Махалото на Фуко
Шрифт:
Всичко това защото, както разказват арабските историци суннити, а после и християнските хроникьори от Одорико да Порденоне до Марко Поло, Стареца бил открил един жесток способ да превръща своите рицари в непобедими военни машини, верни нему до върховна саможертва. Още съвсем млади ги отвличал, докато спели, в крепостта, обсипвал ги със сладости, вино, жени, цветя, омайващи гощавки, замъглявал умовете им с хашиш. И когато вече не можели да се откажат от извратените удоволствия на измамния рай, събуждал ги и ги поставял пред избора: върви и убивай, ако успееш, този рай ще бъде отново твой завинаги; ако се провалиш, ще затънеш във всекидневния ад.
И младежите, замаяни от опиата, покорни на волята му, се жертвували, за да взимат жертви — убийци, осъдени на смърт, нещастници, изпращани да носят нещастие.
Как се бояли от тях, как разправяли легенди за тях кръстоносците в безлунните нощи, когато свирел пустинният самум! Как се възхищавали от тях Тамплиерите, зверове, покорени от кристално чистата им готовност за саможертва! Как се съгласявали да им плащат, за да минат по техните земи, искайки в замяна само формални данъци в една игра на взаимни отстъпки, съзаклятничества, военни побратимявания, изкормвайки се едни други на полесражението и после сред тайни милувки, нашепвайки си мистични обреди, магически формули, алхимични рецепти…
Тамплиерите
Тогава беше очевидно, че Планът се е родил, трябваше да се е родил там: от хората на Аламут Тамплиерите са узнали за подземните токове, с хората от Аламут са се срещнали в Провенс и са създали тайната мрежа на тридесет и шестимата невидими. И затова Кристиан Розенкройц отишъл във Фес и в други източни градове, затова към Изтока се насочил Постел, затова от Изтока и от Египет, седалище на исмаилитската династия на Фатимидите, ренесансовите магьосници внесли главното божество на Плана — Хермес, Хермес-Теут или Тот, и затова с египетски образи изпъстрял своите ритуали мистификаторът Калиостро. И затова йезуитите, не толкова глупави, колкото сме си ги представяли, заедно с нашия приятел Кирхер се нахвърлили върху йероглифите, върху коптското писмо и върху другите източни говори, използувайки иврита само като прикритие, като отстъпка пред модата на времето.
104
Тези текстове не са отправени към простосмъртните… Гностическото възприятие е път, запазен за избраници… защото Библията казва: „Не хвърляй бисера си на свините.“
Arcana publicata vilescunt: et gratiam prophanata amittunt. Ergo: ne margaritas objice porcis, seu asinus substernit rosas. 397
397
Arcana publicata vilescunt… (лат.) — Тайните, когато станат известни, се обезценяват, а известното на всички няма обаяние. Следователно: не хвърляй бисерите на свините, или магарето тъпче розите.
А от друга страна, къде да намерим този, който би могъл да чака и е чакал върху Камъка цели шест века? Разбира се, накрая Аламут паднал под монголския натиск, но сектата на исмаилитите останала и се разпространила по целия Изток: една част от нея се сляла с нешиитския суфизъм, друга част породила страшната секта на друзите и най-сетне трета се запазила сред индийските ходжи, последователи на Ага хан, недалеч от мястото, където се намира Агарта.
Но бях открил и друго: по времето на Фатимидите херметическите знания на древните египтяни били преоткрити чрез Хелиополската академия в Кайро, където бил създаден един Дом на науките. Дом на науките! Ето откъде се е вдъхновил Бейкън за своя Соломонов дом, ето кой бил образецът за Парижкия музей!
— Точно така е, вече няма никакво съмнение, каза опиянен Белбо и прибави:
— Но какво се получава с кабалистите?
— Те са само една успоредна история. Йерусалимските равини се досетили, че има някаква връзка между Тамплиери и Кръвници. А испанските равини, които обикаляли уж да дават заеми срещу лихва из европейските лагери, също надушили нещо. Чувствували се изключени от тайната и тласкани от национална гордост, решили да я разкрият сами. Как ние, Избраният народ, ще бъдем държани далеч от тайната на тайните! И, хоп, ражда се кабалистичната традиция, героичният опит на диаспората, на племето извън закона да надхитри господарите, владетелите, които претендират, че знаят всичко.
