Мусон
Шрифт:
— Предстои ни дълго и досадно чакане, докато пристигне Едуард Андерсън — предрече мрачно Хал и всички на борда се настроиха за монотонното всекидневие на обсадата.
Хал се опитваше да поддържа духа чрез редовни упражнения с оръдия, саби и мускети, но въпреки това дните се точеха мудно. На четири пъти скуката се разсейваше при вида на съдове, наближаващи острова откъм запад. Всеки път „Серафим“ вдигаше платна и подгонен от мусона тръгваше насреща им.
Три от корабите се оказаха лесна плячка — завладяваха ги бързо и без загуби, но четвъртият беше красива сто и тридесет футова джонка, малко по-къса от самия „Серафим“.
Принцът не се намираше на борда, но личната му каюта бе обзаведена като тронна зала на ориенталски владетел. Хал нареди да свалят килимите от стените и да ги пренесат заедно с мебелите в собствената му каюта.
Името на принца бе познато на Хал. Добре си спомняше другия кораб, срещнат преди да пленят „Минотавър“ и „Агнето“, който бе пуснат да продължи необезпокояван пътя си. Той бе собственост на същия човек и сега, видял неопровержими доказателства за неговото богатство, Хал се попита, дали не бяха сбъркали тогава. Нареди да спуснат въже от главната мачта и овеси примката му над главата на капитана на джонката. Застанал до осъдения, той го заразпитва надълго и широко.
— Да, ефенди — отговаряше с готовност уплашеният за живота си човек, — Ал Малик е богат и могъщ. Той е по-малък брат на халифа в Мускат. Разполага с над сто търговски кораба. Те кръстосват всички африкански и индийски пристанища, както и всички земи на Пророка. Редовно посещаваме Дар ал Шейтан, за да търгуваме с Янгири.
— Много добре ти е известно, че Ал Ауф е корсар, че всички купувани от него стоки са били заграбени от християнски кораби, че множество невинни моряци са загинали, за да стане това и че оцелелите са били продадени в робство.
— Знам само, че господарят ми ме е пратил да купувам стоки от Янгири, защото предлага много изгодни цени. А как се е сдобил с тия стоки не влиза в работата нито на мене, нито на господаря ми.
— Е, сега ще направя така, че да ти влезе в работата — сурово му обеща Хал. — Като купуваш откраднати от корсаря стоки, ставаш негов съучастник. — Обърна се към Аболи: — Претърси хубаво джонката! — Първите три пленени съда също възнамеряваха да търгуват с Ал Ауф. Явно новината за примамливите цени на Дар ал Шейтан се бе разнесла от Персийския залив до бреговете на Коромандел. В трите други джонки бяха намерили злато, приготвено за купуване на заграбени от пирата стоки. — Да видим дали и този обесник ще поеме отчасти разноските по обсадата на острова.
Докато хората му претърсваха джонката, Хал кръстосваше палубата. След половин час откриха тайника на капитана. Той раздра дрехата си и заскуба брада от мъка, когато четири сандъка бяха довлечени на палубата — твърде тежки бяха за носене.
— Имайте милост, ефенди! — зави капитанът. — Това не е мое. На господаря ми е. — Той падна на колене. — Вземете ли ми го, осъждате ме на смърт.
— Което напълно заслужаваш — сухо му отговори Хал и се обърна към Аболи. — Има ли друго нещо ценно в трюма?
— Празен е, Гундуане.
— Отлично, прехвърлете плячката на „Серафим“. — Хал се обърна към ридаещия капитан на джонката: — Тия сандъци са цената на свободата ти. Твоята и на кораба. Кажи на господаря си, че това е нищожна част от богатствата, които ще му измъкна, ако още един път прояви глупостта да търгува с пирати. Върви си сега с Бога и му благодари за избавлението си.
От борда на „Серафим“ загледа, как джонката поема по вятъра назад към африканския материк. После се спусна в каютата си, където Аболи бе наредил сандъците до стената.
— Отвори ги! — нареди Хал и Аболи откърти кофарите с кози крак.
Трите по-рано пленени джонки бяха дали богат урожай, но всичко дотук бледнееше в сравнение с онова, което се разкри пред погледите им в четирите отворени сандъка. Монетите бяха опаковани в малки платнени торбички. Хал разпра една с кинжала си и върху писалището му се посипа златен поток. Веднага забеляза, че повечето монети са мохури, всяка щампована с трите хълма и слон — печата на Могулската империя. Имаше обаче и други: златни динари от ислямските султанати с религиозни цитати по тях, както и няколко древни тетрадрахми от времената на персийските сатрапи, чиято уникатна стойност далеч превъзхождаше тази на метала, от който бяха сечени.
— Десет души биха броили цяла седмица това имане — забеляза Хал. — Дай по-добре да го претеглим! — Нека мастър Уолш донесе корабните везни и му отпусни двама души да помагат!
Уолш се поти през целия остатък от деня плюс част от нощта, преди да представи окончателния си доклад:
— Невъзможно е да се направят точни измервания в движение — оплака се дребнаво той. — Стрелката не може да се успокои.
— Няма да те държа отговорен за една-две унции — успокои го Хал. — Кажи ми резултата от измерванията си и аз ще го приема за достоверен, докато стигнем пристанищния кантар в Лондон.
— Теглото е шестстотин и пет фунта, за да бъдем точни или… по-скоро неточни — усмихна се на собствената си шега Уолш под смаяния поглед на Хал. Чак толкова много не бе очаквал. За Бога! Та това бе почти лака рупии. Огромно състояние в каквито и монети да го сметнеш. Към него следва да се прибави златото и среброто, взето от другите три кораба. Общата стойност надвишаваше значително цената на двата пленени кораба.
— Цяла лака рупии — размисли се на глас Хал и погледът му се върна към четирите сандъка с разбити кофари, подредени до стената. Нещо около тая сума се мъчеше да изплува на повърхността на съзнанието му. — Лака рупии! Тази цена бе определил Ал Ауф пред Уазари за червената глава на детето от пророчеството. Цената за Дориан.
Колкото повече обмисляше този възможност, толкова по-вероятна ставаше тя. Златото бе предназначено за откупуването на Дориан. Тази мисъл му донесе много по-голяма радост от самото злато. Щом Ал Малик изпраща злато на Ал Ауф, за да откупи Дориан, значи синът му е още затворен в обсадената крепост жив и здрав.
— Благодаря ти, мастър Уолш, свършил си добра работа.
— Никога не ми бе минавало през ум, че видът на такова голямо количество злато може да се окаже противен — оплака се той от уморителната работа и Хал се качи на палубата, за да продължи безконечното си бдение.