Мусон
Шрифт:
Джонката бягаше пред мусона с огромното си триъгълно платно, издуто и твърдо като мях с вода. Утлегарът 70 бе направен от съединени стволове на непознато тъмно и тежко тропическо дърво, дебело колкото човешко тяло, и по-дълго от самата джонка. Огромната му тежест се крепеше перпендикулярно към масивната мачта, с помощта на главния фал 71 . Когато джонката потапяше нос или го вдигаше над вълните, сянката на утлегара тичаше по палубата, като ту покриваше царствената осанка на принца, ту пускаше лъчите на тропическото слънце, да се излеят отгоре му с всичкото си изобилие и блясък. Принцът стоеше
70
Утлегар — хоризонтална греда прикрепена шарнирно към основа на мачта. За нея се закрепва широката част на триъгълно платно. При промяна на галса утлегарът се завърта и заедно с платното преминава от другата страна на мачтата.
71
Фал — въже за управление на платно.
Дориан знаеше от Нед Тайлър, че триъгълното платно е невероятно капризно и неустойчиво при по-силен вятър и сега усети как корпусът на джонката потрепери при тази грешка на кормчията.
С крайчеца на окото си, долови някакво изменение в сянката, хвърляна от платното върху палубата край подиума. Бързо погледна нагоре и забеляза, че главният фал е започнал да се разнищва точно над масивната и тежка дървена ролка. Въжето се разплиташе като подплашено змийско гнездо и съставните върви се късаха една подир друга. Дориан гледаше твърде уплашен, за да помръдне или извика, а скъпоценните секунди се нижеха бързо. Той бе виждал как се отпуска и завърта около мачтата утлегара, при смяна на галса, така че отлично знаеше колко важна е ролята на главния фал.
Започна да се надига от мястото си, без да отделя поглед от мачтата, но докато се изправяше и последния шнур на фала се скъса със звук като от пистолетен изстрел. Утлегарът се устреми надолу с ужасяващо плющене на платното. Половин тон масивно дърво се понесе към палубата, неотвратимо като брадвата на палач. Принцът бе потънал в молитва и стоеше точно под падащия утлегар.
Дориан се хвърли с главата напред към коленете на Ал Малик. Принцът бе сварен неподготвен за удара. Тялото си бе наклонил в същата посока, за да балансира люлеенето на палубата. Падна ничком върху нея, но натрупаните върху подиума килими и възглавници не му позволиха да се нарани. Дориан се оказа на гърба му.
Зад тях огромната греда се стовари върху малката палубна надстройка и я направи на трески. Гредата се прекърши в една от снадките си и удари палубата с удвоена сила. Разби на парчета ниския подиум, на мястото където преди миг стоеше принцът, размаза фалшборда при носа и изкърти част от палубната обшивка.
Триъгълното платно се свлече подир гредата и застла палубата, скрило хората отдолу като огромен покров. Лишена от тягата на платното, джонката рязко промени поведението си. Загуби управление и под напора на вятъра, започна застрашително да се люлее.
Няколко дълги секунди на борда цареше тишина, нарушавана от ударите на скъсани въжета. После викове на уплаха и стенания на ранени избухнаха в хор. Двама моряка на задната палуба бяха убити на място, а други трима — жестоко обезобразени, с изпотрошени кости и крайници. Сърцераздирателните им писъци се носеха по вятъра.
Под отривистите команди на капитана, незасегнатите моряци се втурнаха да секат плетеницата от въжета и платно, покрила хората на предната палуба.
— Намерете принца! — крещеше капитанът, уплашен за собствения си живот, ако господарят му е ранен или, да пази Господ, убит под удара на огромната греда.
След няколко минути, купищата платно бяха разрязани и с възклицания на облекчение и благодарствени молитви към Бога, принцът бе измъкнат изпод развалините.
Той се изправи сред хаоса, глух за бурните изрази на възторг и благодарност за избавлението му и се вторачи в остатъците от своя подиум. Гредата бе успяла да разкъса дори дебелата копринена тъкан на скъпоценното му молитвено килимче. Моллата се втурна към него.
— Не сте ранен, слава на Аллаха. Той простря спасително крило над главата Ви, защото Вие сте Любимецът на Пророка.
Ал Малик го спря с жест и попита:
— Къде е детето? — Въпросът предизвика втора трескава спасителна операция из камарите платно, дърво и въжета. Най-накрая изровиха Дориан и го изправиха пред принца.
— Ранен ли си, малкия?
Лицето на Дориан се разля в доволна усмивка при вида на окръжаващата го разруха. Не се бе радвал така от последната си среща с Том.
— Добре съм, сър! — Силно възбуден от случилото се, той бе преминал на английски. — Но корабът Ви е доста пострадал.
72.
Том си даваше сметка, че времето на хората трябва да се запълва по някакъв начин през дългите дни и седмици до завръщането на Андерсън от Цейлон. Скучаещият моряк бързо измисля каква беля да стори и се превръща в заплаха както за себе си, така и за околните.
Знаеше също така, че и за свое собствено добро, трябва да потърси забрава в работа. В противен случай, щеше да прекарва дългите тропически дни, потънал в мисли за съдбата на Дориан и ужасното нещастие на баща си. Съвестта му се терзаеше, разкъсвана от противоречивите повели на братовия и синовен дълг. Отлично разбираше, че когато укрепне достатъчно, за да понесе пътуването, трябва да отведе баща си у дома, под закрилата на родния покрив в Хай Уийлд и грижите на английски лекари и куп верни слуги, за да възстанови здравето си.
От друга страна, това би означавало да изостави Дориан на произвола на съдбата, в един враждебен робски свят. Усещаше непреодолимия зов на клетвата, която бе дал на брат си и която го викаше към ужасните брегове на Африка.
Потърси помощта на Аболи за разрешаване на мъчителната дилема.
— Ако баща ми позволи да взема „Минотавър“ и един малоброен отряд, двамата с теб бихме могли да тръгнем по следите на Дориан. Знам къде да го търся — Ламу!
— Ами какво ще стане с баща ти, Клебе? Можеш ли да го изоставиш точно сега, когато има най-голяма нужда от тебе? Как ще се почувстваш един ден, когато новината за неговата смърт те настигне някъде там? — Аболи махна на запад, където зад хоризонта се бе притаил тайнственият континент. — Когато разумът ще ти напомни, че може би си имал възможност да го спасиш?
— Това не бива даже и през ум да ти минава! — избухна Том, но гневът му бързо се уталожи и той каза колебливо: — Може би, докато капитан Андерсън се върне с „Йомен“, баща ми ще е укрепнал достатъчно, за да издържи плаването и без наша помощ. Ще изчакам до тогава, но междувременно трябва да подготвим „Минотавър“ за всяка задача, която бихме му поставили.
Въпреки извършения ремонт, корабът все още пазеше видими спомени от краткото си пребиваване в ръцете на Ал Ауф, а и двамата знаеха, че корпусът му може да е силно повреден от дървояди — проклятието на тропическите води. Още същия ден Том нареди да се започне работа по накреняване 72 на корпуса. Никога не се бе занимавал с подобно нещо и трябваше изцяло да се уповава на чуждия опит. На Алф Уилсън и Нед Тайлър. Корабът бе напълно разтоварен. Цялото съдържание на трюмовете, бъчвите за вода, както и тежкото снаряжение — включително оръдията, — бе свалено на брега. Подредиха стоките под навеси от палмови листа, а оръдията заеха позиции за отбрана на лагера. След това, олекналият корпус бе разположен успоредно на брега.
72
Накреняване — странично накланяне на кораб.