Нищо друго освен истината

Лескроарт Джон

— Разработихме стесненото предположение, условно прието както от съда, така и от Областната прокуратура, че убиецът на сержантите Грифин и Канета е причинил също и смъртта на Брой Бомонт.

— И?

— Това предположение обаче не е правно доказателство, че господин Бомонт фактически не е отговорен за последното деяние, нито пък че не е наел лице, което да извърши първото. Всяко съмнение, което може един ден да падне върху господин Бомонт, сериозно заплашва бъдещата свобода на клиентката ми. Убеден

съм, че съм в състояние да елиминирам тази опасност за няколко минути, стига съдът да бъде снизходителен.

В залата зад гърба му се възцари мъртва тишина. Брон свали очилата си и допря едната им дръжка до устните си. Най-после крадешком погледна часовника си и взе решение.

— И какво предлагате?

— Да призова още един свидетел, ваша светлост.

— Още _един?_

— Да, ваша светлост. Бих искал да призова Джим Пиърс.

40

— Това е нелепо!

Харди чу как Пиърс избухна в дъното на залата, но като се обърна, видя, че възражението идва от Джаред Райт, скочил на крака.

— Ваша светлост, господин Пиърс е разговарял с полицията и с нейни представители най-малко шест пъти. Съдействал е на цялото разследване по случая „Брий Бомонт“ и… — Излезе от скамейката си на пътеката и се запъти напред.

Брон удари с чукчето, за да го накара да замълчи.

— Господин Райт, ако господин Пиърс е съдействал до такава степен съвестно досега, едва ли ще има нещо против да го стори още веднъж.

— Това си е чист тормоз, ваша светлост.

— И защо смятате така, господин Райт?

Райт бе стигнал до перилата.

— Защото работодателят на господин Пиърс — „Калоко Ойл“ — бе дарител за предизборната кампания на госпожа Прат и поддръжник на нейната администрация. Днес станахме свидетели на враждебността между полицейското управление и тук присъстващия господин Харди, от една страна, и Областната прокуратура, от друга. Като добър гражданин господин Пиърс се отзова на своеволната, връчена в последната минута призовка на господин Харди, но е безсмислено да търпи нов разпит за тези събития. Той не е замесен. Да се подмята обратното, е в най-добрия случай безразсъдно, а в най-лошия — престъпно.

Брон го изслуша, после се взря в Пиърс, който стоеше зад адвоката си.

— Господин Пиърс, призован сте редовно и сега ви викат като свидетел. Излезте напред. Господин Райт, възражението ви е отбелязано в протокола.

— Ваша светлост… — не се предаваше Райт.

— Да, господин адвокат. Какво има пък сега?

— Ще помоля съда за разрешение да придружа клиента си на свидетелската скамейка. Той е изтърпял неколкократни полицейски разпити, без да се ползва от услугите на адвоката си, и смятам, че…

Брон вдигна ръка да го прекъсне.

— Господин Харди, имате ли възражения?

На Харди

това не му допадна, но нямаше да даде да се разбере.

— Нямам възражения, ваша светлост.

Петролният магнат се подвоуми още миг, после ядосано се изправи и пое по пътеката, мина край Харди и се запъти към свидетелското място. Райт го пресрещна до перилата и застана от едната му страна. Секретарят вдигна Библията.

— Кажете си името.

— Джим Пиърс.

— Господин Пиърс, заклевате ли се да говорите истината, цялата истина и нищо друго, освен истината и Бог да ви е помощ?

— Заклевам се.

— Моля, седнете.

— Господин Пиърс, разговаряли ли сме преди?

Приставът бе донесъл стол и Джаред Райт седна до клиента си. Не загуби време да се качи на подиума, за да възрази:

— Несъществено, ваша светлост.

Брон удари с чукчето, за да го накара да замълчи.

— Отхвърля се. Господин Пиърс?

— Сам знаете, че сме разговаряли — проговори свидетелят.

Харди излъчваше деловитост.

— Ваша светлост, бихте ли наредили на свидетеля да отговори на въпроса?

Брон така и направи, Харди повтори запитването си и Пиърс измърмори едно „Да“.

— И тогава, докато разговаряхме, вие отрекохте ли да сте имали лична връзка с Брий Бомонт?

— Не, разбира се, че не. Няколко години бях неин началник и приятел.

— Господин Пиърс, имахте ли интимна връзка с Брий Бомонт? Сексуална връзка?

Отново се обади Джаред Райт:

— Клиентът ми е отговарял на този въпрос десетки пъти, ваша светлост. Той…

Тряс!

— Господин Райт, юридическо възражение, ако обичате.

— Добре, въпросът е несъществен.

_Беше_ несъществен, но Харди вече бе извадил зайче от цилиндъра си при разпита на Бърнардин и Брон бе склонна да го остави да извади и второ.

— Отхвърля се.

Той леко се поклони.

— Благодаря ви, ваша светлост. Господин Пиърс, желаете ли да повторя въпроса си?

Този път Райт прошепна нещо в ухото на клиента си, но Пиърс не му обърна внимание.

— Не, чух го, а отговорът ми, както неизменно досега, пак е не.

— Значи не сте имали сексуална връзка с Брий Бомонт?

— Точно така.

Със скръстени на гърдите ръце и намусен поради несправедливото отношение на съда към него и клиента му, Райт се облегна на коравия стол. Харди забеляза промяната в настроението му и я прие като добър знак.

Адвокатът се извъртя и отиде до масата си, порови из книжата си, остави ги на мястото им.

— Добре. Имали ли сте лични взаимоотношения със сержант Канета?

— Не, не съм имал.

— Но сте го познавали, нали?

Пиърс се размърда на мястото си и отговори раздразнено: