Неоспоримо доказателство
Шрифт:
57
— Знаеш ли какво е правила Мей през цялата седмица? — попита Харди Фримън.
— Разбира се.
Харди и Фримън разговаряха в коридора. И двамата не бяха в настроение да обядват цял час в „Лу“, точно преди Фримън да свидетелства за Пулиъс, така че Харди се възползва от камуфлажа, който им предоставяше празният коридор.
— Спомняш ли си да е ходила до „Елоиз“?
Фримън изглеждаше така, сякаш бе спал с дрехите, с които беше дошъл в моргата снощи.
— Да. Не особено умен ход.
— Казала ли ти е защо го е направила?
— Няма да ме питат затова. Пулиъс
Харди не желаеше да го притиска, но нямаше намерение и да се отказва.
— Мен ме интересува, а не Пулиъс. Искам да знам за Мей Шин — отвърна той.
— Добре, но не съм сигурен какво значение има кога, дали или защо Мей Шин е ходила до „Елоиз“. Ще ти кажа какво ми каза тя, става ли? — Очите му огледаха коридора, вероятно търсеше представители на отбора на обвинението, после се обърна отново към Харди. — Прочела, че я свързват с Неш, в „Кроникъл“ в четвъртък сутринта — първия ден, в който се спекулираше, че мистериозната ръка може да е била на Неш. Страхувала се, че ще открият нещо, което да я свърже с него — оправдан страх, както се оказа. Знаела, че пистолетът й е на „Елоиз“ и решила да отиде и да го вземе — преди нещата да са се напекли. Но когато отишла там, било посред бял ден и си дала сметка, че ще я познаят, дори по-лошо, че някак си ще я свържат с онова, което се е случило. Така че решила да се върне по-късно, когато било тъмно и нямало никого, но дотогава полицията вече била отцепила района.
Харди стоеше с кръстосани ръце, прецеждаше, обмисляше.
— Откъде е знаела, че ще може да се качи? Имала ли е ключ?
— Добър въпрос. — Сякаш Фримън, премислил сам всичко веднъж, проверяваше съобразителността на Харди. — Не. Не е имала ключ. Това било другото нещо, което я възпряло. Освен, че щели да я познаят.
— Предполагаме, че всичко, което ти е казала, е вярно, нали така?
— Аз й вярвах. Има две неща. Първо, не било необичайно за Оуен да забрави да заключи. И второ, ако е бил убит на борда — както всъщност е станало, — вероятно убиецът не е имал ключ или е бил забравил да заключи. Мей си помислила, че е твърде вероятно.
Повече от това, реши Харди, беше точно така. „Елоиз“ не беше заключена в сряда вечерта, когато той се качи на нея.
— Добре — каза Харди, — въпросът ми е следния. Казвала ли ти е Мей, че е идвала още веднъж в четвъртък рано сутринта?
— Не. Защо ще го прави?
— По същите причини.
— Добре, но тогава защо ще трябва да се връща отново?
— Не знам.
Фримън направи няколко крачки. Спомни си нещо друго.
— Колко рано? Цялата седмица не била на себе си. Когато най-накрая успявала да заспи, понякога спяла до обяд.
Харди поклати глава.
— Не, било е преди обяд. Точно, когато сутрешният пазач е идвал на работа. Да кажем, седем и половина.
— Казва, че е видял някого ли?
— Повече от това, твърди, че е видял Мей.
— На „Елоиз“ ли?
— Не, да се отдалечава.
— Отблизо ли я е видял? Сигурен ли е, че е била тя?
— Нито едното, нито другото — докато го произнасяше, Харди осъзна какво означава това.
Фримън продължи.
— Добре, да отговоря на първоначалния ти въпрос. Мей ми каза, че ходила веднъж до „Елоиз“, в четвъртък следобед, да види дали
На Харди му хрумна нещо.
— Може би е знаела, че отпечатъците на Фаулър са били върху него и е отишла, за да го предпази.
Фаулър нетърпеливо поклати глава.
— Не е предпазвала Фаулър. Той повече не е значел нищо за нея, колкото и да му е неприятно да го чуе… На твое място не бих изтъквал подобно нещо на кръстосания разпит. Намерил си нещо, нали?
— И да съм, не знам какво е. Вчера, когато не вярвах на Мей, всичко изглеждаше наред. Днес… — Харди повдигна рамене. — Не знам. Лодката се наклони, аз погледнах нещата под друг ъгъл и сега част от парчетата не пасват. Опитвам се да реша кой е правилният ъгъл.
— Правилният ъгъл е онзи, който ти помага да измъкнеш клиента си.
— Че Мей не е лъгала?
Но за Фримън това вече не подлежеше на съмнение. Той се премести по-близо до Харди.
— Във всеки случай, надявам се, че си си написал единайсет — осемнайсет?
Говореше за параграф 1118.1 от Калифорнийския наказателен кодекс, иск за налагане на оправдателна присъда, чрез който съдията налагаше на съдебните заседатели да обявят подсъдимия за невинен. Наистина, този параграф почти автоматично се внасяше от адвокатите на защитата, след като обвинението приключеше със свидетелите при всяко едно дело и особено в дела като това, в които доказателствата се смятаха за недостатъчни, за да подкрепят обвинението. Също толкова автоматично, искът почти винаги се отхвърляше, но Фримън му даваше да разбере, че в този случай смята, че имаше шанс.
Харди каза, че е подготвил иска, но не възлага прекалено големи надежди.
Явно и Фримън не възлагаше.
— Чоморо няма опита. Това е първия му голям процес, трябва да го остави на съдебните заседатели — като каза това, той вдигна ръцете си с дланите нагоре. — Но правото е чудно нещо и човек никога не знае.
Харди разполагаше с още двайсет минути, преди заседанието да се открие наново. Той се качи горе до четвъртия етаж, откри Глицки сам в отдела да хруска проклетия си лед, и да чете прегърбен над бюрото си. Сержантът вдигна глава.
— Не беше прав — каза му Ейб.
Харди дръпна един стол срещу бюрото му.
— Слушам те.
— Нямало е никакво палто — Глицки бутна папката, която четеше, към Харди. — Провери сам. Ако някой дойде, докато гледаш, прояви съобразителност, разбрано? Този лист тук — сложи пръст отгоре той — е описът на спалнята на „Елоиз“. До лентите в писалището, Диз, всичко е налице. Този другият е списъкът, който Струлър е взел от Мей, с всичките нейни неща. Онова, което е искала да й се върне в замяна на показанията.
— Защо просто не са й пратили призовка?
Глицки схруска малко лед, преглътна.
— Предполагам, смятали са, че това ще я направи по-сговорчива — той поклати глава. — И знаеш ли какво?
Харди преглеждаше списъка.
— Какво? — каза той разсеяно.
— Такива неща стават непрекъснато. Някой съди Града и решава, че може да се сдобие с допълнително кожено палто или нещо друго, което не влиза в сметките. Написва го в списъка, казва, че е било откраднато, и готово. Но — Ейб отново чукна по листа — изненада. Нямало го е. Именно затова правим описи още първия ден.