Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Били задържали повечето от ценностите й от „Елоиз“ и й подхвърляли това-онова, като главното явно било, че ако дадяла свидетелски показания, което в основата си било една формалност, щяла да може да си получи нещата обратно. Били я затрупали с писма. Просто не исках да бъде замесвана, подвеждана. Каза ми, че нямала какво да каже против мен — тя, разбира се, знаела, че не съм убил Оуен Неш, така че какъв можел да е проблемът? Но сега вече им била обещала… — той поклати глава. — Затова й обясних как ще изглежда връзката, че съм знаел, че пистолетът
Таксито пристигна пред ресторанта и те се настаниха в едно сепаре с пердета. Блюдата започнаха да пристигат — свинско бао, супа от перки на акула, задушено в гърне. Харди не опита нито едно от тях. Най-накрая трябваше да каже нещо.
— Много добре знаеш, Анди, че ако Пулиъс разбере, че си се опитал да повлияеш на показанията на Мей и всичко това излезе наяве, ще изглеждаш дори по-лошо от сега.
Анди остана невъзмутим.
— Двамата с Мей добре си поговорихме. Тя разбра. Защо трябва да излиза наяве?
— По-уместният въпрос е защо смяташ, че можеш да го задържиш под ключ?
Фаулър загреба с лъжицата си малко супа и каза на дъщеря си:
— Този човек е прекалено песимистичен — после се обърна към Харди: — Слушай, Диз, тя е добра жена, не ме интересува миналото й. Познавам я… не е тръгнала да ме наказва. Обратното, много зле е настроена към прокуратурата — той продължи да пъха в устата си парченца храна. — Това ми отвори очите. Когато бях зад съдийската банка, харесваше ми да вярвам, че сме не само ефективен екип, но и че съществуват някакви установени правила. Различавахме се във вижданията си относно благопристойността на онова, което аз смятах за подмамване и поради това не бях един от любимците на прокуратурата, но всъщност хората в съдебната система представляваха едно цяло. Откривам, че принципно приетите правила не се прилагат, поне не в това дело. Подвели са Мей за целта на нейните показания, а са били и доста немарливи.
Харди попита какво са направили.
— Човек би си помислил, че поне ще проверят по опис иззетите вещи, след като ще ги разменят за сътрудничеството й, за да са сигурни, че са й върнали всичко. Но явно някой от полицията е откраднал най-важното за нея. Така че дори и без моята намеса, тя изобщо нямаше намерение да им помага повече.
— Тя вече е дала показания, Анди. Прочетох ги в писмен вид тази сутрин.
Фаулър повдигна рамене.
— Няма да каже същите неща, когато свидетелства в съда…
— Ще лъжесвидетелства, за да ти помогне?
Фаулър отпи от чая си.
— Ще каже, че са я били заставили при разпита, което в интерес на истината е точно така и че под клетва просто не може да си спомни…
Харди облегна глава на дланта си.
— Господи, помогни ми.
— Какво са й откраднали? — Джейн държеше на подробностите.
— Любимото й палто — отвърна Фаулър, като лицето му се изопна… — Неш й го бил подарил. Каза, че било като произведение на изкуството, дълго, с шлейф. Бил й го донесъл от Япония. Забележителен дизайн, цветове…
Харди трябваше да се върне към деловата
— И какво ще каже, когато я призоват?
— Диз, успокой се, напълно разбираемо е. Помисли само. Те и без това знаят, че тя е враждебно настроен свидетел. Съди града, за Бога. Няма да настояват.
Харди изобщо не беше сигурен в това, но вече бе късно да се спори — стореното, сторено. Ако сценарият на Фаулър се изпълнеше — едно огромно „ако“, — вероятно щеше да помогне на каузата му. Но при какъв риск!
— Е, а сега какво? Ако ще започваш да се виждаш с нея отново, направи ми една услуга, изчакай поне докато свърши процеса.
— Дори не сме говорили за това.
— Как се държа с теб? — попита Харди.
Фаулър изглеждаше нещастен.
— Е, да ти кажа истината, не беше много сърдечно, но беше хубаво, че я видях, въпреки че изглежда старите чувства ги няма, откъм нейна страна. Сякаш цялата история я е сломила. Всичко, каза тя, се било объркало, така че нищо чудно, че били откраднали палтото й, били я излъгали… Остави ме с впечатлението, че… че смята, че да продължава да живее, е загуба на време. Цялата работа около показанията нямала особено значение, но ако съм смятал, че може да ми помогне, щяла да опита.
— Може би отново търси нещо — каза Джейн. — Може би, когато всичко свърши…
Съдията кимна.
— Предполагам, че и аз на това се надявам. Затова и закъснях — обясни той, като се извърна към Харди. — Просто не можех да я оставя така, толкова отчаяна. Аз… само си говорихме. Опитах се да я убедя, особено, след като има вероятност да успее да си получи парите, че има бъдеще.
Харди се пресегна през него и дръпна завесата, като даде знак за сметката.
— По-добре да се връщаме — предложи той.
Харди реши, че пред този следобед, прокопаването на канал изглеждаше като разходка в парка.
В подкрепа на теорията си за „осъзнатата вина“, Пулиъс призова поредица от свидетели — включително двама съдии от Върховния съд, няколко обществени дейци, председателя на градския съвет и собствения секретар на Фаулър — и всички те свидетелстваха, че Анди Фаулър им бил казал, след като процесът срещу Мей Шин бил прекратен, но преди да бъде възбудено делото срещу самия него, че за пръв път научил за Оуен Неш — освен дето бил чел за него из вестниците от време на време — след смъртта му. Беше казал на почти всички, че е нямал представа, че Неш се вижда с Мей Шин.
Единственият, който Харди сметна за удачно да подложи на кръстосан разпит, беше Пат Шийлдс, побелелият президент на „Олимпик Клъб“, който бе подхвърлил, че Анди Фаулър и Оуен Неш, като членове на клуба, може и да са се познавали.
Харди беше прошепнал на Фаулър:
— Моля те, кажи ми, че никога не си се срещал с Оуен Неш.
Фаулър каза, че не е и Харди, като се надяваше този път да не го е излъгал, се изправи.
— Г-н Шийлдс — започна той, — от колко време г-н Фаулър е член на „Олимпик Клъб“?