Неоспоримо доказателство

Лескроарт Джон

— Колата ми е навън на паркинга. Какво ще кажеш да ми се е спукала гума и да са я оправили?

Харди понякога се чудеше дали причината, поради която мразеше да лъже, не беше, че веднъж започнеш ли, става толкова трудно да запомниш какво точно си казал. Беше ли споменал пред Чоморо, че е амбреажа? Или просто бе казал, че му се е развалила колата? Знаеше, че трябва да е възможно най-простото. Вероятно го беше казал просто.

— Добре, гума да е. Господи, Анди, къде беше, по дяволите?

Фаулър придоби смутено изражение.

— У Мей —

отвърна той. — Най-накрая отидох да видя Мей.

Преди Харди да успее да каже нещо, приставът призова за тишина. Съдебните заседатели въобще не бяха напускали местата си. Беше точно десет часа.

Харди не се надяваше да извлече кой знае каква полза от Търкъл. Частният детектив беше облечен с поло и светлозелено спортно сако. След като се закле, той отново се настани удобно на свидетелското място и се обърна към съдебните заседатели.

Харди го остави да поиграе малко, губеше време, като се преструваше, че чете бележките си на банката, после се отправи към средата на залата.

— Г-н Търкъл — започна той, — когато г-н Фаулър за пръв път ви се обади през февруари, как ви прозвуча?

— Протестирам. Заключение.

— Приема се.

Харди опита отново.

— Можете ли да си спомните нещо конкретно от разговора, който водихте?

Търкъл още беше хвърлил око на Пулиъс, но някак си явно го бе настроила против себе си, като го бе притиснала вчера — частният детектив мразеше скалъпените показания — особено, след като насила беше принуден да ги даде. И сега бе отдал цялото си внимание на Харди.

— Ами, съдията рече: „Здрасти, Ем“, попита ме дали съм зает и аз казах: „Да, малко“, както отговарям винаги — той се усмихна на съдебните заседатели. — Тайната на занаята.

Пулиъс се обади.

— Ваша светлост…

Чоморо се наведе.

— Просто отговаряйте на въпросите.

— Разбира се, ваша светлост, както правех и вчера.

Чоморо, без да разбере намека, кимна.

— Точно така.

Харди си помисли, че му е излязъл късмета… свидетел на обвинението беше решил, че може да е в състояние да направи нещо за защитата. Да си застрахова задника и от двете страни.

— Продължавайте — каза той.

— Добре, тогава съдията каза…

Чоморо го прекъсна.

— Г-н Търкъл, моля обръщайте се към г-н Фаулър или с „г-н Фаулър“ или с „обвиняемия“.

Търкъл се съгласи.

— Разбира се, ваша светлост. Съжалявам още веднъж.

— Да започнем отново — изкашля се Харди. — От колко време познавате обвиняемия?

— Ваша светлост? Връзка?

Сега Харди погледна към съдебните заседатели.

— Ваша светлост, бих искал на г-н Търкъл да му бъде предоставена възможността да свидетелства по време на този кръстосан разпит. Отношенията му с обвиняемия имат връзка към делото, ако искаме да разберем контекста на думите, използвани в разговора им.

Това, разбира се, се отнасяше пряко към вчерашните показания затова, че Анди казал, че наистина ще убие Неш. Но Харди започваше да си мисли,

че ако успееше да накара Пулиъс да тича, тя сама щеше да си подложи крак. Чоморо отхвърли протеста й и Търкъл започна да отговаря.

— Около четири години, познавам г-н Фаулър от четири години.

— Какви бяха отношенията ви?

— Главно професионални. Показания, като тези. Но се разбирахме много добре. Играхме голф заедно няколко пъти — Търкъл отново погледна към съдебните заседатели, като поясни: — Видя ме веднъж облечен с това сако в съда и реши, че съм спечелил „Мастърс“.

Този път Чоморо не каза нищо. Добре. Харди се извърна. Фаулър се усмихна, някои от заседателите сигурно щяха да го забележат.

— Добре, значи… познанството ви е било по-скоро професионално, отколкото приятелско?

— Протестирам, ваша светлост, подвеждане на свидетел.

— Позволено е да се прави при кръстосан разпит, г-це Пулиъс. Протестът се отхвърля.

Харди си пое въздух и го задържа. Ето го този ексцентрик на свидетелското място, явно харесван от съдебните заседатели и поради някаква причина, раздразнен от прокурора.

— Един момент, ваша светлост.

Харди се върна до банката си и се престори, че чете някакви бележки. Всъщност, не съществуваха никакви показания на Търкъл, които да смяташе, че могат да помогнат на каузата му. Голите факти бяха достатъчно уличаващи — Анди го бе наел да открие защо Мей го е напуснала, после Търкъл беше разбрал и му бе съобщил за Оуен Неш. А човек не получава информация заради самата информация. Когато веднъж се сдобиеш с нея, най-малкото съществува изкушение да предприемеш нещо… Не, помисли си той, прекалено беше да се иска от някой да повярва, че Анди го е направил, за да разбере единствено кой е съперникът му и защо изобщо му бе да го прави, след като не възнамеряваше да предприеме нещо…

Въпреки че, в този момент, Търкъл някак си беше накарал Харди да почувства — а вероятно и съдебните заседатели, — че Анди е свестен човек и че изправените срещу него хора бяха дребнави бюрократи, а може би дори и по-лоши. Да оставеше нещата дотук. Той се извърна и каза от банката на защитата.

— Нямам повече въпроси към този свидетел.

Оказа се, че предпочетоха китайската кухня. Анди каза, че той черпи — както винаги. Харди, Джейн и баща й хванаха едно такси пред Съдебната палата и отидоха до Грант стрийт, центъра на Чайнатаун на около осем минути път с кола.

През целия път Харди седеше мълчаливо. Не знаеше още колко дълго ще може да издържи. Словоохотливият, очарователен Анди Фаулър, неговият клиент, го съсипваше.

— Трябваше да я видя — казваше той. — Бях сигурен, че ще се съгласи да ми каже защо е решила да свидетелства срещу мен.

— И какво ти каза?

Всички отговори бяха готови.

— Знаеш как могат да те принудят — обясни той с гласа на разума. — Не си дала сметка какво правела прокуратурата.

— Какво правела? — попита Джейн.