дотук да, но представи си, че направиш не едно предположение, а много, и всички те се подкрепят взаимно. Тогава ставаш по-уверен, че си отгатнал, нали? Аз тръгнах от едно подозрение. Че думите, употребени от Инголф, не са подсказаните от Тритемий. И едните, и другите са в асировавилонския кабалистичен стил, но не са същите. А пък ако Инголф е търсел думи, започващи с буквите, които са му били нужни, е можел да намери в Тритемий колкото си ще. Защо не е постъпил така?
— Защо?
— Може би са му били необходими точно определени букви на втора, трета и четвърта позиция. Може би нашият остроумен Инголф е искал да шифрова многократно посланието си, искал е да бъде по-хитър от Тритемий. Тритемий подсказва четиридесет основни системи за тайнопис: при една се използуват само инициалите, при друга — първата и третата буква, при трета — пак инициалите, но един се чете, друг не и така нататък. Тъй че при добро желание може да се измислят още безброй такива. Колкото до десетте второстепенни криптосистеми, полковникът е взел под внимание само първия кръг, който е най-прост, но следващите действуват по принципа на втория, който виждаш начертан тук. Представи си, че вътрешният кръг е подвижен и че можеш да го завъртиш, докато началното „а“ съвпадне с която искаш буква от външния кръг. Ще получиш една система, при която „а“ означава „х“, една друга система, където „а“ означава „u“ и така нататък. От двадесетте и две букви върху всеки кръг ще получиш не десет, а двадесет и една криптосистеми, а нулева ще ти бъде само двадесет и втората, при която „а“ ще съвпадне с „а“.
— Само не ми казвай, че за всяка буква от всички думи си опитала тези двадесет и една системи.
— С малко мозък и малко късмет… Тъй като най-късите думи са от шест букви, очевидно е, че само първите шест са използувани, а всичко друго стои за красота. Защо шест букви? Представих си, че Инголф е шифровал първата, прескочил е една, шифровал е третата, после е прескочил две и шифровал шестата. След като реших, че за инициалите е използувал външния кръг, за третата буква опитах с междинния и се получи. Тогава за шестата буква опитах вътрешния кръг и пак като че ли се получи. Не изключвам, че Инголф е употребил и други букви, но трите комбинации ми стигат. Ако искаш, продължавай нататък.
— Хайде, не ме мъчи. Какво си разчела?
— Ето, виж си посланието. Подчертала съм буквите, които са използувани.
— И така, вече знаем какво е първото послание, то е за тридесет и шестимата невидими. Сега чуй какво се получава, като заместим третите букви според междинния кръг: „Спалнята на Госпожиците, Кухата Игла“.
— Ами това е…
— „Нагоре към Етрета, Спалнята на Госпожиците, Под Форт Фрефосе, Кухата Игла“. Това е посланието, което разчита Арсен Люпен, когато открива тайната на Кухата Игла! Спомняш ли си го: край плажа в Етрета се издига Кухата Игла, естествена скална крепост, във вътрешността на която може да се живее, тайното оръжие на Юлий Цезар, когато завладявал Галиите, а по-късно и на френския крал. Източникът на огромното могъщество на Арсен Люпен. А знаеш ли, че люпенолозите са луди по тази история, ходят на поклонение в Етрета, търсят тайни входове, тълкуват всяка дума на Льоблан… Инголф е бил не само розенкройцеролог, но и люпенолог и се е побърквал от шифриране и дешифриране.