Мусон
Шрифт:
— Дотогава ще мине година — извика Том с почти физическа болка при тази мисъл. — Даже не една, а две или три.
— Нищо няма да постигнем, ако се впуснем неподготвени срещу един могъщ благородник в далечна страна. Страна чужда и неприятелски настроена, в която не разполагаме със съюзници или влияние.
— Години! — повтори Том. — Какво ще стане с Дори през това време?
— До тогава, аз ще съм се възстановил. — Хал погледна обезобразените си крака. — Ще вдигнем отново платна, ти и аз, за да намерим Дориан, но начело на ескадра бързи и добре въоръжени кораби с отличен боен екипаж. Повярвай ми,
Том гледаше баща си поразен. След раняването си Хал Кортни се бе превърнал в хилав старец със сребърна брада и осакатено тяло. Наистина ли вярваше, че отново ще командва кораб и пак ще влиза в битки? Това бяха безнадеждни мечти. Том преглътна сълзите си.
— Повярвай ми, Том! — повтори Хал. — Имаш моята дума. Мога ли да разчитам на твоята?
— Добре, татко. — Том трябваше да мобилизира всичките си сили, за да обещае, но не можеше да откаже на собствения си баща. — Давам дума!
— Благодаря ти, Том. — Ръката падна на постелята, а челюстта му се отпусна към гърдите. Очите се затвориха, а дишането беше толкова тихо, че почти не се чуваше. В пристъп на смут Том помисли, че си е отишъл, но забеляза едва доловимото повдигане и отпускане на гръдния кош.
Том се изправи и тръгна към вратата, като внимаваше да не вдигне шум и да наруши съня на баща си.
73.
Мусонът стихна и те останаха дълги месеци, легнали във вялата прегръдка на голямото безвремие между сезоните. После палмовите листа се раздвижиха, а облаците обърнаха посоката си и се отправиха назад през небесните простори.
— Тия два могъщи вятъра са най-голямото чудо в Океана на Индиите — каза Алф Уилсън на Том, докато седяха на предната палуба. Говореше на арабски, защото Хал продължаваше да държи, синът му да се упражнява всеки ден на този език, а и самият Том си даваше сметка, че тези знания ще му свършат добра работа, когато започне издирването на брат си. — От ноември до април духа от североизток и арабите наричат този вятър „каскази“ — продължаваше Алф. — От април до ноември се обръща назад и арабите му викат „куси“.
Именно куси бе докарал капитан Едуард Андерсън обратно при Flor de la Mar в светлата утрин на един ветровит ден. Под радостните приветствия на моряците от останалите кораби, окичили реи и ванти, „Йомен ъв Йорк“ мина през прохода в кораловия риф и хвърли котва до „Серафим“. Корабът още не бе успял да изпъне котвеното си въже, когато изпратената от Том лодка вече отиваше да доведе капитана при баща му.
Едуард Андерсън се появи в горната част на стълбата с изключително самодоволен вид, но първите му думи бяха за състоянието на Хал Кортни.
— Баща ми се възстановява бързо — слъга Том. — Много Ви благодаря за съчувствието, капитан Андерсън.
Отведе капитана в кърмовата каюта. Том се бе погрижил чаршафите да са чисти и току-що изгладени, а баща му да е сресан и измит. Подпрели го бяха с възглавници. Изглеждаше значително по-здрав, отколкото бе в действителност.
— Благодаря на Бога, задето Ви сварвам в такова добро разположение на духа, сър Хенри — приветства го Андерсън и седна в посочения му до койката стол.
Том напълни за двамата по чаша мадейра.
— Искаш ли да Ви оставя насаме, татко? — попита Том, докато му подаваше чашата.
— Разбира се, че не — бързо отвърна Хал и се обърна към Андерсън: — Синът ми пое командването за времето, през което съм нетрудоспособен.
Том го погледна втренчено. За първи път се споменаваше на глас за промяната в статута му.
Във всеки случай, Андерсън не показа каквато и да било изненада.
— Том пази честта на фамилията, сър Хенри.
— Стига сме Ви занимавали с нашите островитянски работи. — Хал направи опит да се изправи още, но бе пронизан от силна болка. Той се сгърчи и отпусна върху възглавниците. — Нямам търпение да чуя разказа Ви за всичко, което се е случило след нашата раздяла.
— Нося само добри новини. — Прекалената сдържаност и скромност не се числяха сред качествата на Андерсън. — Плаването към Цейлон мина без каквито и да било премеждия. Умряха само десетина пленници. Ван Грооте, холандският губернатор в Коломбо, ни оказа радушен прием. Отстъпчивостта му в преговорите бе неописуема. Явно се бяхме появили тъкмо навреме, защото неотдавнашна епидемия от вариола бе намалила драстично броя на обитателите в робските му тъмници. За щастие, бях информиран за това обстоятелство, преди да започнем пазарлъка, така че съумях да договоря много прилична цена.
— Колко?
— Тридесет и седем лири на глава — отвърна самодоволно Андерсън.
— Моите поздравления, капитан Андерсън. — Хал протегна ръка. — Това е значително повече от очакваното.
— Добрите новини не свършват дотук — усмихна се Андерсън. — Едрата шарка и набезите на Ал Ауф из тия води не позволили на Ван Грооте да транспортира голяма част от канелената реколта за последните две години. Складовете му бяха натъпкани до пръсване. — Андерсън намигна. — Вместо да взема платежно до банката в Амстердам за дължимата срещу робите сума, аз натоварих кораба с канела, при много изгодна цена. Няма никакво съмнение, че инвестицията ни ще се удвои, когато доставим стоката в Лондон.
— Още един път трябва да дам израз на възхищението си от вашата находчивост и здрав разум. — Разказаното от Андерсън видимо повиши настроението на Хал. Том не бе виждал баща си така въодушевен и жизнен от деня на раняването му. — Вятърът е благоприятен за курс към Добра Надежда. Трябва да вдигнем платна веднага, щом вашият „Йомен“ е готов. Кога смятате, че ще можем да потеглим?
— Имам няколко случая на скорбут на борда, но мисля, че хората бързо ще се оправят на сушата. Трябва само да попълня запасите си от вода и да натоваря малко кокосови орехи. Мисля, че една седмица ще ми бъде достатъчна.
След четири дни корабите вдигнаха котва и един по един се изнизаха през прохода. Щом излязоха в открито море, опънаха всички платна и взеха курс на юг, за да минат през Мозамбикския проток и да продължат към най-южната точка на африканския континент.
През първите няколко седмици времето се задържа ясно, а вятърът благоприятен. Здравето на Хал се подобряваше в привичните условия на плаването и уютното полюшване на „Серафим“. Той всеки ден репетираше с Том ритуалите на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал, подготвяйки го за посвещаване в рицарски сан. Напредъкът на неговия син му носеше особена радост.