Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Затова трябваше да запомни въпросите. Непрекъснато му прехвърчаха през главата и той започна да си прави списък, докато се опитваше да чете стенограмите от вчера и онзи ден, които сега му се струваха не като отпреди два дни, а като отпреди два месеца. След всичко, което се бе случило, откакто бяха давали показания, едвам си спомняше Том Уодъл и Хосе Очорио, още по-малко пък какво бяха казали, или защо можеше да има някаква връзка.
В жълтия бележник беше записано: „Неш плащал ли е на Мей? Документи?“ На следващия ред, думите: „По-конкретни промени в О. Н.? В какъв смисъл се е променил?“ После: „Скъсали
Идеята, че Мей може да е казвала истината през цялото време, хвърляше съвсем различна светлина върху всичко, което се беше случило. Харди отвори нов бележник, като възнамеряваше да започне с предположението, че Мей и Оуен наистина са се обичали. Щеше да прегледа първите си папки — онези, които бе преснимал толкова отдавна — през съботата и неделята и щеше да проучи всяка нейна думичка.
Той си записа нещо в бележника за Мей, после се захвана отново със стенограмите. Трябваше да се връща назад, за да види кого разпитваха, Том или Хосе. Напомни си — Том беше следобедното момче, онова, с което се бе запознал първия ден. Сграбчи по-старата папка, отвори я на разпитите на Глицки и на двамата, като възнамеряваше да започне отначало, да си припомни фактите. Отново.
Не беше спал от двайсет часа. Сега четеше за това, как Хосе бил видял Мей Шин да си тръгва от яхтата в четвъртък, но Хосе беше сутрешния пазач, така че не можеше да е видял Мей в четвъртък сутринта, трябва да е било сряда, което нямаше смисъл, защото Мей беше казала, че е ходила до яхтата в четвъртък, така че Харди — бързо — се върна на бележника с въпросите към Мей.
Погледна обратно. О, явно беше Том, в края на краищата. Една от папките беше отворена на Том.
Франи беше права — не можеш да работиш, ако не си в състояние да разсъждаваш, а мозъкът на Харди току-що бе изключил. Достатъчно. Не можеше да следи мисълта си.
56
Както му се стори само няколко секунди, след като си беше легнал, телефонът щеше да му проглуши ушите и вече се съмваше.
— Събудих ли те? — попита бодро Глицки.
Харди погледна часовника: шест и десет.
— Не — отвърна той. — Точно си сортирах чорапите.
— Хората, които наистина работят, стават по това време — заяви Глицки. — Освен това, помислих си, че може да си висял долу, за да разбереш заключението на Страут.
— Заключението на Страут беше, че Мей Шин се е самоубила — разказа на Ейб за снощи и част от разговора си с Фримън. Франи влезе с чаша горещо кафе и Харди, като продължаваше да говори, се изправи и седна на леглото. — Така че Фримън казва, че наистина са възнамерявали да се женят — заключи той. — Това как ти се струва?
Глицки замълча за миг.
— Неш носеше пръстена, нали?
— На пръста си.
— И не го е носел, когато Фарис за последно го е видял?
— Ако Фарис не лъже — Харди продължи, като сподели няколко от несъответствията, на които се бе натъкнал през последните дванайсет часа. — Е, какво ще кажеш?
— Заслужава си човек да се замисли — отвърна Ейб, — особено, ако си сигурен, че Фарис лъже.
Харди, напълно буден, опитваше от кафето си.
— Вече не съм сигурен в нищо, Ейб. Първо, не съм сигурен, че Мей е била влюбена в Оуен или обратното. Склонен съм да се замисля върху
— Най` си падам по догадките.
— Да, забавни са — но Харди все още го занимаваше предишния проблем. — Предполагам, че единственото, в което съм сигурен, е, че ако Мей не е лъгала, тогава имам доста неща, върху които да се позамисля през празниците.
— Е, ти си знаеш — каза Глицки. — Имам си и друга работа, но винаги съм на разположение.
Предложението не беше за изпускане. Но и Ейб си имаше своите съображения. Както бе станало с Харди преди няколко месеца, когато Пулиъс му бе отнела делото, това разследване не му даваше мира.
Харди се замисли за миг. Трябваше да има нещо, до което Ейб — полицията — имаше достъп, а той не.
— Можеш да намериш кой е взел палтото — сети се той. — Искам да кажа, може да са откраднали и още нещо. Някое от твоите момчета.
Не последва отговор.
— Хей, Ейб, тук ли си?
— Разбира се. Помислих, че говориш на Франи.
— Не, Ейб, на теб говорех.
— На мен ли ми говореше за някакво палто?
Харди разбра, че Ейб не знае нищо и го осведоми. Глицки можеше да провери списъка на иззетите вещи от „Елоиз“, да открие служителя от отдела, който бе откраднал палтото на Мей, да окаже малко натиск, да открие дали някое друго доказателство не е било укрито.
— Диз — каза Ейб, — нашите момчета не крадат от местопрестъплението. Искам да кажа, ако го направят, това ще стигне чак до министерство на вътрешните работи. Но те не го правят.
Харди отпи от кафето си.
— Просто може да се провери. Да се види дали нещо няма да изскочи. Разбира се, никога не бих те молил за такова нещо, но би могъл да поговориш неофициално с момчетата, които са били там.
— Да взема описа на вещите, които са били на „Елоиз“ ли?
— Точно така.
— Не мога да го направя.
— Знам — отвърна Харди. — И както казах, никога не бих те помолил за такова нещо.
Харди потърси Фарис в дома му и попадна на телефонния му секретар. В кабинета му отговори друг телефонен секретар и той остави съобщение, като чу няколко пиукания, докато го правеше. Много идейно, помисли си той. Да се записва записаното на телефонния секретар. Тавтология.
Почувства се като телефонистка. Веднага, щом приключи със съобщението в „Оуен Индъстрис“ — Фарис да му се обади у дома и да остави номер, на който може да се свърже с него, телефонът иззвъня отново.
— Централна поща — обади се той.
— Какво ще правим с дрехите му? — Беше Джейн. Каза на Харди, че взели костюма на баща й за лабораторни изследвания и какво щял да облече днес в съда? Харди й отвърна да се отбие до къщата на баща си, да му вземе прилични дрехи и да го чака в Палатата в осем и половина, щяло да има достатъчно време да се преоблече и да се опитат да решат как ще процедират днес с — както си представяше — най-враждебно настроените съдебни заседатели досега в историята на юриспруденцията, ядосани, че самите те са били „арестувани“. След като статията на Джеф Елиът се бе появила в сутрешния брой, заедно с останалата част от света и Джейн със сигурност вече знаеше, че баща й не е убил Мей.