Мусон
Шрифт:
Хал премина още една преграда от паравани и влезе в стаята зад нея. Половината помещение бе запълнено от ниско легло. Замръзна изненадан на прага. Върху леглото имаше купчина тела — бели и кафяви крайници се преплитаха. На Хал му трябваше известно време, за да разгадае картината. Консулът Грей лежеше възнак с разкрачени подути крака, а огромният му корем се извисяваше, сякаш бе пред раждане. Животинска кожа с твърда, къдрава козина покриваше гърдите му. Чудовищно обезобразените крака бяха целите в отворени рани — дамгата на неговата болест.
Две млади робини бяха отгоре му — едната над лицето, а другата го бе възседнала. Едно от момичетата вдигна поглед към Хал. Двамата се вторачиха един в друг, после момичето изпищя. Двете скочиха и изчезнаха зад друг параван, като двойка подплашени газели, като оставиха Грей да се валя в леглото.
Той се извърна на една страна и подпря туловището си на лакът.
— Вие! — Консулът зяпна срещу Хал. — Не очаквах… — Млъкна и започна да отваря и затваря уста, без да издава звук.
— Много добре ми е известно, какво именно очаквахте, сър — осведоми го Хал. — И моля да ме извините, задето Ви разочаровам.
— Нямате право да нахлувате така в моя дом! — Грей обърса от лицето си секретите на момичето с опакото на дланта си. Тогава изненадата отстъпи място на гнева и той кресна: — Разполагам с въоръжена охрана, ей сега ще я повикам! — Отвори уста, но Хал опря върха на сабята си до гърлото му. Грей се отпусна като пробит мехур и направи опит да се извърти от стоманеното острие.
— Покрийте се! — Хал вдигна копринен халат от пода край леглото и му го хвърли. — Видът на останките Ви ме отвращава.
Грей навлече халата и за изненада на Хал, възвърна част от достолепието и самоувереността си.
— Нямах намерение да Ви заплашвам — усмихна се подкупващо той, — но Вие ме стреснахте. Пристигането Ви съвпадна с един вълнуващ момент. — Той мръсно намигна. — А и мислех, че вече сте преполовил пътя към Добра Надежда.
— Налага се отново да помоля за извинение — отвърна Хал. — Не бях докрай честен спрямо особата Ви. Аз не съм търговец, нито пък служител на Източноиндийската компания. Истинското ми име е Хенри Кортни. Аз съм слуга на Негово Величество Крал Уилям.
— Всички сме слуги на краля. — Гласът на Грей изразяваше почит, а лицето — фалшиво благоговение. Той се претъркаля до ръба на леглото и с огромно усилие стъпи на крака.
Хал опря острието на сабята в огромния му корем и леко натисна.
— За Бога, не искам да нарушавам удобството Ви — съобщи му вежливо той. — Като казвам, че съм слуга на краля, имам предвид, че изпълнявам негово поръчение. Сред останалите правомощия, които включва, е и правото ми да провеждам съдебни процеси по съкратена процедура, както и да екзекутирам всеки, уличен в престъплението пиратство или в подстрекателство или съучастие в подобно деяние. — Хал измъкна един навит на руло пергамент изпод наметката си. — Ще хвърлите ли един поглед?
— Убеден съм, че е както Вие казвате — отвърна безгрижно Грей, но лицето му посивя. — Не разбирам обаче, какво общо има това с мен.
— Моля за позволение да Ви разясня! — Хал прибра пергамента. — На борда на кораба ми няма никакво съкровище. Единствен Вие си мислите противното. Казах Ви го, за да проверя вашата лоялност. Залагах капан за пирата, известен под прозвището Ал Ауф.
Грей го гледаше вторачено, а по челото и брадичката му избиха ситни капки пот.
— Съобщих Ви също така датата, на която смятам да напусна Занзибар, както и маршрута по който ще поема. Без тази информация, Ал Ауф не би могъл да причака моя кораб. Той е разполагал с най-точни сведения и техен източник може да бъде само един човек. — Хал докосна леко гърдите на консула с връхчето на сабята си. — Вие, сър!
— Това не е вярно — закряка уплашено Грей. — Аз съм верен слуга на краля, човек на честта.
— Ако са Ви необходими още доказателства, Вашето име ми бе дадено от човек на Ал Ауф. Вие сте в съзаклятие с корсаря. Виновен сте в подстрекателство и помагачество на кралски враг! Няма какво да разискваме повече! Осъждам Ви на смърт чрез обесване! — Хал извиси глас: — Аболи!
Аболи изникна зад гърба му и татуираното му лице внушаваше такъв ужас, че Грей се изтъркаля в противоположния край на леглото и затрепери като извадена на брега медуза.
— Приготви въжето за екзекуцията!
Аболи носеше навито въже през рамо. Той отиде до прозореца, който се простираше от пода до тавана и ритна навън резбованите капаци. Погледна надолу в двора, където плискаше и ромолеше фонтанът, разлюля примката и я отпусна четири стъпки надолу. После завърза с моряшки възел свободния край за средната колона на прозоречната рамка.
— Въжето е дълго за такава бъчва мас. Главата му ще се откъсне като на пиле — измърмори недоволно Аболи с поклащане на глава. — Всичко ще оплеска.
— Не можем да бъдем прекалено деликатни в подобни ситуации — успокои го Хал. — Нахлузи му примката!
Грей скимтеше и се тресеше на леглото.
— За Бога, Кортни, не можете да постъпите така с мене.
— Мисля, че мога. Хайде да подложим това мое убеждение на практическа проверка.
— Аз съм англичанин! Настоявам за честен процес пред английски съдия!
— Току-що получихте именно такъв — подчерта Хал. — Мастър Фишър, моля помогнете да се приготви осъденият за изпълнение на наказанието!
— Слушам, капитане! — Големият Дениъл въведе хората си и те наобиколиха консула в леглото.
— Аз съм болен! — ломотеше Грей.
— Разполагаме с най-добрия лек за всяка твоя болка — успокои го Големият Дениъл. Претърколи консула по корем и върза ръцете му отзад с тънко въженце. Хората му вдигнаха тежкото тяло от леглото и го завлякоха до прозореца. Аболи беше готов с примката и му я нахлузи на шията. Обърнаха го към Хал. Трябваше да го подкрепят, защото чудовищно подутите крака отказваха да го държат.