— Но по този начин създават впечатление у християните, че те самите знаят всичко.
— И в един момент някой прави огромния гаф. Смесва Исмаил с Израил.
— Значи Баруел, Ционските протоколи и Геноцидът са плод на две сгрешени съгласни.
— Шест милиона евреи, убити по едно недоглеждане на Пико дела Мирандола.
— Или може би причината е друга. Избраният народ се е нагърбил със задачата да изтълкува Свещената книга. Изплашил всичко живо наоколо, а другите, като не открили нищо в Книгата, си отмъстили. Хората се боят от този, който ги поставя лице в лице със Закона. А Кръвниците защо не се появяват по-рано?
— Много просто, драги Белбо, помислете си какъв упадък настъпва в техните земи след битката при Лепанто 398 . Вашият Зеботендорф разбира, че нещо трябва да се търси между турските дервиши, но Аламут вече не съществува, хората му са се изпокрили, чакат. И сега е дошъл техният час, окрилени от ислямското самоопределение, надигат глави от леговищата си. Като включихме Хитлер в Плана, намерихме добър повод за Втората световна война. Като включим Аламутските Кръвници, обясняваме всичко, което се случва от години между Средиземно море и Персийския залив. И тук отлично се вписва нашият Трес — Templi Resurgentes Equites Synarchici, едно общество, което има за цел да възстанови най-накрая връзките между духовните ордени от различните вероизповедания.
398
Битката при Лепанто — през 1571 г. християнската флота на Светата лига (Испания, Венеция, Светият престол) разбива турската флота на Али Паша и слага край на легендата за непобедимостта на Отоманската империя.
— Или което подклажда конфликтите между тях, за да блокира всичко и да лови риба в мътна вода. Ясно. Стигнахме до края на нашия труд по прекрояването на Историята. Дали пък във върховния момент Махалото няма да ни открие, че Пъпът на света е Аламут?
— Все пак да не прекаляваме. Бих оставил този въпрос висящ.
— Като Махалото.
— Може би, но не бива да намесваме всичко, което ни хрумва.
— Разбира се, научният подход над всичко.
Онази вечер аз бях само горд, че съм съчинил една изящна теория. Бях един естет, който употребява плътта и кръвта на света, за да създаде от тях Красота. Белбо вече беше неин привърженик. Като всички — не в резултат на озарение, а по липса на по-добро.
105
Claudicat ingenium, delirat lingua, labat mens. 399
Навярно през тези дни Белбо се е помъчил да си даде сметка за това, което му се случва. Макар че строгостта, с която бе успял да се самоанализира, не е могла да го отклони от порока, превръщащ се за него в привичка.
Измисляне на План: Планът те оправдава дотам, че дори не си отговорен за самия него. Достатъчно е да хвърлиш камъка и да си скриеш ръката. Не би имало провал, ако наистина съществува План. Така и ти не получи Чечилия, защото архонтите са направили Анибале Канталамеса и Пио Бо неспособни да свирят на най-безобидния от медните инструменти. Избягал си от бандата на Канала, защото деканите са решили да те запазят за друго жертвоприношение. А човекът с белега притежава по-мощен талисман от твоя.
Един План, един виновник. Мечтата на рода. An Deus sit. 400 Ако има вина, негова е. Онова, чийто адрес съм загубил, не е Краят, а Началото. Не е обектът, който трябва да се притежава, а е субектът, който притежава мен. Общо зло — почти добро, нали това казва Митът? (Детско стихче.)
Кой е написал тази мисъл (още една римичка), най-успокоителната на света? Нищо не може да ме разубеди, че този свят не е рожба на един мрачен Бог, на чиято сянка аз съм продължение. Вярата носи Абсолютен Оптимизъм. 401
Вярно е, прелюбодействувал съм (или не съм прелюбодействувал), но виновен е Бог, който не е успял да разреши проблема за злото. Хайде, да счукаме в хавана зародиша с мед и чер пипер. Господ го иска.
Щом трябва все пак да се вярва, нека бъде една религия, която не те кара да се чувствуваш виновен. Една несвързана, димяща, подмолна религия, която няма край. Подобна на роман, не на теология.
