Неоспоримо доказателство
Шрифт:
В интерес на истината, Харди не беше много сигурен в това. Онова обаче, в което беше сигурен, бе, че ако Анди Фаулър се отнасяше към Мей по начина, по който действията му — независимо от думите — показваха, той разполагаше със солиден мотив да убие Оуен Неш. Въпреки че имаше факти за установяване и беше по-добре да се започне именно оттам.
— Да разбирам ли тогава, че никога не си се качвал на „Елоиз“?
— Това е все едно да ме попиташ дали съм го убил.
Харди отвърна, че може би е така.
— Какъв смисъл има да говорим за това, Диз? Пледирахме „невинен“. Всички обвиняеми на света казват на адвокатите си, че не са го направили, дай да не мътим излишно водата, става ли? Въпросът е дали разполагат с доказателства, които да ме свързват с яхтата. Бих казал, че не могат да разполагат. Такива просто не съществуват.
— Ами собственото ми душевно спокойствие, Анди? Ако за мен е важно каузата ми да е справедлива? — Харди се ухили, осъзнавайки, че звучи надуто, но за него наистина беше важно.
— Твоята кауза, адвокате, е да ме отървеш.
— Е, можеш поне да уважиш чувствата ми — отвърна Харди. — Кажи ми веднъж завинаги. Ти ли уби Оуен Неш или не?
Фаулър поклати глава.
— Не — заяви той.
— Харди — адвокат — каза Глицки. — Как можеш да го направиш?
— Пулиъс казва, че не мога.
Бяха в „Лу“, където специалитетът за обяд бяха лютиво кисели агнешки ребърца с кускус. Харди осведомяваше Ейб относно виждането на Пулиъс за конфликта на интереси.
— Може и да е права, Диз, въпреки че не съм особено очарован от нея тази седмица.
Ейб разбираше, че каквото и разследване да се бе провело, беше станало зад гърба му. Елементарното уважение изискваше поне да бъде информиран за направените разкрития. Но Пулиъс го бе заобиколила и Глицки беше бесен. Той отчупи края на ребърцето и започна да го гризе замислено.
— Мислиш ли, че го е направил?
Харди си пийна малко вода. Беше престанал да яде, защото дъвченето му причиняваше болка.
— Бих искал да видя с какво разполагат.
— Не отрича ли?
Харди махна с ръка.
— О, отрече. До известна степен.
— До известна степен ли? Направи ми една услуга — помоли Ейб — ако разбереш, че го е направил, не го измъквай.
Харди размаха лютиво-киселото ребро. Освен това мазно и изстинало.
— Знаеш ли защо кучетата си лижат сами топките, Ейб?
— Защо?
— Защото могат.
Ейб поклати глава.
— Щом искаш да си като кучетата, прав ти път.
— Просто казвам, че това е професионалният подход — Харди се опита да повдигне рамене, но отново го заболя. — Заради твоето душевно спокойствие и заради моето собствено, няма да поема защитата, ако съществуват изобличаващи доказателства. Именно това ме тревожи. Сигурно имат нещо. Това не е просто административна вендета — съдят
Глицки осмука агнешкия кокал.
— И аз това открих. Но явно някой друг е открил нещо друго.
Харди вдигна ръце към лицето си, плъзна пръсти встрани и разтри слепоочията си. Знаеше, че ако Анди Фаулър му бе казал, че той е убил Оуен Неш, съвестта му нямаше да му позволи да поеме делото, дори и за да натрие носовете на Пулиъс и Лок, дори и разследването да не беше съвсем наред.
Но, както Глицки каза, явно бяха открили нещо важно, уличаващо Анди.
Което не означаваше, че е виновен. Той твърдеше, че не е. Което не означаваше, че не е. Добре, нали затова си имаше процес и съдебни заседатели.
От „Лу“ се бе върнал обратно при колата си, но после реши, че с главоболие или не, има още работа да върши. Стигна до сградата, където се помещаваше „Кроникъл“ към един и се опъна на скърцащото черно кожено канапе до бюрото на Джеф Елиът. Никой не го закачи в продължение на почти два часа. Елиът го разтърси, за да се събуди.
— Какво ти се е случило? — попита той.
— Задължен си ми — отвърна Харди. Той описа на Джеф как бе загубил работата си, недоразумението със съдия Фаулър и Джейн, всички останали действителни и въображаеми последствия, които можа да измисли и да припише на материала на Джеф за гаранцията на Мей Шин, като накрая стигна и до снощното напиване и боя, който беше изял.
В основни линии, Харди каза на Джеф, че неговата статия бе съсипала живота му през последните три или четири месеца.
— Добре — отвърна Елиът, — значи съм ти задължен. Съжалявам за проблемите ти, но в статията изобщо не се споменаваше името ти.
Не си заслужаваше да спори затова. Харди подкара направо.
— Може да имам нужда от известна помощ в разследването за в бъдеще.
Джеф се наведе напред от бюрото си и тихо отвърна:
— Работя тук. Не мога да правя подобно нещо.
— След като аз мога да ти снасям информация, защо и ти да не можеш? Плюс, намериш ли нещо за мен, ти пък получаваш материала. Има нещо гнило. Вероятно мога да ти посоча следа, която си пропуснал и която да е от полза и за двама ни.
— Трябва да пазя източниците си — отвърна Джеф.
— Естествено.
Джеф още размишляваше по въпроса, но Харди беше уверен, че го е спечелил. Чудесен обрат, помисли си той — обикновено информаторът отиваше при репортера. Сега той — ако се наложеше — щеше да си има частен детектив с идеално прикритие. Хареса му мисълта Пулиъс да снася на Джеф, който на свой ред да го държи в течение.