Мусон
Шрифт:
— Пази си очите! — извика Хал, докато се мъчеха да прогонят пернатите с ръце. — Клюновете им са като копия.
— Хората на Ал Ауф ще чуят тая патърдия, независимо от разстоянието.
Най-накрая, въпреки какофонията от птичи гласове, те чуха шума от прибоя в заливчето и преодоляха последните няколко ярда. Хал забеляза тъмното петно върху пясъка, където бе оставил ракетите.
— Слава Богу! — прошепна той, защото и двамата бяха вече на края на силите си. Изведнъж нададе тревожен вик: — Пази се! Засада!
От тъмнината излезе огромна тъмна фигура. Хал пусна Том на пясъка и измъкна сабята си.
— Какво ви забави толкова много, Гундуане? След
— Аболи! Бог да те благослови!
— Лодката чака отвъд прибоя — каза им Аболи и вдигна Том като малко дете. — Не пускайте ракета! Ще я видят пиратите. Хайде, време е да напуснем това място.
Свирна един път пронизително и силно, а откъм тъмното море свирнаха в отговор. После Том дочу скърцането на весла в ключовете им — Големият Дениъл насочваше катера към тях.
55.
„Серафим“ се промъкваше към сушата в безлунната нощ. Минали бяха два дни, откак Хал и Том се измъкнаха като по чудо от острова. Корабът се плъзна безшумно през последната миля и след тихата команда на Хал, изви нос срещу вятъра и спря. Хал отиде до релинга и се ослуша внимателно. Бумтенето на прибоя по откритите брегове на Flor de la Mar едва-едва се долавяше, но нямаше никакво съмнение, че островът е близо.
— На около миля сме от брега — потвърди Нед предположението на Хал.
— Спускай лодките! — заповяда Хал. — Оставям кораба под твоята команда, мастър Тайлър. Стой тук и чакай сигнала ни!
— Слушам, капитане! Късмет, сър!
Лодките бяха наредени една зад друга на палубата. Една по една се изнасяха през борда и спускаха във водата по протежение на кораба. После въоръжените мъже слязоха в тях бързо и мълчаливо, като заемаха местата си по пейките на гребците.
Когато Хал тръгна към стълбата, видя застаналия до релинга Том, подпрян на патерицата, която му бе направил един от дърводелците.
— Как ми се иска да дойда и аз, татко — почти проплака момчето. — Иде ми да го отрежа тоя крак. — Удари с патерица по палубата, обзет от неудържима ярост. Доктор Рейнолдс бе установил, че макар костта да не е счупена, Том няма да може да разчита на тоя крак поне няколко седмици.
— Бихме се възползвали от силната ти десница, Том — отвърна Хал. Вече му бе простил неподчинението, което изложи и тримата на голяма опасност.
— Ще се опиташ ли да намериш Дори?
— Много добре знаеш, че ще нападнем само закотвените в залива съдове. След случилото се оная нощ, Ал Ауф знае че сме наоколо и хората му ще бъдат нащрек. Лишени от предимството на изненадата, нямаме никакви шансове да превземем цитаделата с толкова малко хора.
— Ще се побъркам от притеснение, като си помисля какво могат да му сторят тия свини.
— Аз също, но след като превземем или изгорим всички плавателни съдове в залива, Ал Ауф ще остане пленник на острова. Той няма да може да отвлече Дориан другаде. И когато капитан Андерсън пристигне с „Йомен“, ще разполагаме с достатъчно сили, за да атакуваме форта. До тогава ще трябва да проявим търпение.
— Моля се Богу, „Йомен“ да пристигне час по-скоро.
— Да, момко, моли се! От молитва глава не боли. А междувременно, ние ще подсилим молитвите ти с малко желязо и барут — отвърна Хал и скочи в чакащия го катер.
Отблъснаха се от борда на „Серафим“ и Хал поведе флотилията с първия катер. Големият Дениъл командваше втория, а Алф Уилсън отговаряше за двете по-малки лодки. Зад гърба им остана „Серафим“, който с намалени платна оставаше да ги чака, обърнат срещу вятъра.
Веслата се въртяха около омотани с парцали ключове, а на хората бе строго наредено да пазят пълна тишина, докато се промъкват към острова. Хал се водеше по компаса, като често спираше, за да чуе прибоя. Той все повече се усилваше и в един момент морякът от носа посочи напред. Хал скочи на кърмата и забеляза светлите точки на лагерни огньове, разположени в подножието на крепостта. Веднага разбра, че течението ги е отнесло малко на юг и промени курса, за да мине през прохода в рифа и да навлезе в залива.
Имаше усещането, че възбудата в лодката може да се пипне с ръка. За всеки морски боец, отвличането на кораб от охранявано пристанище е задача, заредена с особено обаяние. Това бъркане в устата на лъва беше чисто английски специалитет, нововъведение, изобретено от хора като Дрейк 65 , Фробишър 66 и Хокинс 67 .
Хората, с които разполагаше Хал, можеха да изведат от пристанището не повече от два кораба. С Аболи внимателно бяха изучили всички закотвени в залива съдове и макар че беше нощ, луната му осигури достатъчно светлина, за да направи избора си. Преди всичко, разбира се — „Минотавър“. Макар и страшно занемарен от корсарите и жестоко пострадал след срещата си със „Серафим“, той пак си оставаше добре оборудван кораб с голяма стойност. Според сметките на Хал, веднъж швартован на лондонския кей, той би струвал десет хиляди лири стерлинги. Нямаше как да разбере, каква част от товара е все още в трюма, но би могла да се окаже съществена.
65
Дрейк — Сър Френсис (1540?-1596). Английски мореплавател и корсар, първият англичанин обиколил земното кълбо.
66
Фробишър — Сър Мартин (1535?-1594). Английски мореплавател.
67
Хокинс — Сър Джон (1532?-1595). Английски адмирал.
Вторият избран кораб беше холандски, явно отвлечен от конвой на холандската Източноиндийска компания. Представляваше съд с тумбест корпус, построен по ротердамски образец и с товароподемност като на „Минотавър“. Ако успее да изведе двата кораба от залива, това би означавало двадесет хиляди лири за една нощ работа.
Надвеси се напред от мястото си при руля и прошепна на най-близкия до него моряк:
— По двадесет лири на човек чакат там в залива, ако успеем. Предай нататък! — Свирепа усмивка разцъфна на моряшкото лице, когато се обърна да предаде новината.
Нищо не е в състояние да повдигне така високо бойния дух на един английски моряк, както звъна на златото, помисли си Хал с усмивка. Срам и позор, че не може да задигне и останалите кораби. Още два големи кораба плюс дузина джонки от най-различен размер и форма биха надули доста кесията, но ще трябва да се задоволи с мириса от жертвените им клади.
Когато наближиха устието на канала, останалите лодки се наредиха зад него в колона, за да го последват. На това място цялата експедиция можеше да погине, преди да е започнала. Разчиташе единствено на бащината си акуратност при съставянето на картата и на собственото си моряшко умение.