Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Бих казал, от цяла вечност. Със сигурност по-отдавна от мен самия. Той е второ поколение член.
— А г-н Неш?
— Вербувахме го от години. Полека, разбира се, но… във всеки случай се присъедини преди около година.
— Значи е бил член на клуба колко време?
— Няколко месеца.
— Няколко месеца. Той е починал през юни, а се е присъединил кога — ноември или декември?
— Да, мисля, че там някъде.
— И всеки ден ли посещаваше клуба?
— Ами, помещаваме се на две места, както знаете, в центъра и игрището за голф, така че не бих могъл да говоря за двете.
— Шест пъти?
Шийлдс повдигна рамене.
— Да кажем между пет и десет. Не съм ги броил — той се усмихна вежливо. — Не водим сметка за членовете.
Харди също възприе приятелско отношение.
— Разбира се, че не. Когато г-н Неш идваше в центъра, за обяд, за вечеря ли идваше, за да потренира или какво?
— Бих казал, че главно за обяд, въпреки че това е просто впечатление.
— Добре. Нека да ви задам един въпрос. Някога виждали ли сте г-н Неш да обядва с г-н Фаулър?
— Не.
— Спомняте ли си някога да сте виждали г-н Неш и г-н Фаулър да обядват в клуба по едно и също време?
— Не, не съвсем.
— Не съвсем? Искате да кажете, че може и да сте ги виждали, но не си спомняте? Просто имате впечатление?
— Не… искам да кажа, не съм ги виждал заедно или по едно и също време — той погледна към съдебните заседатели, показваше признаци на изнервяне. — Просто така го казах.
— Разбира се. Ами що се отнася до спорта? Скуош? Голф? Доколкото ви е известно, г-н Неш играл ли е някога някои от тези спортове с г-н Фаулър?
— Доколкото ми е известно, не.
— Е, не е ли факт, г-н Шийлдс, че обвинението ви накара да проверите бланките за резервации, както за игрището за голф на брега, така и за кортовете в центъра — за тенис и скуош, — за да видите дали г-н Неш и г-н Фаулър не са си резервирали време заедно?
Шийлдс се намръщи. Явно това все пак означаваше, че се държеше сметка на членовете. Дори и някой от тях да беше съден за убийство, смяташе се, че членуващите в този клуб са джентълмени и не би трябвало да се проверяват.
— Да, вярно е.
— И направихте ли го?
Той кимна.
— Да. Направих го.
— И открихте ли някъде да е отбелязано, че г-н Неш е играл някои от тези спортове с г-н Фаулър? Или дори горе-долу по едно и също време?
— Не…
— Всъщност, г-н Шийлдс, не е ли вярно, че нямате никакво доказателство, че г-н Неш и г-н Фаулър са се познавали или че изобщо са прекарвали времето си заедно?
— Да, предполагам, че е вярно.
Харди каза, че няма повече въпроси.
Разбира се, това не означаваше, че Фаулър не беше излъгал Шийлдс за това, откога е знаел за Оуен Неш. Или дали изобщо е познавал Оуен Неш. Всъщност, помисли си Харди, беше разпитвал този човек повече от половин час, но в действителност изобщо не бе поставил под съмнение същината на показанията му. Какво имаше да поставя под съмнение? Подобно на останалите свидетели този следобед, Шийлдс беше порядъчен човек, който без всякакво съмнение казваше истината, Фаулър бе човекът, обвинен в убийство, за който се знаеше, че в миналото беше лъгал. Харди можеше да хвърли прах, но се съмняваше, че е в състояние да скрие този факт от съдебните заседатели.
54
Глицки
Пулиъс стоеше на мястото, което се беше превърнало вече в обичайно за тях двамата с Харди, пред съдийската банка. Започваше да разпитва Гари Смит, партньора за голф на Анди Фаулър, член на „Олимпик Клъб“ и негов брокер. Със сигурност си бяха написали домашното — разпитът на свидетелите вървеше като по вода.
Глицки се наведе, като сложи ръка на рамото на Харди. Вдигайки поглед към него, Харди реши, че никога не е виждал лицето на сержанта толкова изопнато. Погледът му като че ли не можеше да се фокусира и Харди си спомни за случаите на психическо разстройство вследствие на тежки бойни условия, на които бе станал свидетел.
— Поискай прекъсване — прошепна той. — Трябва да поговорим веднага.
Ейб Глицки не обичаше да театралничи. Щом като казваше „веднага“, значи имаше уважителна причина. Харди кимна.
— Извинете ме — каза той, като прекъсна Пулиъс по средата на въпроса й. Тя се обърна към него, на лицето й се четеше раздразнение.
— Да, г-н Харди? — попита Чоморо.
— Ваша светлост, изникна нещо спешно. Чудя се дали съдът не може да направи малко прекъсване.
— Ваша светлост — Пулиъс пушеше — току-що започнах с този свидетел.
— Десет минути, ваша светлост.
Пулиъс отправи въпросителен поглед към Глицки.
Чоморо погледна часовника на стената.
— Ако дам десет минути сега, няма да имаме време да довършим разпита — той се обърна към съдебните заседатели и ги дари с измъчена усмивка. — Какво ще кажете да приключим заседанието за днес и да оставим г-н Смит за утре?
— Не — каза тихо Глицки на Харди. — Не им позволявай.
Харди се изправи.
— Няма да е необходимо, ваша светлост. Няколко минути са достатъчни.
Това раздразни Чоморо.
— Добре, какво да бъде, г-н Харди? Искате ли прекъсване или не? — той се обърна към Глицки. — За какво става въпрос, сержант? Желаете ли да го споделите със съда?
Глицки явно се разкъсваше. Прието беше, че ченгетата не работят за защитата, дори и да имаха лични взаимоотношения, така както те двамата с Харди. Това беше по-силно от него. Той повдигна рамене към Харди, за да каже, че му е писнало. После се обърна към Чоморо и Пулиъс.
— И с прокурора и адвоката ли?
Съдията им махна да се приближат и те се скупчиха пред издигнатата банка. Глицки все още беше пребледнял.
— Това е неофициално, ваша светлост и моля да ме извините за прекъсването, но току-що се връщам от убийство.
— Да?
Глицки си пое въздух.
— Изглежда Мей Шин е мъртва.
— Господи! — от Харди.
Пулиъс беше като посечена.
— Какво?
— И разполагаме с двама съседи — независимо един от друг, — които следят вестниците и гледат телевизия. — Глицки се обърна към Харди. — И двамата твърдят, че са видели твоя човек там тази сутрин.