Пет пътя към една-едничка цел, какво разхищение. Вместо това един лабиринт, който да отвежда навсякъде и никъде. За да умреш красиво, живей в стил барок.
Само един несръчен демиург може да ни кара да се чувствуваме добри.
Ами ако космичният План не съществува?
Каква подигравка! Да живееш в изгнание, без някой да те е пратил. И то в изгнание от несъществуващо място.
Ами ако Планът съществува, но вечно ти убягва?
Когато религията отстъпва, помага й изкуството. Измисляш Плана като метафора на другия, неузнаваемия. И един човешки заговор може да запълни празнината. Не ми публикуваха „Сърце и страст“, защото не принадлежа на тамплиерската им мафия.
Да живееш, сякаш съществува План: камъкът на философите. Щом не можеш да ги победиш, присъедини се към тях. Ако Планът съществува, достатъчно е да се приспособиш към него.
Лоренца ме поставя на изпитание. Смирение. Ако имах смирението да призова ангелите, дори без да вярвам в тях, и да очертая верния кръг, бих намерил душевен мир. Може би.
Вярвай, че съществува тайна, и ще се почувствуваш посветен в нея, нищо не ти струва. Да създадеш една огромна надежда, която да не може да бъде изкоренена, защото няма корен. Ако нямаш прадеди, няма кой да казва, че си го предал. Една религия, която можеш да изповядваш, като й изменяш непрекъснато.
Като Андрее: да създадеш на шега най-голямото откритие в Историята, и докато другите затъват в него, да се кълнеш през остатъка от живота си, че не си бил ти.
Да създадеш една истина с размити контури: щом някой се опита да я уточни, анатемосваш го. Оправдаваш само който е по-мъгляв от теб. Да нямаш врагове отдясно.
Защо да пишем романи? Да пренапишем Историята. Която после да се осъществи.
Защо да не бъде в Дания, господин У. Ш.? Джим, Царя на Конопа, Йохан Валентин Андрее, Лукаматей, броди из Зондския архипелаг между Патмос и Авалон, от Бялата планина до Минданао, от Атлантида до Тесалия… На Никейския събор Ориген 402 си отрязва тестисите и ги показва кървящи на отците от Града на Слънцето, на Хирам 403 , който скърца със зъби, а в това време Константин впива хищните си нокти в кухите орбити на Робърт Флъд; смърт, смърт на юдеите от антиохийското гето. Dieu est mon droit. 404 Развейте знамето. Бий, сечи вразите вековни, куркащи с черва отровни. Тръбни звуци — и ето пристигат Добродетелните рицари от Божия гроб, носейки забучена на пика главата на Мавъра, Ребисът, Ребисът! Магнитен Ураган, Кулата рухва, Рачковски се хили върху овъгления труп на Жак дьо Моле.
Не те притежавах, но мога да направя така, че цялата История да гръмне.
Ако проблемът е отсъствието на съществуващото, ако съществуващото е това, което се изрича по много начини 405 , то колкото повече говорим, толкова повече съществуващо има. Мечтата на науката е съществуващото да бъде много малко, концентрирано и изразимо, Е=mc 2. Грешка. За да се спасиш още от началото на вечността, трябва да искаш да има нещо съществуващо, прието произволно. Като змия, стегната на възел от пиян моряк. Безвъзвратно.
Да измисляш, бясно, безумно да измисляш, без да се грижиш за връзките, така че после да не можеш да преразкажеш което си измислил. Просто предаване на щафета от образ на образ, като всеки води към другия, без спиране. Да разглобиш света в един буен танц от верижни анаграми. И освен това да вярваш в неизразимото. Не е ли това истинският прочит на Тората? Истината е анаграма на анаграмата. Anagrams=Ars Magna.
399
Claudicat ingenium… (лат.) — Духът изнемощява, езикът безумства, умът запада.
400
An Deus sit? (Лат.) — Дали е Бог?
401
Нищо не може да ме разубеди, че… — Цитат от „Несръчният демиург“ на Чоран.
402
Ориген (185–254) — прочут теолог от Александрия.
403
Хирам (969–935 пр.н.е.) — цар на Тир, съюзник на Соломон.
404
Dieu est mon droit (фр.) — Бог е моето право.
405
… съществуващото е това, което се изрича по много начини… — перифразиран цитат от Аристотел.