Нищо друго освен истината

Лескроарт Джон

Но десетина години по-късно появата на Ребека и Винсънт бе разпалила пламъчето, което бе сияло няколко години. По-късно обаче то бе помръкнало и на Харди му се струваше, че на негово място не са останали нито светлина, нито топлина, а само пепел покрива всичко недоизгоряло. Питаше се дали под целия пласт е останало поне някакво живо въгленче и ако е така, има ли начин отново да се раздуха пламъка на живота. „Щом всичко това приключи — обеща си той, — пак ще опитам.“

— А после какво стана? — попита адвокатът.

— Каквото

се очаква в подобно положение — отвърна Рон. — Скандали, още по-бурни скандали, и пак скандали. Тя искаше да се върне към предишната си работа и двамата се карахме.

— Пак ли да танцува разсъблечена?

Рон сви рамене.

— Твърдеше, че не умеела друго. Казвах й да научи нещо, вече е майка, трябва да помисли за децата. Нима иска да израснат в подобна среда?

— А тя какво отговаряше?

— Казваше, че нищо й нямало на средата. Плащали добре и давали високи осигуровки. — Извъртя раздразнено очи. — Бил съм колеблив. Станал съм консервативен. Егоист. Изброй каквото още ти дойде наум.

— И тя тръгна ли пак на работа?

— Не веднага. Поне за известно време.

— Защо?

— Ще ми се да вярвам, че заради силната ми воля. — Изсмя се студено. — Не се предавах. Но тя наистина не можеше да си стои у дома, а аз не наемах целодневна бавачка, така че се редувахме. Голяма грешка от моя страна, както се оказа.

— Защо?

— Защото тя излезе добрата работеща майка, а аз — едва ли не безработен татко. Съдилищата предпочитат майките като опекуни, а когато бащата няма истинска работа… — сви рамене, — отпиши го.

— Значи е тръгнала на работа? — Харди искаше да знае какво се е случило.

Рон кимна.

— Някаква канцеларска работа, която, естествено, бе невероятно досадна и не се заплащаше както тя бе свикнала. Искаше да напусне, обаче аз продължавах да настоявам за истинско семейство. — Въздъхна. — Както и да е, изкарахме още две години, без аз да работя — ужасна, ужасна грешка, — но най-накрая трябваше да си потърся работа. — Погледът му помрачня. Пак се премести на самия край на дивана и стисна ръце така, че кокалчетата му побеляха. — И точно тогава тя е започнала да продава децата.

Мари и децата най-после се прибраха, което, честно казано, донесе огромно облекчение на Харди. Доверието в Рон Бомонт и неговата преливаща от идеализъм, мелодраматизъм и дори героизъм съдба се бе разраснало като тумор в душата му през последните дни. И ако той се окажеше злокачествен сега, когато вече бе започнал да го приема за доброкачествен, щеше да изглежда като непоносимо жестока шега.

Известно време обясняваха на скептично настроената Мари присъствието и ролята на Харди. Но Рон и децата — всъщност Касандра — й го представиха в изгодна светлина. Харди е на тяхна страна. Може да му се доверяват безусловно. За Касандра той бе герой. Видимо се зарадва, че го вижда отново, и то най-вече защото тъкмо тя го бе убедила да им помогне. Той й каза, че доста е напреднал. Щял да й докладва окончателно утре. На нея това й допадна.

Що се отнася до останалото, те си бяха все същите добре възпитани деца от хотела, макар Харди да изпита задоволство, когато Рон бе принуден да им нареди да спрат с разправиите чий ред е да избере филма за видеото. В крайна сметка, бяха си най-обикновени деца. Също като неговите. Това все така му носеше облекчение.

Мари — хубава, наглед самоуверена, но всъщност любезна жена, наближаваща трийсетте — си придаваше храбър вид, но тук Рон нямаше думата, особено в присъствието на непознат. Нищо че този непознат бе представен като техен спасител.

Ала след като децата отидоха да гледат телевизия, Рон и Мари разопаковаха продуктите с отработената сръчност на отдавнашна двойка. Щом свършиха, Мари отвори по една бира за всеки и каза, че ако им потрябва, ще бъде при децата.

Харди я възпря. Говореше спокойно, но тонът му не измами никого:

— Значи през почивните дни сте били тук?

Мари погледна Рон.

— Излязохме едва сега.

— А вчера? А онзи ден?

— Какво означава това? — попита Рон.

Харди вдигна длан да го възпре.

— Мари, всички ли си седяхте у дома през почивните дни?

Тя прямо отвърна на погледа му.

— Да. Рон пристигна по обяд в събота и се настанявахме. А в неделя времето беше ужасно, нали си спомняте? Останахме си вкъщи, играхме разни игри и гледахме видео.

— А в събота през нощта?

— Какво? Дали сме излизали ли? Че от къде на къде?

— Беше нощта преди Вси светии.

Тя въздъхна тежко и хвърли поглед на Рон.

— Опитахме се да ги развеселим тук, ловихме с уста окачени ябълки, оставихме ги да погледат страхотии по телевизията.

— И после Макс сънува кошмари — добави Рон. — Половината нощ не можахме да подвием крак.

Мари скръсти ръце, подразнена от кръстосания разпит на Харди.

— Рон ми каза, че утре ще може да се прибере у дома. Вече започнахме да се шегуваме по този повод. Това ли искахте да разберете?

— Да — отвърна Харди.

Мари кимна и по лицето й отново се изписа тревога. Обърна се към Рон:

— Ако ви потрябва нещо, просто ме викни.

Преди да излезе и да затвори вратата на кухнята зад себе си, каза на Харди, че й било приятно да се запознаят.

Той не й повярва докрай.

Макар да бе склонен да повярва на думите й за събота вечерта. А ако Рон е бил тук заедно с нея, значи не е стрелял навън по Фил Канета.

Но Рон се наежи от въпросите му.

— Защо е всичко това?

— За да докажа — сухо отвърна Харди, — че не си убил Брий, което е грижа на повече хора, отколкото би ти се харесало. Между другото, да притежаваш часовник „Мовадо“? Нали се сещаш — уникална изработка с малка точка на дванайсет?

На Рон му бе писнало до смърт от въпроси.