Маршрут 666
Шрифт:
Пространството между следващите две колони бе заето от друго огромно пано. На него се виждаше влакова композиция с парен локомотив, която пресича планинска клисура, обградена от заснежени върхове. Отгоре се мъдреше името ВАНДЕРБИЛТ — човекът, който бе натрупал състояние от железопътни превози. Пред паното стърчаха останките от старинна отоманка със счупена облегалка и наклонени подлакътници. От скъсаната й тапицерия стърчаха парчета пълнеж, покрити с белезникав мъх. Следващият стенопис с надпис РОКФЕЛЕР представяше петролна рафинерия в пасторалното обкръжение на ферми, над които се издигаха високите кули на дестилаторите, позлатени от слънцето.
Агентът предпазливо
| Направл. | Час |
|---|---|
| Поканито Хилс | 10:14 А |
| Колд Спрингс | 10:42 |
| Хайд Парк | 11:30 |
Встрани от дъската беше мястото на малка чакалня, запълнена от изпотрошени кресла и канапета. Насред отломките стърчеше оглозганата конструкция на музикален инструмент, в който Пендъргаст с мъка разпозна концертен роял „Бьозендорфер“. Повечето дървени части по него бяха отдавна изгнили и отнесени от наводненията. В момента роялът бе само метална рамка, изпочупени клавиши и безумна плетеница от скъсани струни — един замлъкнал завинаги музикален скелет.
Агентът се извърна към средата на помещението и се ослуша. Тишината бе нарушавана единствено от звучното почукване на капки вода. Таванът течеше. Тръгна напред, приковал поглед в арката на входа. Беше нащрек за появата на бяла светлина — индикация за присъствието на обект с по-висока температура от тази на въздуха. Нищо.
Вонята на пърчовина се засили.
Конструкцията в центъра на помещението бавно се очерта в прибора за нощно виждане и Пендъргаст си даде сметка, че е твърде ниска и закръглена, за да бъде някаква сергия. Секунда по-късно видя, че всъщност става въпрос за малка колиба с недовършен покрив, изградена от гладки бели камъни. Наоколо бяха разпръснати дъски, очевидно остатъци от скеле. След още няколко крачки установи, че стените не са изградени от гладки камъни, а от множество човешки черепи.
Спря и пое няколко глътки пречистващ кислород. Цялата колиба беше направена от черепи, обърнати с тила навън. В повечето от тях зееха назъбени дупки, зловещо зелени в прибора за нощно виждане. Преброи редовете от долу на горе, пресметна приблизителния диаметър и стигна до заключението, че колибата е построена от около четиристотин и петдесет черепа. По повечето от тях имаше остатъци от коси и парчета кожа, което сочеше, че са сравнително скорошни.
Обиколи бавно колибата, спря пред входа и застина на място. Стъпките свършваха тук. Хиляди крака бяха утъпкали пространството пред отвора, над който личаха
Всичко тънеше в дълбока тишина. Пендъргаст си пое дъх, клекна и пропълзя през тъмния отвор.
Колибата беше празна. На пода, в близост до задната стена, бяха подредени стотици глинени купички, очевидно с някакво ритуално предназначение. Точно срещу вратата бе поставена груба каменна маса, висока малко повече от метър. Около нея имаше нещо като ограда от човешки бедрени кости, покрити с необработени животински кожи. Върху самата маса, която очевидно служеше за жертвоприношения, бяха подредени метални предмети със странна форма, покрити с увехнали цветя. Пендъргаст взе един от тях и озадачено го завъртя между пръстите си. Парче плоска стомана с дръжка от протъркана гума. Останалите сечива бяха също толкова примитивни и абсолютно неразгадаеми. След кратко колебание избра няколко от по-дребните и ги пусна в джоба си.
Внезапно в окулярите на прибора блесна бяла светлина. Пендъргаст светкавично клекна, използвайки прикритието на жертвения олтар. Минаха няколко секунди, но всичко изглеждаше наред. Понякога устройството реагираше на разместването на въздушните пластове с различна температура.
После пред очите му се появи ясно очертана фигура — на човек, най-вероятно. Бяло петно, след което се точеха инфрачервените следи. Прекоси перона и тичешком се насочи към колибата, притискайки нещо към гърдите си.
Агентът се сниши още малко, стиснал в ръце пистолета и прожектора.
40
Отпусната върху крехка табуретка, Марго уморено разтриваше слепоочията си. Малко след като Фрок си тръгна, съвещанието се превърна в обикновена разправия. Хорлокър излезе, за да проведе поверителен разговор с кмета, а когато се върна, го придружаваше един от инженерите на общината на име Хаусман. После по телефона се обади Джак Мастърс, командир на отряда за тактическо реагиране към градската полиция на Ню Йорк. Но до момента нямаше решение как да се проведе операцията.
— Вижте какво — прозвуча странно изкривеният от репродукторите глас на Мастърс. — Повече от половин час хората ми търсиха доказателства за съществуването на тези прословути тунели „Астор“, а вие искате незабавно да насочим натам цяла оперативна група!
— Ако трябва, изпратете няколко! — остро отвърна Хорлокър. — Опитайте се да проникнете от няколко места едновременно, така поне един екип ще се добере до мястото, за което говорим!
— Чакайте малко, сър — възрази Мастърс. — Вие не сте в състояние да ми кажете количеството и състоянието на… както и да му викате там. Обстановката е съвършено непозната, а мрежата от тунели под Манхатън е изключително сложна. Хората ми положително ще изпаднат в доста трудна ситуация, като вземем предвид опасността от засади и всичко останало.
— Всичко опира до Гърловината — намеси се инженер Хаусман, нервно стиснал със зъби химикалката си.
— До какво? — погледна го неразбиращо Хорлокър.
— Гърловината — повтори човекът от кметството. — Цялата канализация в района се събира в една изпускателна тръба на около сто метра под земята. Тунелите „Астор“ се намират точно под нея.
— Значи отивате там! — отсече в микрофона Хорлокър. — Отцепвате района около тази тръба и започваме операцията оттам! Ясно?
— Слушам, сър — отвърна след кратко колебание Мастърс.